Какво следва за НАТО

Миналата година, докато НАТО се готвеше да отбележи 75-ата си годишнина, неговият колеж по отбрана в Рим публикува антология от научнофантастични разкази, представящи си как би могъл да изглежда алиансът през 2099 г., още три четвърти век по-късно. Един от авторите си представяше китайски изкуствен свръхинтелект, който ще се разпадне и ще убие 450 милиона души, преди да бъде затворен на Луната. 

Това, което никой от писателите не видя в кристалните си топки, беше, че едва девет месеца по-късно алиансът ще бъде разделен от най-сериозната си вътрешна криза след Суецкия дебакъл през 1956 г. Бурното завръщане на президента Тръмп в Белия дом, обличането на вицепрезидента Джей Ди Ванс срещу европейските либерали на конференцията по сигурността в Мюнхен и решението за кратко оттегляне на американското разузнаване, целеустременост и техническа подкрепа от Украйна накараха много наблюдатели от тази страна на Атлантика да се страхуват от най-лошото, пише The Times. Имаше брожение на спекулации, че Съединените щати може да изтеглят десетки хиляди войници от Европа, официално да напуснат НАТО или дори да постигнат голяма стратегическа сделка с Русия.

Сега бурята започва да отшумява. Контурите на нова трансатлантическа ос – по-нестабилна, по-недоверчива и по-разединена от преди, но все пак разпознаваема ос – стават ясни. През последните три седмици The Times разговаря с повече от дузина служители, военни, дипломати и правителствени съветници от двата края на разделението, за да прецени бъдещето на НАТО и отношенията между САЩ и Европа. На тези източници е предоставена анонимност, за да могат да говорят възможно най-ясно.

На пръв поглед краткосрочният хоризонт изглежда мрачен. Европейците и по-специално страните, които са се сблъскали с руски провокации, бяха разтърсени не само от поредица от бездомни дронове и самолети над Полша, Румъния, Естония, Дания, Норвегия, Германия и Швеция, но и от хаотично пренебрежителни отговори на Тръмп. Трите балтийски държави, членовете на НАТО, най-изложени на руска агресия, бяха уплашени от спирането на американското финансиране за военното им обучение. Въпреки че общите суми не бяха гигантски - най-много около 220 милиона долара годишно - и парите скоро бяха възстановени от Конгреса на САЩ, жестът беше възприет като предзнаменование за по-лоши новини.

Съществува особено безпокойство относно прегледа на Пентагона относно разполагането на американски военни сили по света, който може да бъде публикуван до края на тази година. Той се ръководи от Елбридж Колби, заместник-министър по отбранителната политика, който в миналото е критикувал остро европейското самодоволство и е твърдял, че САЩ трябва да пребалансират силите си, за да се изправят срещу Китай и Тихия океан.

Съществуват предположения, че Колби може да посъветва Тръмп да намали американското присъствие в Европа и да изтегли всичките 20 000 американски служители, разположени около източния фланг на НАТО.

Дори Полша, един от най-мощните и догматично лоялни съюзници на САЩ на континента, е неспокойна. Изглежда, както каза полският премиер Доналд Туск на Варшавския форум за сигурност с нотка на омаловажаване в понеделник, „в трансатлантическата общност се появяват пукнатини“.

Зад кулисите обаче се смята, че американците напоследък са възприели значително по-успокояващ тон и са положили дискретни усилия за стабилизиране на отношенията с Европа. Дипломатите от НАТО не очакват най-лошия сценарий, от който някои се опасяваха, но отбелязват, че увеличението на американските войски след Украйна през 2022 г. почти удвои броя на американските войски до 100 000, които вече са паднали до около 80 000.

Няколко източника, запознати с въпроса, съобщиха, че Вашингтон е сигнализирал по тайни канали, че съкращенията в прегледа на Колби няма да бъдат толкова драстични, колкото се опасяваха по-рано. Конгресът на САЩ също е враждебно настроен към значителните финансови разходи за разполагане на американски сили извън Европа.

В най-лошия сценарий, който се разпространява в европейските столици, мисията на източния фланг може да бъде донякъде намалена, поставена на по-временна основа или лишена от някои „средства за подпомагане“, като например танкери за зареждане с гориво във въздуха. Има дори оптимистични служители, които прогнозират, че САЩ ще запазят статуквото. Преобладаващото мнение в централата на НАТО в Брюксел е, че ще има промяна, но тя няма да бъде катастрофална или зле обмислена.

Високопоставен източник от НАТО, пожелал анонимност,  заяви, че макар Америка да е успокояваща в краткосрочен план, средносрочният план е това, което поставя предизвикателства пред европейските съюзници с необходимостта от съществена промяна в разходите за военни способности. Източникът каза, че ако НАТО влезе във война с Русия днес, ще зависи от Америка за 40% от военната мощ на място, ситуация, която трябва да се промени до края на десетилетието, тъй като европейските съюзници се насочват към харчене на 3% от БВП за отбрана до 2030 г.

Никой обаче не очаква натискът върху европейците да намалее в дългосрочен план. В администрацията на Тръмп не е останало незабелязано, че повечето съюзници все още са далеч от това дори да изложат правдоподобен план за постигане на целта от 5%. Някои, като Обединеното кралство и Франция, са ефективно притиснати от пазарите на облигации. Испания обаче, която в момента харчи само 1,3% от БВП си за отбрана, директно заяви, че няма намерение дори да се опитва да достигне прага.

Матю Уитакър, посланикът на САЩ в НАТО, за когото се смята, че се ползва с уважението на Тръмп и е сравнително симпатичен към Европа, ясно заяви, че САЩ няма да гледат с добро око на неспазени обещания. 

Дипломати от Алианса наблюдават, че увеличаването на военните разходи се случва с бързи темпове в Германия и Полша, както и в скандинавските и балтийските държави, докато Великобритания и Франция са казали на съюзниците, че ще постигнат целите до края на десетилетието. Други, като Испания, според дипломатите, отричат, което предвещава проблеми. Разбира се, че американците са казали на европейските правителства, че в крайна сметка желаят да преминат към ролята на „предпазен механизъм“ в Европа.

От създаването си през 1949 г. НАТО се е разраснала около военната мощ на Америка като лоза около пергола. Подмяната на носещите елементи на конструкцията би била достатъчно трудна в мирно време, но европейците ще трябва да го направят едновременно с осигуряването на огромното мнозинство от западното спонсорство за Украйна във войната срещу Русия, която бушува на прага им.

Обществеността е уморено запозната с недостатъците на военните способности на Европа. Разликите между размера на британските, френските и германските въоръжени сили и техните силни страни в НАТО са добре характеризирани. Също така са добре описани специфичните области, в които недостатъците са най-сериозни, включително хронично изчерпани запаси от боеприпаси, противовъздушна отбрана, която представлява едва 5 процента от това, което алиансът смята за необходимо за осигуряване на небето му, и по-малко бляскави средства като тежки транспортни самолети, танкери за зареждане с гориво във въздуха и системи за командване и контрол, които надеждно комуникират помежду си.