Ако Европа не може да се обедини сега, няма надежда за Украйна

За европейските съюзници на Украйна последният опит на президента Доналд Тръмп да наложи споразумение предизвиква тревога, но не е неочакван. Те знаят почти от встъпването в длъжност на президента, че той иска „победа“ под формата на мирно споразумение и счита, че осигуряването на последващите мерки е проблем на Европа.

През уикенда се провеждат интензивни консултации между ключовите играчи относно това дали 28-точният мирен план, изготвен от САЩ и Русия, може да бъде променен в полза на Украйна или, ако не, и преговорите се провалят, дали те биха подкрепили правителството на президента Зеленски да продължи да се бори. Времето е кратко: САЩ заявяват, че Украйна трябва да приеме до четвъртък или да се изправи пред оттеглянето на американската военна подкрепа и разузнаване.

Предвид този мрачен краен срок, лидерите на Франция, Германия и Великобритания се възползваха от дипломатическия календар за преговори в рамките на срещата на Г-20 този уикенд в Южна Африка.

В опит да удължат крайния срок, лидерите на срещата, включително Сър Кир Стармър, издадоха изявление, в което се казва, че планът е „основа, която ще изисква допълнителна работа“. Те изразиха загриженост относно намаляването на размера на украинските въоръжени сили, „което би направило Украйна уязвима за бъдещи атаки“, и настояха, че планът трябва да въплъщава принципа, „че границите не трябва да се променят със сила“.

На частно ниво те знаят, че способността им да подкрепят Украйна, ако тя отхвърли плана на Тръмп и реши да продължи да се бори, е значително ограничена. Европа, например, не може да се мери с качеството на американското разузнаване, което е особено важно за нанасяне на удари дълбоко в Русия.

Ако има нещо положително в това, то е, че европейските страни са увеличили производството на муниции и сега произвеждат милиони дронове за своя обсаден съюзник. Но въпреки че войната вече наближава четиригодишния си юбилей, те не са успели да увеличат производството на някои ключови артикули, като ракети за противовъздушна отбрана, до степен, в която да могат да компенсират спирането на американските доставки.

Неуспехът да се постигне европейски консенсус относно сериозността на руското предизвикателство и необходимите мерки за противодействие е най-сериозен в икономическата сфера. Например, няколко страни от ЕС все още внасят руска енергия.

Липсата на единство по отношение на финансирането на войната в Украйна се оказа още по-вредна

От години между страните от ЕС се водят спорове дали замразените руски активи на стойност 140 милиарда евро трябва да се използват за финансиране на войната.

Страхувайки се от финансовите и правните последствия от простото конфискуване на парите, европейските дипломати излязоха с идеята да ги използват като гаранция за заеми. Но те не могат да постигнат консенсус дори по този подход.

На среща миналия месец, въпреки че са обсъждали въпроса по време на толкова много предишни срещи на върха, лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за план за обезщетяване на Белгия (където технически се държат руските пари), за да се получат милиарди за Украйна. Междувременно хазната на Зеленски е на път да се изпразни.

Но точно когато европейските лидери, отчаяни да излязат от тази безизходица, се борят да постигнат консенсус, планът на Тръмп сега заплашва да отклони замразените руски пари за свои собствени цели. Точка 14 от плана предвижда голяма част от тях да бъдат използвани за възстановяване на Украйна, като с типичния за Тръмп размах САЩ ще могат да приберат 50% от печалбите на възстановените предприятия там.

В същия елемент от плана си Белият дом се опита да ангажира ЕС да инвестира милиарди в възстановяването на страната. В съвместната декларация на европейските лидери от Г-20 се казва:

„Прилагането на елементи, свързани с Европейския съюз и НАТО, ще изисква съгласието съответно на членовете на ЕС и НАТО.“

Това е едно от малкото места в текста, където необходимостта от допълнителни консултации с съюзниците може да даде на европейците възможност да променят плана на Тръмп или дори да отложат крайния срок. В петък полският министър-председател Доналд Туск също заяви в отговор на плана, който съдържа клауза, предвиждаща, че „европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша“, че „всички решения, засягащи Полша, ще се вземат от поляците“.

И докато Стармър, президентът Макрон и Фридрих Мерц ще се опитат да се свържат с Тръмп по телефона, техните съветници по националната сигурност са натоварени със задачата да изгладят несъответствията. Тук може да допринесе британецът Джонатан Пауъл, на когото се приписва заслугата за възстановяването на отношенията след катастрофалната среща на Зеленски в Белия дом през февруари, когато той беше упрекнат от Тръмп и вицепрезидента Дж. Д. Ванс като пречка за мира.

Подходът на Пауъл, който се състоеше в призоваване на украинския президент към смирение, като същевременно се съгласяваше с идеята за прекратяване на огъня и по този начин прехвърляше отговорността за отказването обратно на Русия, помогна на раздробената „коалиция на желаещите“ да преживее лятото.

Но изглежда, че американското търпение вече е изчерпано

Официални представители заявяват, че не се интересуват от украинските или европейските опити да пренапишат 28-точковия план.

След като Тръмп отново засили натиска, Зеленски се обърна към нацията си в петък, говорейки на открито под мрачното небе, за „много труден избор“, пред който са изправени сега. Ако продължи по пътя на „никога не се противопоставяй публично на Тръмп“ от последните месеци, той може да се сблъска с нарастващо вътрешно несъгласие по отношение на сделка, която на практика благославя завземането на една пета от Украйна от Русия.

Той ще разчита на продължаващите максималистични искания на Русия да бъдат пречка, както през последните месеци. Но това е опасен залог и ако Кремъл се съгласи с тази последна оферта, в която без съмнение е имал ключова роля, Зеленски ще се изправи пред избора да се откаже или да се бори – като разчита само на Европа.

Предвиждайки този дилема, той се обърна към западните съседи на страната по време на речта си в петък.

„Разчитаме на нашите европейски приятели, които напълно разбират, че Русия не е някъде далеч – тя е точно до границите на ЕС, че Украйна днес е единственият щит, който отделя комфортния европейски живот от плановете на Путин“, каза той и добави: „Вярваме, че Европа ще застане на наша страна.“

Борбата ще доведе изтощената му нация до границите на издръжливостта й. А това ще изисква от Европа да се ангажира политически и финансово, като по някакъв начин открие досега неуловимата единност на целите, за да запълни празнината, оставена от Америка.

Коментарът е на Марк Ърбан за The Times