Макрон е куца патица, на която му се изчерпват възможностите

Политически турбуленции помрачиха Франция в десетилетието след Втората световна война. Реорганизациите бяха чести, правителствата идваха и си отиваха, избирателите бяха объркани, полъхът на военен преврат висеше във въздуха.

През 1958 г. генерал Шарл дьо Гол, който ръководеше Съпротивата срещу нацистите по време на войната, се завърна на власт, сложи край на хаоса и наложи конституция, изградена върху силен държавен глава. Четири години по-късно той свика президентски избори, които спечели убедително с вот, който на практика спаси френската демокрация, пише The Times.

Президентът Макрон сега сякаш разрушава наследството на дьо Гол. Опитни наблюдатели казват, че катастрофалното му решение да свика предсрочни парламентарни избори през 2024 г., което доведе до безсилен състав на Националното събрание, върна Франция към хаоса от 50-те години на миналия век. За пореден път кабинетите на малцинствата се разпадат като кегли, политическите партии участват в задкулисни маневри, а електоратът е раздразнен.

Трима министър-председатели дойдоха и си отидоха в рамките на 12 месеца, бюджетът за тази година беше приет късно, а бюджетът за следващата година може изобщо да не бъде приет.

На теория Макрон запазва огромния набор от правомощия, дадени му от конституцията на Петата френска република, която влезе в сила преди 67 години.

На практика центристът е отслабен лидер, неспособен да наложи политиката си на разпокъсан и нестабилен парламент. Той е куца патица, която крета към края на планирания си мандат през 2027 г. и дори не е сигурен, че ще стигне дотам.

Вече има нарастващо чувство на недоволство от демокрацията

Много избиратели, които подкрепиха Националния митинг миналата година, смятат, че са били излъгани от победата, когато всички останали партии се обединиха срещу него.

Левите избиратели имат същото чувство за несправедливост. Въпреки че през 2024 г. се появи лява коалиция с най-голям брой депутати - макар и доста под абсолютно мнозинство - Макрон отказа да назначи един от нейните членове за министър-председател. Той предпочете да даде поста на своите съюзници, въпреки че никой от тях не е имал достатъчно депутати на своя страна, за да управлява.

След като дойде на власт през 2017 г. - най-младият държавен глава след Наполеон Бонапарт - с обещание да обнови склеротична политическа система, президентът сега изглежда има само незавидни възможности пред себе си.

Първата е да назначи ляв министър-председател, който би могъл да събере достатъчно мнозинство, за да управлява. Някои от съветниците му го призовават да поеме по този път, дори това да означава да се откаже от про-бизнес програмата си.

Втората е да се сложи край на безизходицата чрез повторно свикване на парламентарни избори. Надеждата на много политически наблюдатели е, че избирателите ще развържат възела, който завързаха през 2024 г., като върнат Национално събрание с ясно мнозинство, което ще позволи назначаването на стабилно правителство.

И все пак би имало рискове за Макрон. Ако някоя партия изглежда вероятно да получи мнозинство в парламента, това е Национален съюз, който той се закле да победи и който сега е по-силен от всякога.

Твърди се, че 30-годишният Джордан Бардела, председателят на Национален съюз, който смяташе, че е на прага на победата миналата година, се готви за кампания през следващите седмици, убеден, че Макрон ще бъде принуден да разпусне парламента.

Третият вариант на масата за Макрон е собствената му оставка. Той многократно е изключвал това, но все повече политици от всички страни на спектъра го призовават да преосмисли.

Те казват, че ако конституцията на Де Гол трябва да бъде спасена, са необходими президентски избори, за да се издигне държавен глава с мандат да управлява.

Някои политици казват, че има друг път напред за Макрон, който би включвал свикване на референдум за успех или провал. Но те изглежда не знаят какъв би бил въпросът и малко коментатори смятат за вероятно Макрон да направи такъв избор.