Тайното пътешествие на едно от съкровищата на Украйна: Нейната банка със семена

Име: Triticum aestivum L. (пшеница). Паспорт: UA0107997. Херметична торба: 17. Кутия: 341. Местоположение: Хладилна камера с площ 38,4 квадратни метра при температура между -18º и -20º. Няколко семена от тази зърнена култура и от 51 003 други сорта ечемик, нахут, фуражни култури или слънчоглед вече се съхраняват в новооткрития Център за дублиране на фитогенетични ресурси на Украйна, в западната част на страната. Врата с ширина един фут отваря ледената инсталация, която съхранява семената, които един ден могат да играят ключова роля в случай на суша, вредители, наводнения или други бедствия, които опустошават земята и по този начин храната на хората и животните, пише испанският El Pais.

„Украйна притежава огромна колекция от биоразнообразие, която не може да се намери никъде другаде. Кой знае колко полезна може да ни бъде в бъдеще. Все още могат да се изследват нейните качества, тя е като съкровище“, казва главният учен на фонда Crop Trust, Луиджи Гуарино, след като присъства на дългоочакваното откриване на центъра през ноември на място, което не може да бъде разкрито публично по съображения за сигурност.

Сега небето над семената е ясно, но не винаги е било така. В началото на 2022 г. руски бомби паднаха върху територията на Националната семенна банка на Украйна в Харков (на изток) и огромното и истинско растително богатство на така наречената житница на Европа беше заплашено по ужасен начин. Тогава екип от учени, техници и техните семейства рискуваха живота си, за да съберат тайно в продължение на една година по една шепа от всеки от сортовете, съхранявани в Харков, в малки пликчета. Планът беше да пренесат дубликатите в хладилен камион до безопасно място. Мисията беше изпълнена. През март 2023 г. те бяха пренесени в временен склад, докато се строише този нов център. Сега те празнуват, че са на постоянно място, финансирано с европейски средства и средства от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

 „Не съм щастлив, но не съм и нещастен. Днес сме много доволни, това е добра новина за нас и за света“, споделя 74-годишният Виктор Риабчун, директор на Националната банка за семена на Украйна от 1991 г., когато страната му става независима и той основава седалището в Харков.

Той е наясно, че подвигът, който започнаха преди три години, позволява на планетата да се радва на 51 004 мощни спасителни средства.  

„Най-устойчивите на сушата сортове зимна пшеница, които имаме, са Odeska 16, Ukrainka 0264 и Ferugineum 1239. Други растат без хербициди благодарение на образуването на гъсти стъбла“, обяснява Риабчун. Ученият беше отговорен за откриването на съоръжението, след като заедно с други колеги, техници и личности преряза лъскава панделка, избрана с нежност в зелен цвят, като поклон към растителния свят. Веднага парченцата от тази панделка се превърнаха в най-добрите спомени от една дата, която те считат за историческа.

В миналото банките със семена са били епицентър на геополитически интереси

поради изключително високата си стойност за продоволствената сигурност. Гестапо имаше единица за събиране на семена от страните, през които минаваше. И една от насоките на нацистката инвазия в Русия беше да се присвои банката за генетичен материал в тогавашния Ленинград, основана с експедиции по целия свят от руския учен Николай Вавилов (1887-1943).

Точно тази в Харков беше подстанция на тази централа, която с годините се обогати с приноса на див и култивиран материал от украинското население. Днес неумолимата климатична промяна с екстремни температури, нередовни дъждове и повишаване на нивото на морето, което води до засоляване на реките, прави всяко едно от тези семенца още по-ценно. В ДНК-то на всяка от тях може да се намери решението за издържане на непоносимата жега, наводненията или закълвяване въпреки солта.

„Важно е населението да разбере, че растенията не само осигуряват храна, но и кислород, гориво и лекарства. Климатичните промени настъпват твърде бързо, затова се нуждаем от разнообразие“, подчертава с ентусиазъм по време на пътуването си до откриването Лисе Лике Стефенсен, която беше директор на Северния център за генетични ресурси NordGen, когато започна войната в Украйна. Тя беше една от първите, които предложиха помощ на Риабчун, когато видя как Харков се разпада, и сега те се прегръщат развълнувани от откриването на центъра, който включва лаборатории и машини за замразяване и сушене на семена.

NordGen е организация, ангажирана с управлението на универсалната генетична банка, Семенната хранилка в Свалбард, разположена в Норвегия. Тя разполага с 1 378 238 сорта от 6521 вида, произхождащи от десетки страни, а целта на ФАО е три пъти повече семена от Украйна да бъдат депозирани в тази хранилка. Вече има прецеденти, които разкриват огромното значение на тази акция: Свалбард върна семената на Сирия през 2014 г., след като Алепо, където се намираше генетичният материал, беше разрушено.

Присъединяването към договора, в който участват Европейският съюз (ЕС) и други 155 страни (сред които не е Русия), ще добави украински проби към повече от два и половина милиона, които вече се съхраняват в световната система за семена, до която те също ще имат достъп; ще даде международно признание на украинските растителни генетични ресурси и ще им гарантира правна защита.

„Той предвижда и по-голямо научно и техническо сътрудничество, хармонизиране на стандартите в ЕС и на международно равнище, както и достъп до програми за обучение, техническа помощ и финансиране“, обяснява Ели Барет, технически служител на ФАО, която признава, че това е важен момент. „Семената можеха да бъдат загубени, както се случи в Судан“, илюстрира тя, показвайки на телефона си снимка с торби, разпръснати от Силите за бързо реагиране в Центъра за съхранение и изследване на растителни генетични ресурси в африканската страна. Въпреки това, през февруари Судан успя да депозира 19 вида в Свалбард, включително сорго, което се отглежда в региона от хилядолетия.

Съюзът на земеделските работнически комитети (UAWC) депозира миналата година няколко проби семена от Палестина в Свалбард, но организацията съобщи, че е претърпяла атаки срещу своите съоръжения от израелските сили в Хеброн.

Сега фондацията Crop Trust работи по система за ранно предупреждение, за да има максимална предвидимост при всички видове катастрофи и да започне да действа, преди да е станало твърде късно. Но мирът е спешен. Има някои семена, които не могат да се съхраняват в камери (ex situ) и се съхраняват в живи растения на земята (in situ). За тях е важно земята да не е замърсена с експлозиви, както се случва с културите в източна Украйна, и да не бъде бомбардирана от въздуха. В тази страна не летят самолети, небето е запазено за шумната война, но междувременно, от земята, тихо се изграждат корените на един хармоничен живот.