Руски класически произведения за $3,3 милиона са откраднати от европейски библиотеки

Около 170 произведения на руски класици са били откраднати в Европа през 2022-2023 г. Според The ​​Guardian, кражбите са стрували 3,3 милиона долара. Крадците са откраднали редки прижизнени издания на Александър Пушкин, Николай Гогол и Михаил Лермонтов от библиотеки в Полша, Латвия, Естония, Франция и други страни. Крадците са използвали фалшифицирани документи и често са заменяли оригиналите с нискокачествени фалшификати, за да забавят откриването им.

Изчезването на книгите стана водеща новина в Полша.

Създадена през 1817 г., в период, когато Полша е управлявана от руския цар, библиотечната колекция е оформена от сложни исторически връзки с Русия. "Тези книги са били дадени на Полша в много важни исторически моменти", каза Бартош Янди, полският главен прокурор, натоварен със задачата да разследва кражбите. "Фактът, че те са свидетелство за руския империализъм, не означава, че не принадлежат към нашето наследство".

Варшавският обир на книги не беше изолиран инцидент, а една от последните спирки от безпрецедентно голямо турне на библиофилски престъпления, което се промъкна от североизточна към югозападна Европа между пролетта на 2022 г. и зимата на 2023 г. Цели 170 редки руски книги, оценени на над 2,5 милиона паунда, изчезнаха от рафтовете на Националната библиотека на Латвия в Рига, две университетски библиотеки в Естония, библиотеката на Вилнюския университет в Литва, Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Националната библиотека на Чехия в Прага, Библиотеката Дидро в Лион, Националната библиотека на Франция и Университетската библиотека за езици и цивилизации в Париж, Библиотеката в Женева в Швейцария, Държавната библиотека в Берлин и Баварската държавна библиотека в Мюнхен. "По отношение на мащаба и сложността, никога преди не сме се сблъсквали с нещо подобно", каза Лаура Белен от южния окръжен съд на Естония, един от първите прокурори, разследвали тези кражби.

Тактиките на крадците във всеки от тези градове бяха до голяма степен еднакви: двама души използваха фалшиви самоличности, за да поръчват редки руски книги от стелажите. Ако бяха наблюдавани отблизо, единият разсейваше библиотекарите, докато другият излизаше с книгите. Техните прикрития варираха и не винаги бяха едни и същи двама души. Във Варшава те се представяха за словаци, в Хелзинки за поляци. В Рига твърдяха, че са украински бежанци, които искат да изследват руската история. В Париж те бяха българи, изучаващи "демокрацията в руската литература на 19 век".

Още през пролетта на 2022 г. властите започнаха да подозират, че това не са изолирани престъпления. През декември същата година полицията в Латвия арестува мъж, чиято ДНК е открита в книги, оставени по време на кражбата в Националната библиотека в Рига осем месеца по-рано. Заподозреният притежавал библиотечни карти от Мюнхен, Вилнюс, Париж, Киев и Виена, както и колекция от библиотечни печати и инструменти за реставрация на печатни материали, като например комплект игли и макари с конци. Едър и плешив, с прошарена брада, мъжът е идентифициран по паспорта си като Бека Цирекидзе, 46-годишен грузински гражданин. Разследващите открили, че той има опит в търговията с антики и криминално досие за кражба. ДНК-то му съвпада и с това, открито на мястото на кражбите на книги през април 2022 г. в съседна Естония, където е екстрадиран и изправен пред съд.

Арестът на Цирекидзе далеч не е краят на историята. По време на два процеса в Тарту и Талин през първата половина на 2024 г. той мълчеше дали някой му е поръчал да краде книги, въпреки че това би смекчило присъдата му. Той получи сложна присъда от три години и половина затвор. „Бих казал, че е доста вероятно да има някаква друга сила, която го е накарала да извърши тези кражби“, каза Белен. „Но нямаме никакви доказателства кой може да е това.“

За да се разреши загадката на обирите на Пушкин, обхващаща целия континент, беше необходим момент на паневропейско сътрудничество. През март 2024 г. агенцията на ЕС за борба с престъпността Евроюст създаде съвместен разследващ екип, състоящ се от полицаи от Франция, Литва, Полша и Швейцария. Грузия, която официално не е държава членка на агенцията за трансгранична престъпност, а само „оперативна партньорска държава“, също беше поканена да се присъедини.

Тези страни бяха обединени в решимостта си да разкрият престъпленията, но работните им теории не бяха непременно еднакви. Дали всички кражби бяха организирани от едни и същи хора или властите се състезаваха помежду си със съперничещи си банди, съревноваващи се помежду си за едни и същи ценни титли? Преди всичко, тревожният факт беше времето на кражбите. Престъпленията започнаха два месеца след като Путин обяви пълномащабното нахлуване в Украйна с реч, която припомни „културата и ценностите, опита и традициите на нашите предци“. Впоследствие отношенията между Русия и Европейския съюз достигнаха нови нива на враждебност. Дали това беше група дребни престъпници, използващи слаба сигурност, или следователите разглеждаха нещо по-голямо - спонсорирано от държавата руско упражнение за възстановяване на културното наследство, разпръснато из целия континент? „Според мен“, каза полският прокурор Янди, „е невъзможно група крадци да е започнала това действие без участието на държавата.“

Общият знаменател във всички кражби е творчеството на Александър Пушкин, романтическия поет и драматург от началото на 19-ти век. Извън Русия Пушкин е известен главно с две произведения, вдъхновили опери от Чайковски: „Евгений Онегин“ и „Дама пика“. Иначе е малко четен. „Проблемът с Пушкин е, че той е бил предимно поет, а поезията е много трудна за превод“, казва Пиер-Ив Гийме, книжар, базиран в Лондон, специализиран в руска литература.

В Русия, от друга страна, Пушкин е смятан за основополагаща фигура. През последните два века неговите двусмислени политически възгледи са позволили на много различни режими да го прегърнат. 

През 1937 г. Сталин решава да отбележи стогодишнината от смъртта на Пушкин със статуи, възпоменателни изложби и пиеси, както и нови многоезични юбилейни издания на книгите му. Това е отчасти пресметнат ход за създаване на обединяваща фигура, около която да се обедини многоетническата империя. По-късно, в годините на залеза на Съветския съюз, дисидентски писатели като Андрей Синявски се опитват да изтръгнат Пушкин от ръцете на комунистите, наблягайки на неговата чувственост и еротика пред идеологическите му убеждения.

През 21-ви век обаче руската държава е избрала да акцентира върху най-шовинистичните му произведения. Пушкин подкрепя насилственото потушаване на Ноемврийското въстание от 1830-31 г., в което поляци, литовци, беларуси и украинци се разбунтуват срещу Руската империя. Неговото стихотворение за въстанието, „Към клеветниците на Русия“, внушава, че изборът за славянските народи е или да слеят потоците си „в Руско море“, или просто да „пресъхнат“. През ноември 2022 г. руският външен министър Сергей Лавров публикува видеоклип, в който рецитира „ Към клеветниците на Русия“, пресяващ се с изображения на американския президент Джо Байдън и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По-рано същата година, докато руските войски напредват на украинска територия, те поставят плакати с портрета на Пушкин в градовете, които превземат.

Украинците, израснали с руска култура в постсъветската епоха, са започнали да възприемат почитането на Пушкин като пропаганда и димна завеса за военни престъпления.

Едно от поразителните неща за кражбите беше колко праволинейни бяха много от тях. Първият „обир“ едва ли заслужаваше името си. Между 24 март и 8 април 2022 г. Бека Цирекидзе успя да вземе назаем 10 тома редки книги от Академичната библиотека на Талинския университет, включително издание от 1834 г. на „Историята на Пугачов“ на Пушкин. Единствената необходима престъпна енергия беше да се устои на желанието да ги върне.

През април 2022 г. Цирекидзе и негов съучастник посетили Националната библиотека в Рига, Латвия. Те успели да поръчат издание от 1829 г. на „Полтава“ на Пушкин – на стойност около 10 000 евро – в неконтролираната читалня на библиотеката, заедно с две други ценни произведения. За да предотвратят кражби, повечето академични библиотеки в Европа разчитат на етикети за проследяване, които обикновено се залепват от вътрешната страна на задната корица на книгата. В Рига крадците просто намерили тих ъгъл, изстъргали етикетите, сложили книгите под пуловерите си и излезли.

А какво да кажем за предполагаемото „високо качество“ на фалшификатите, оставени от някои от крадците? Ник Уайлдинг, роден във Великобритания историк от епохата на Ренесанса, който е и един от водещите световни специалисти по печатни фалшификати, е скептичен към това описание. През 2012 г. Уайлдинг придоби международна слава с деавтентифицирането на копие от „Sidereus Nuncius“ на Галилей, трактат, който включва първото печатно изображение на Луната, видяна през телескоп. Фалшификаторът му, италианският библиотекар Марино Масимо де Каро, е положил големи грижи: той е направил своя собствена хартия, след което изкуствено я е състарил, като я е обработил с пара в сярна киселина на слаб огън. Единствените неща, които са събудили подозрението на Уайлдинг относно автентичността на книгата, са били малка нередност в библиотечния печат и типографска невъзможност. Според самия Де Каро, му е отнела повече от година, за да направи майсторския си фалшификат.

За разлика от това, Уайлдинг смята, че повечето факсимилета на Пушкин и Гогол биха могли лесно да бъдат направени за един ден.

Всичко това остави следователите с един централен въпрос: наистина ли тези кражби са дело на екип от криминални гении или просто група случайни хора, грабващи културни съкровища, които са били там за вземане?

След Естония и Латвия, кражбите се преместиха по-на север към Финландия през пролетта на 2023 г., а през май - към Литва. След това те стигнаха до Франция. През юли 2023 г. от библиотеката „Дидро“ в Лион бяха откраднати 10 книги, включително ранно копие на „Борис Годунов“ на Пушкин на стойност около 70 000 евро.

В Париж библиотекарка на име Аглае Ачехова отбеляза това развитие с тревога. Ачехова е ръководител на руската колекция в Университетската библиотека за езици и цивилизации (Bulac) към Париж и през юли 2023 г. тя изпрати имейл до френските си колеги. „Като бивш куратор на книги от 18-19 век в мемориалния музей на Пушкин в Санкт Петербург, съм убедена, че това е поръчкова кражба“, пише тя. Крадците, които са откраднали тези книги, според Ачехова, са били наети от богат колекционер. Тя предупреди колегите си, че колекцията в техния университет може да е следващата.

От гледна точка на колекционера, това, което прави откраднатите Пушкинови романи толкова привлекателни, е не толкова идеологията, съдържаща се в кориците им, колкото фактът, че са публикувани преди смъртта на автора на 37-годишна възраст.

Двамата други автори, чиито книги са били втори и трети в списъка с откраднати произведения през 2022 и 2023 г., са Михаил Лермонтов и Гогол, които са живели съответно само до 26 и 42 години. Толстой, за разлика от него, умира на 82 години. „Същата логика е както при рок звездите: колкото по-млади умират, толкова по-ценни стават“, казва Гийме, книжарът.

В края на 2010-те години, така наречените „прижизнени издания“ на Пушкин се продаваха за забележителни суми. През 2018 г. издание на поемата „Полтава“ от 1829 г. беше продадено за 32 500 паунда – повече от два пъти повече от очакваната цена – на търг в Sotheby's в Лондон. През 2019 г. първо издание на „Евгений Онегин“, оценено на 120 000 паунда, беше продадено за 467 250 паунда в Christie's. След „специалната военна операция“ на Русия в Украйна, най-големите аукционни къщи в Западна Европа спряха да работят с купувачи и продавачи в Русия , което доведе до намаляване на предлагането на редки книги и допълнително повиши цените на наличните произведения.

Седмица след неуспешния опит в Париж, последните кражби на Пушкин се случиха във Варшава. А на следващия месец, през ноември 2023 г., библиотекари в Баварската държавна библиотека в Мюнхен откриха, че и те са били мишена. Две книги на Николай Гогол, публикувани приживе, бяха изчезнали и заменени с факсимилета. Забележителното при кражбата беше, че двете книги бяха втори и трети том от четиритомно събрани съчинения на писателя. Крадците бяха поръчали и проверили и четирите тома, но решиха да откраднат само два, което допълнително затвърди впечатлението, че отмятат списък.

През ноември същата година, осем месеца след сформирането на съвместния разследващ комитет на Евроджъст, той постигна първия си успех. Михаил Замтарадзе, грузински гражданин, идентифициран като заподозрян във връзка с кражбите в Париж и Вилнюс, беше арестуван на летището в Брюксел и екстрадиран в Литва по европейска заповед за арест. На 24 април 2024 г. още четирима грузински граждани бяха арестувани в Грузия, а на 16 май - пети заподозрян.

По време на разпита на заподозрените в Тбилиси, разследващите постигнаха пробив. В ареста една от заподозрените призна, че е една от двамата, откраднали книгите във Варшава. Най-накрая, изглежда, разследващите имаха източник, който може да хвърли светлина върху вътрешните механизми на обирите на Пушкин.

Едва през април 2025 г. картината започна да се изяснява. Михаил Замтарадзе, мъжът, арестуван на летището в Брюксел през ноември 2023 г., се яви пред съд във Вилнюс, Литва. Той беше обвинен в кражба на 17 книги на стойност над 600 000 евро от университетската библиотека на града през май 2023 г. Замтарадзе, едър 50-годишен грузинец с високо чело и брада, не отрече кражбата на книгите. Той обаче представи кражбата като престъпление, извършено по възможност. Той каза на съдията, че е печелил доходи, като е купувал и продавал стари вещи, и че е посетил литовската столица с намерението да купува книги, а не да ги краде.

Представените в съда доказателства рисуваха различна картина. От служителите на библиотеката съдията чу как Замтарадзе ги е омагьосал и как е местил купчини книги между различните стаи, за да обърка надзорниците. Информация, получена от френски следователи, също демонстрира изобретателността на Замтарадзе: когато посещава Националната библиотека на Франция в Париж по-късно същата година, той го прави с нещо, което изглежда като счупена ръка, криейки откраднати страници в превръзката си. Той създава прости фалшификати, като отпечатва копия на заглавните страници в хотелската си стая с цветен мастилено-струен принтер – толкова евтин, че го изхвърля, когато касетата свършва. GPS данните от неговия iPhone показват, че Замтарадзе е прекарал голяма част от 2022 и 2023 г. в пътувания из европейския континент, посещавайки не само Литва, но и Полша, Германия, Франция, Белгия, Чехия, Естония и Украйна – забележителен маршрут за баща на пет деца, който твърди, че е безработен и получава социални помощи.

Оставаше един по-голям въпрос: по чия заповед са действали грузинците? По този въпрос Замтарадзе беше изненадващо откровен, макар че разказът му понякога беше досаден. Докато е бил във Вилнюс, каза той, е получил телефонно обаждане – очевидно изневиделица – от мъж, записан в телефона му като „Максим“. Той описа мъжа като руски колекционер и търговец на редки книги, на когото е продавал антики в миналото. По телефона Максим уж проявил интерес към стари книги на Пушкин, а Замтарадзе му изпратил снимки на най-ценните Пушкинови книги във Вилнюската библиотека. Седмица по-късно Максим изпратил на Замтарадзе 12 фалшификата на същите заглавия с автобус от Минск, Беларус. Те били значително по-високо качество от аматьорските копия, които Замтарадзе бил изработил в хотелската си стая. Замтарадзе твърдял, че е влязъл в библиотеката, разменил оригиналите с фалшификатите и ги поставил в пакет в автобус обратно до Минск. В замяна той твърдял, че е получил криптовалута на стойност 30 000 долара.

В съда Замтарадзе посочи пълното име на купувача си като „Максим Цитрин“, въпреки че не е известно да има лице с това име, което да работи в руската търговия с редки книги. Съществува обаче руски търговец на книги на име Максим Циприс, който е изпълнителен директор на базираната в Москва онлайн книжарница „Старая книга“. В интервю от 2019 г. Циприс описа „прижизнените издания на класически автори“ като „най-интересните“ артикули на рафтовете си.

Библиотекари във Варшава смятат, че само няколко месеца преди тази продажба на плочи, Litfund също е продал на търг Пушкин, току-що откраднати от рафтовете им. Проверката на това твърдение не е лесна, главно защото информацията за съдържанието на тези подозрителни лотове е била изтрита от интернет. Уебсайтът на Litfund казва, че съответните лотове са били „преместени, изтрити или може никога да не са съществували“.

Дори ако тези книги наистина са били продадени чрез Litfund, това не доказва, че аукционната къща е поръчала кражбата им. Междувременно идеята, че Кремъл е координирал репатрирането на ценно културно наследство, остава изключително спекулативна. Очевидното нежелание на руските власти или частни компании като Litfund да съдействат за европейското разследване обаче предполага, че те поне са доволни от настоящия резултат. От приблизително 170-те изчезнали книги, нито един от оригиналите не е възстановен.