Ако ЕС не се опита да привлече Западните Балкани, Русия или Китай може да го направят

Когато Берлинският процес, форум за Западните Балкани, стартиран от Ангела Меркел през 2014 г., дойде за първи път в Лондон през 2018 г., целта беше да се покаже Великобритания като застъпник на разширяването на Европейския съюз (ЕС). Но внезапната оставка на Борис Джонсън като външен министър в деня на срещата на върха засенчи дневния ред, оставяйки балканските лидери и европейските дипломати объркани. Докато британското правителство се готви отново да посрещне лидерите от Западните Балкани и ЕС на 22 октомври, контрастът едва ли може да бъде по-голям. Този път срещата на върха няма да бъде доминирана от британската политическа мелодрама, а от търсенето на стабилност и просперитет в региона в един нестабилен геополитически момент, пише в анализ за The Economist Амер Капетанович, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество.

Залогът за Западните Балкани – пет икономики, родени от разпадането на Югославия, плюс Албания – е висок. Твърде дълго време отношенията им с ЕС бяха най-добре обобщени с една популярна в Брюксел шега: „Ние се преструваме, че ще ги приемем, а те се преструват, че ще се реформират.“ Това лицемерие погълна 25 години мечти за разширяване, през които само Словения и Хърватия се присъединиха към клуба.

Сега, най-накрая, сценарият се променя, благодарение в голяма степен на Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен. През 2023 г. ЕС представи „План за растеж“ за Западните Балкани на стойност 6 млрд. евро (6,5 млрд. долара), съчетаващ безвъзмездни помощи и заеми, за да стимулира отдавна забавените реформи и икономическото сближаване. При сегашните темпове на растеж на региона ще са необходими десетилетия, за да достигне средния доход на глава от населението в ЕС. Затова е наложително да има силен икономически растеж, което Планът за растеж признава, като улеснява постепенния достъп до единния пазар на ЕС – от свободното движение на стоки и услуги до незабавни плащания.

Тестът е двустранен. ЕС трябва да продължи да настоява за спазването на своя обширен набор от правила и стандарти. Но ако наистина иска да насърчи постепенния достъп до единния пазар преди членството, той трябва да отвори рано избрани сектори, като например цифровите и финансовите услуги. Предлагането на предпазливо поетапно влизане в Шенгенското пространство за безпаспортно пътуване би изпратило силен сигнал, че Западните Балкани принадлежат на Европа.

Постепенният достъп е шанс, който никой предишен кандидат не е получавал: да докаже европейските си качества на пазара, преди да се присъедини към ЕС. Окуражаващо е, че работата вече е в ход, като две от шестте страни, Албания и Черна гора, се считат за вероятни членове на ЕС до 2030 г.

Все пак рисковете са ясни. Първо, поредният кръг от взаимно разочарование между ЕС и Западните Балкани може да тласне региона в орбитата на Русия или Китай. Второ, ЕС трябва да устои на изкушението да сведе всеки проблем до икономически детерминизъм, когато се занимава с регион, измъчван от дългогодишни политически и етнически проблеми. И трето, регионът трябва да се справи със собствените си демони, преди всичко с надвисващия демографски колапс. Прогнозите на ООН показват загуба от около 3 милиона души – равностойни на 17% от настоящото население – до 2050 г., причинена от ниската раждаемост и високата емиграция.

За да се присъединят към единния пазар на ЕС с 450 милиона души, Западните Балкани трябва първо да създадат свой собствен общ пазар с 18 милиона души – процес, в който организацията, която ръководя, Регионалният съвет за сътрудничество, играе важна роля, заедно с други регионални органи и Европейската комисия. Някои го наричат стратегическа репетиция за ЕС; всъщност регионалното сътрудничество е както здрав разум, така и неизбежно. Въпреки политиката, хората и фирмите от Западните Балкани искат да могат да търгуват, да учат и да работят заедно с по-малко пречки. Те не се интересуват дали това е „само репетиция“.

Вече има осезаеми резултати. Допълнителните такси за роуминг в Западните Балкани бяха премахнати през 2021 г. – незабележимо, но конкретно доказателство, че сътрудничеството дава резултати. През 2023 г. Брюксел се присъедини, като начерта пътя към по-ниски цени за роуминг на данни между ЕС и Балканите. Мобилността вече се простира отвъд телефонните сметки, с взаимно признаване на всичко – от дипломи и професионални квалификации до лични документи с фотография, като шофьорски книжки за трансгранично пътуване. Това започва да разрушава бюрократичните бариери. Берлинският процес има за цел да донесе конкретни ползи много преди присъединяването към ЕС – в телефоните, заплатите, паспортите и много други области.

Отразявайки този тласък към напредък, най-новото издание на „Балкански барометър“, годишно проучване на настроенията, разкрива, че регионът става решително проевропейски. Подкрепата за членство в ЕС е нараснала до 64 %, най-високата за десетилетие. Оптимизмът относно сроковете за присъединяване нараства. Регионалното сътрудничество се радва на рекордна подкрепа.

Когато лидерите се срещнат отново в Лондон, те ще имат възможност да затвърдят тези постижения и да проправят пътя за нови. Това е най-малкото, което може да се направи за гражданите на Западните Балкани, изморени от конфликти и жадни за нормалност, подобна на тази в ЕС. За обикновените европейци залогът е очевиден: по-богати Западни Балкани биха означавали по-малко млади хора, които заминават да търсят работа в Берлин, Виена или Лондон; повече търговия и инвестиции, постъпващи в ЕС; и буфер на стабилност на фланг, който твърде често е изнасял кризи. Разширяването в тази форма вече не е свързано с „моркови“, раздавани от Брюксел, а с това съседите да си заслужат мястото в ЕС и в този процес да направят Европа по-силна и по-безопасна.

И след като и шестте страни станат част от ЕС, те ще останат част от същия регион, с обща съдба. Необходимостта от по-задълбочено регионално сътрудничество няма да изчезне, точно както не е изчезнала и в други части на Европа. Балканите ще останат; задачата е да се гарантира, че призраците от миналото най-накрая ще бъдат погребани.