Когато Берлинският процес, форум за Западните Балкани, стартиран от Ангела Меркел през 2014 г., дойде за първи път в Лондон през 2018 г., целта беше да се покаже Великобритания като застъпник на разширяването на Европейския съюз (ЕС). Но внезапната оставка на Борис Джонсън като външен министър в деня на срещата на върха засенчи дневния ред, оставяйки балканските лидери и европейските дипломати объркани. Докато британското правителство се готви отново да посрещне лидерите от Западните Балкани и ЕС на 22 октомври, контрастът едва ли може да бъде по-голям. Този път срещата на върха няма да бъде доминирана от британската политическа мелодрама, а от търсенето на стабилност и просперитет в региона в един нестабилен геополитически момент, пише в анализ за The Economist Амер Капетанович, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество.
Залогът за Западните Балкани – пет икономики, родени от разпадането на Югославия, плюс Албания – е висок. Твърде дълго време отношенията им с ЕС бяха най-добре обобщени с една популярна в Брюксел шега: „Ние се преструваме, че ще ги приемем, а те се преструват, че ще се реформират.“ Това лицемерие погълна 25 години мечти за разширяване, през които само Словения и Хърватия се присъединиха към клуба.
Сега, най-накрая, сценарият се променя, благодарение в голяма степен на Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен. През 2023 г. ЕС представи „План за растеж“ за Западните Балкани на стойност 6 млрд. евро (6,5 млрд. долара), съчетаващ безвъзмездни помощи и заеми, за да стимулира отдавна забавените реформи и икономическото сближаване. При сегашните темпове на растеж на региона ще са необходими десетилетия, за да достигне средния доход на глава от населението в ЕС. Затова е наложително да има силен икономически растеж, което Планът за растеж признава, като улеснява постепенния достъп до единния пазар на ЕС – от свободното движение на стоки и услуги до незабавни плащания.
Тестът е двустранен. ЕС трябва да продължи да настоява за спазването на своя обширен набор от правила и стандарти. Но ако наистина иска да насърчи постепенния достъп до единния пазар преди членството, той трябва да отвори рано избрани сектори, като например цифровите и финансовите услуги. Предлагането на предпазливо поетапно влизане в Шенгенското пространство за безпаспортно пътуване би изпратило силен сигнал, че Западните Балкани принадлежат на Европа.
Постепенният достъп е шанс, който никой предишен кандидат не е получавал: да докаже европейските си качества на пазара, преди да се присъедини към ЕС. Окуражаващо е, че работата вече е в ход, като две от шестте страни, Албания и Черна гора, се считат за вероятни членове на ЕС до 2030 г.
Все пак рисковете са ясни. Първо, поредният кръг от взаимно разочарование между ЕС и Западните Балкани може да тласне региона в орбитата на Русия или Китай. Второ, ЕС трябва да устои на изкушението да сведе всеки проблем до икономически детерминизъм, когато се занимава с регион, измъчван от дългогодишни политически и етнически проблеми. И трето, регионът трябва да се справи със собствените си демони, преди всичко с надвисващия демографски колапс. Прогнозите на ООН показват загуба от около 3 милиона души – равностойни на 17% от настоящото население – до 2050 г., причинена от ниската раждаемост и високата емиграция.
За да се присъединят към единния пазар на ЕС с 450 милиона души, Западните Балкани трябва първо да създадат свой собствен общ пазар с 18 милиона души – процес, в който организацията, която ръководя, Регионалният съвет за сътрудничество, играе важна роля, заедно с други регионални органи и Европейската комисия. Някои го наричат стратегическа репетиция за ЕС; всъщност регионалното сътрудничество е както здрав разум, така и неизбежно. Въпреки политиката, хората и фирмите от Западните Балкани искат да могат да търгуват, да учат и да работят заедно с по-малко пречки. Те не се интересуват дали това е „само репетиция“.
Вече има осезаеми резултати. Допълнителните такси за роуминг в Западните Балкани бяха премахнати през 2021 г. – незабележимо, но конкретно доказателство, че сътрудничеството дава резултати. През 2023 г. Брюксел се присъедини, като начерта пътя към по-ниски цени за роуминг на данни между ЕС и Балканите. Мобилността вече се простира отвъд телефонните сметки, с взаимно признаване на всичко – от дипломи и професионални квалификации до лични документи с фотография, като шофьорски книжки за трансгранично пътуване. Това започва да разрушава бюрократичните бариери. Берлинският процес има за цел да донесе конкретни ползи много преди присъединяването към ЕС – в телефоните, заплатите, паспортите и много други области.
Отразявайки този тласък към напредък, най-новото издание на „Балкански барометър“, годишно проучване на настроенията, разкрива, че регионът става решително проевропейски. Подкрепата за членство в ЕС е нараснала до 64 %, най-високата за десетилетие. Оптимизмът относно сроковете за присъединяване нараства. Регионалното сътрудничество се радва на рекордна подкрепа.
Когато лидерите се срещнат отново в Лондон, те ще имат възможност да затвърдят тези постижения и да проправят пътя за нови. Това е най-малкото, което може да се направи за гражданите на Западните Балкани, изморени от конфликти и жадни за нормалност, подобна на тази в ЕС. За обикновените европейци залогът е очевиден: по-богати Западни Балкани биха означавали по-малко млади хора, които заминават да търсят работа в Берлин, Виена или Лондон; повече търговия и инвестиции, постъпващи в ЕС; и буфер на стабилност на фланг, който твърде често е изнасял кризи. Разширяването в тази форма вече не е свързано с „моркови“, раздавани от Брюксел, а с това съседите да си заслужат мястото в ЕС и в този процес да направят Европа по-силна и по-безопасна.
И след като и шестте страни станат част от ЕС, те ще останат част от същия регион, с обща съдба. Необходимостта от по-задълбочено регионално сътрудничество няма да изчезне, точно както не е изчезнала и в други части на Европа. Балканите ще останат; задачата е да се гарантира, че призраците от миналото най-накрая ще бъдат погребани.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Dow надгражда рекордното ниво от 53 хил. пункта, секторът на чиповете върви надолу*
Румен Радев: 360 млн. долара дължи България по договора с Botas
Бивш учен от Tesla ще произвежда хуманоиден робот в Европа
„Диагноза България“ открива 606 млн. лв. съмнителни разходи за здравеопазване
Съюзниците в НАТО обявиха сделки за десетки милиарди долари в опит да омилостивят Тръмп
Производството на водните електроцентрали в България се удвоява за полугодието
Тръмп и Ердоган: Ние сме добри приятели, има химия между нас
Над 7000 служители са на заплата в МВР и получават пенсия от държавата
Капитанът на Испания се разкая, че се е кефил пред бивш съотборник
Иван Иванов с успешен старт в Нотингам
Памела Райф
Серина Уилямс разкри желанието си
Левски с важен инструктаж за феновете
Браво! Три българки са на ¼-финалите в Куршумлийска баня
Haute Couture от Chanel за есен/зима 2026/2027: цветя и красиви бродерии (+Снимки)
Ретрограден Нептун на 7 юли: късмет с парите за 3 зодии
Поверия за 8 юли – Св. Прокопий и празник на пчеларите
Дневен хороскоп за 8 юли, сряда
Летен маникюр за бадемови нокти (+Снимки)
Звездите от „Под прикритие“ ще са гости на Aniventure Comic Con
Емил Дечев с коментар за полетите на Пеевски и Атанасова
МВР събра над 6 млн. евро от глоби
Имаме едно от най-чистите морета в Европа
Окончателно: Вече носим безплатно в самолета малка раница или чанта
Керемедчиев: Видяхме признание, че договорът "Боташ" бил неизгоден за България
Костадинов: Радев е обещал на Турция магистрала "Черно море"
САЩ се сдобиха с ново космическо оръжие за неутрализиране на вражески сателити
Древен „изгубен свят“, открит в Калифорния, пренаписва историята на първите американци
Учени разкриха кога New Horizons ще достигне границите на Слънчевата система
Антропогенният шум застрашава фауната в Антарктика
В Меделин засадиха близо 3,5 млн. дървета и други растения, температурата падна с 3 градуса
AI откри 73 нови подводни вулкана