Скрита криза на глада дестабилизира света

Като цяло, светът никога не е бил по-богат, по-технологично напреднал или по-способен да се изхранва сам. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век много анализатори се опасяваха, че светът може да остане без храна. Темпът на растеж на населението, особено в развиващите се страни, далеч надхвърляше растежа на селскостопанския капацитет, а докладите на ООН и Световната банка предполагаха, че без драматични промени светът се е насочил към катастрофален недостиг. Но така наречената Зелена революция скоро помогна за постигане на много по-голяма селскостопанска производителност, осигурявайки последователни вълни от подобрения и иновации в земеделските техники. Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН и Програмата на ООН за околната среда са изчислили, че ако отпадъците бъдат сведени до минимум, страните по света вече биха могли да произвеждат достатъчно храна, за да изхранват почти десет милиарда души, два милиарда повече от сегашните, които обитават планетата, пише Foreign Affairs.

Във време, когато войните, екологичните бедствия и икономическите трудности карат все повече хора да гладуват, много страни донори се отказват от финансирането на животоспасяващи и променящи живота програми за хранителна помощ. Проучване от юли 2025 г., публикувано в The Lancet , например, прогнозира, че закриването на Американската агенция за международно развитие от администрацията на Тръмп ще доведе до до 14 милиона преждевременни смъртни случая, много от които от глад, през следващите пет години. Отказвайки се от помощ, страните донори игнорират една неизбежна истина: продоволствената несигурност на едно място води до нестабилност на други. Ако богатите държави не предприемат действия за справяне с нарастващия глад сега, последствията могат да бъдат толкова мащабни, колкото катастрофата, предсказана преди половин век – само че тази криза е изцяло по силите на света да предотврати.

Хранителни вериги

Големите гладове през ХХ век често са били причинени от суши. Сега причините, поради които хората гладуват, са по-вероятно да са структурни, свързани с насилствени конфликти, трайни климатични промени и икономическа маргинализация. Според Програмата за данни за конфликти в Упсала, броят на активните конфликти в световен мащаб се е увеличил от 46 през 2014 г. на 61 през 2024 г. А делът на активните конфликти, които са разрешени в дадена година, е достигнал най-ниската си точка от половин век. Насилствените конфликти винаги са увеличавали продоволствената несигурност и близо 70 процента от хората, които в момента са изправени пред остра продоволствена несигурност, живеят в страни, засегнати от нея. Само в Газа и Судан войната е докарала един милион души до глад.

Изменението на климата също започна да ускорява глада. Центърът за изследване на епидемиологията на бедствията към Университета в Лувен установи, че между 1985 и 2004 г. светът е преживявал средно 231 природни бедствия годишно, свързани с изменението на климата. Но от 2005 г. насам този брой е скочил до близо 343, което е увеличение с около 50 процента. Само през 2024 г. EM-DAT, водещата международна база данни за бедствия, е регистрирала 371 природни бедствия (включително суши, наводнения и бури), които са разселили 45 милиона души. Тази година ураганът Мелиса остави 3,1 милиона души в Карибите в нужда от спешна хранителна помощ, а 6,3 милиона души в Пакистан бяха засегнати от наводнения. В Сахел честите суши изострят бедността и разселването, а екстремистки групировки се възползват от тези уязвимости.

Крехкостта на световната икономика само допринася за кризата. Приблизително половината от всички страни с ниски доходи са в или близо до дългова криза, което може значително да изостри продоволствената несигурност.

Игрите на глада

Институциите, създадени за предотвратяване на подобни страдания, се натоварват под тежестта на геополитическите съперничества, подкопават доверието и намаляват политическата воля. След пет години на стабилен растеж, общата международна помощ е спаднала с девет процента през 2024 г. Прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че тя ще намалее с още девет до 17 процента през 2025 г. Последиците от тези съкращения са особено тежки за населението, нуждаещо се от хранителна помощ. Според Глобалната мрежа срещу хранителните кризи, сътрудничество между страни донори и хуманитарни и организации за развитие, общият глобален бюджет за хранителна помощ може да намалее с до 45 процента между 2024 г. и тази година.

През 2024 г. Световната продоволствена програма (WFP) е помогнала на 124 милиона души по целия свят. Но тя очаква да достигне до 21% по-малко хора през 2025 г. поради рязкото съкращаване на финансирането от основните донори. Приносът на правителството на САЩ към програмата е намалял с 55% от 2024 г. насам, като сравними намаления са направени от Франция, Германия и Обединеното кралство. Някои полеви операции бяха принудени да намалят дневните дажби, които доставят, до под 300 калории, по-малко от едно малко хранене. Шестнадесет милиона души рискуват да загубят цялата си хранителна помощ, дори когато глобалният глад се влошава.

Хуманитарните организации също се сблъскват с нарастващи трудности при достигането до засегнатото население. Според базата данни за сигурността на хуманитарните работници, 383 хуманитарни работници са били убити през 2024 г., повече от два пъти повече от средния брой през предходните три години, което отразява нарастващо пренебрегване на международното хуманитарно право от враждуващите страни.

Връзката между глада и конфликта е кръгова.

Свиването на хуманитарните бюджети сигнализира за отслабване на глобалната солидарност с хората в неравностойно положение. Но това представлява съществен проблем дори за уж стабилните и богати общности. Именно във времена на нестабилност колективните действия са от най-голямо значение, защото когато хуманитарната помощ бъде намалена, кризите метастазират.

Несигурността в осигуряването на храни води до разселване. Проучване на Световната продоволствена програма от 2017 г. установи, че всяко процентно увеличение на несигурността в осигуряването на храни корелира с 1,9% увеличение на изтичането на бежанци. Същото проучване показа, че за всяка допълнителна година, в която продължава насилствен конфликт – а насилствените конфликти водят до несигурност в осигуряването на храни – изтичането на бежанци в резултат на този конфликт се увеличава с близо 0,4%.

Бежанците по необходимост се насочват първо към съседни страни, често такива, които не са добре подготвени да ги поемат. Когато тези общества се окажат неспособни да се справят с притока, хората се насочват към по-отдалечени дестинации. За богатите страни игнорирането на продоволствената несигурност в чужбина е икономически нерационално. През 2024 г. държавите от ОИСР са похарчили 24,2 милиарда долара за хуманитарна помощ, която е достигнала до приблизително 198 милиона души, или приблизително 120 долара на човек. И все пак същите страни са похарчили 27,8 милиарда долара, или 9200 долара на човек, за подпомагане само на три милиона бежанци и търсещи убежище в рамките на своите граници. Много по-евтино е да се изхрани семейство там, където живее, отколкото да се подкрепят като бежанци, когато гладът ги принуждава да бягат. Бездействието на местно ниво гарантира по-високи разходи по-късно. И гарантира политическа реакция. Големият приток на разселени лица често дестабилизира вътрешната политика на страната, подхранвайки поляризацията и екстремизма.

Гладът също така води до геополитическа нестабилност. Несигурността в снабдяването с храни подкопава легитимността на засегнатите държави, засилва конкуренцията за оскъдни ресурси и намалява алтернативната цена на насилието. Екстремистките групи експлоатират отчаянието, използвайки храната като инструмент за набиране на персонал, а глада като оръжие за влияние. Връзката между глада и конфликта е кръгова; едното подхранва другото.

От глад до изобилие

Прекъсването на този цикъл изисква икономическа далновидност и политическа смелост. Предизвикателството не е техническо: светът знае как да отглежда и доставя храна. То е политическо и финансово, въпрос на това да се превърне продоволствената сигурност в споделен приоритет, а не в остатъчно задължение.

Правителствата, многостранните институции, филантропските организации и донорите от частния сектор трябва спешно да възстановят и разширят предвидимото, многогодишно финансиране за хуманитарни и програми за развитие. Финансирането на животоспасяващи програми е от съществено значение, но също така е важна и подкрепата за инициативи, които изграждат устойчивост и дават възможност на хората да се измъкнат от капана на глада. Непрекъснатото намесване за спасяване на едни и същи животи, без да се справяме с коренните причини за глада, не е рентабилно. Тези програми трябва да се финансират редовно дори при фискални спадове, за да се избегнат годишни цикли на несигурност, които нарушават полевите операции. Тъй като гладът и недостигът на ресурси водят до насилствени конфликти и миграция, НАТО, ООН, Африканският съюз, Европейският съюз и Г-7 трябва да направят продоволствената сигурност основен стълб на своите стратегически рамки.

Системите за мониторинг на продоволствената сигурност, като например ФАО на ООН, Системата за ранно предупреждение за глад на правителството на САЩ и Световната продоволствена организация (WFP), трябва да бъдат изцяло финансирани, за да се гарантира, че помощта достига до правилното население в точното време. Събирането на данни от тези организации помага на хуманитарните групи да приоритизират подпомагането на държави, изправени пред едновременни конфликти, климатични сътресения и икономически колапс – места, където бездействието има най-високи човешки и геополитически последици. Но липсата на финансиране вече причинява забавяне в изготвянето на ключови анализи.

Светът знае как да отглежда и доставя храна.

Подвеждането под отговорност на нарушителите на международното право е ключов, макар и понякога пренебрегван, компонент на продоволствената сигурност. Той не само осигурява справедливост на жертвите, но и възпира бъдещи нарушения. Срещу лица, организации или държави, отговорни за груби нарушения, следва да се прилагат наказателни преследвания в международните и вътрешните съдебни системи, целенасочени санкции, замразяване на активи, забрани за пътуване и други наказателни мерки.

Различните видове донорски групи също трябва да засилят координацията си помежду си. Твърде често фрагментираните потоци от финансиране и припокриващите се мандати водят до дублиране на помощта в някои области и критични пропуски в други. Правителствата, агенциите на ООН и неправителствените организации трябва да провеждат съвместни оценки на продоволствената сигурност и уязвимостта, да осигуряват взаимен достъп до своите системи за данни и да комуникират прозрачно, за да установят по-стратегическо разделение на труда. ФАО и Световната програма за прехрана (WFP) трябва да ръководят тези координационни усилия заедно с компетентни национални агенции. Групи за хуманитарна помощ като УНИЦЕФ и WFP, институции за развитие като Световната банка и организации за изграждане на мир като Interpeace имат общ интерес от повишаване на продоволствената сигурност и гарантиране, че спешната помощ, програмите за възстановяване и дългосрочните усилия за устойчивост са по-скоро допълващи се, отколкото конкурентни. А донорите трябва да работят по-усилено, за да съгласуват своите приоритети и срокове за финансиране с местните и националните планове за реагиране.

За да се облекчи натискът върху страните с ниски доходи, които са в или близо до дългова криза, кредиторите и международните финансови институции трябва да предложат облекчаване на дълга в замяна на облекчаване на глада. Опрощаването на дълга може да освободи ресурси, които иначе биха били използвани за обслужване на дълга. Този принцип е в основата на инициативи като подхода на Световната продоволствена програма (СПП) за суап на дълг към продоволствената сигурност, който е внедрил програми „храна срещу образование“ в Египет и Мозамбик.

Страните с високи доходи трябва да премахнат или да преустановят митата и други бариери пред вноса от икономики с крехка продоволствена сигурност. Страните износителки също трябва да избягват забраните за износ на храни, които дестабилизират пазарите и повишават цените. И за да се борят с ефекта от изменението на климата върху продоволствената несигурност, правителствата трябва да увеличат финансирането на програми, които инвестират в устойчиво на суша земеделие, управление на наводненията и застраховки за дребните земеделски производители. Също толкова важно е да се инвестира в механизми за ранно предупреждение, които използват нови технологии за предвиждане на бедствия.

Дори когато богатите правителства се отказват от чуждестранна помощ, мнозина настояват, че остават ангажирани с прекратяването на насилствените конфликти на места като Украйна и Близкия изток. В уравнението обаче липсва признанието, че продоволствената сигурност е основа за мир. Усилията за договаряне на прекратяване на огъня и мирни споразумения трябва да включват клаузи, гарантиращи, че организациите за помощ могат да предоставят помощ и че продоволствените системи могат да се възстановят.