Американските удари взривяват не само лодки в Латинска Америка

Латиноамериканските и европейските лидери се събраха този уикенд в крайбрежния карибски град Санта Марта, Колумбия, за да обсъдят търговията, енергетиката и сигурността, но регионалната поляризация заради смъртоносните удари на администрацията на Тръмп срещу предполагаеми наркокораби в Карибите засенчи регионалния дневен ред и значително намали активността, пише Responsible Statecraft.

Миналата седмица Bloomberg съобщи , че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон и други европейски и латиноамерикански лидери пропускат IV-тата среща на върха ЕС-CELAC , двугодишна среща на държавните глави, която представлява близо една трета от страните в света и една четвърт от световния БВП, поради напрежение между Вашингтон и приемащото правителство на Густаво Петро.

Официално лидерите посочиха „настоящия европейски политически дневен ред и ниското участие на други държавни и правителствени глави“.

Петро — когото администрацията на Тръмп постави в списъка на специално обозначените граждани на Министерството на финансите, след като го нарече „лидер на незаконните наркотици“, без да предостави никакви доказателства — заяви миналия месец, че Вашингтон оказва натиск върху страни, особено в Карибския басейн, да пропуснат събитието, в това, което той нарече „дипломатически бойкот“.

Председателят на Съвета на ЕС Антонио Коста и върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас присъстваха на срещата на върха вместо фон дер Лайен, която преди това беше потвърдила присъствието си на среща с Петро в Брюксел миналия месец, докато президентът на Испания и министър-председателите на Португалия и Нидерландия бяха сред общо 9-те присъстващи държавни и правителствени глави.

Въпреки добре посетената среща на върха ЕС-CELAC в Брюксел през 2023 г., на която фон дер Лайен заяви, че ЕС се стреми да бъде „предпочитан партньор“ за Латинска Америка и Карибите, по-скорошните опасения на лидерите на ЕС относно противопоставянето на администрацията на САЩ сякаш надделяват над стремежа им към стратегическа автономия в момент, когато блокът се стреми да задълбочи отношенията си отвъд САЩ.

На последната среща на върха ЕС, който търгува с региона на стойност над 400 милиарда долара годишно и е най-големият инвеститор в него, поднови стратегическото си партньорство с 33 държави от CELAC или Общността на латиноамериканските и карибските държави, отчасти чрез обявяването на 45 милиарда долара ново финансиране чрез инициативата „Глобален портал“.

ЕС се представя като надежден партньор със сходно мислене за Латинска Америка и Карибите

на фона на променящата се геополитика и конкуренцията между великите сили в полукълбото и вижда региона като потенциален пазар за своите промишлени продукти и стабилен доставчик на възобновяема енергия и критични минерали. Регионът притежава 60% от световните запаси от литий и 40% от медта, държи 60% от световния потенциал за възобновяема енергия и представлява 14% от световното производство на храни и 45% от световната търговия със селскостопански храни.

Виждайки огромен потенциал за растеж, ЕС в момента финализира две основни търговски споразумения с Мексико и МЕРКОСУР (Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Боливия), което е ключов тест за по-нататъшна двурегионална интеграция.

И все пак все по- агресивната позиция на Вашингтон спрямо Северна и Южна Америка, включително военни заплахи срещу Венецуела и близо две дузини въздушни удари срещу предполагаеми кораби за превоз на наркотици, които Петро смята за извънсъдебни екзекуции, е променила сметките на европейците, съобщиха източници, запознати с въпроса, пред Bloomberg.

В навечерието на срещата на върха този уикенд, бразилският президент Луис Инасио „Лула“ да Силва, който присъстваше заедно с държавните глави от Доминика, Гренада, Гвиана и Сейнт Китс и Невис, заяви, че срещата „би имала смисъл в този момент само ако на нея се обсъжда въпросът за американските военни кораби в латиноамерикански води“.

За да обсъди този въпрос, Лула стигна дотам, че временно напусна собствената си среща на върха, конференцията на ООН по климата COP30 в Белем, Бразилия, на която както фон дер Лайен, така и Макрон присъстваха миналата седмица. Въпреки че пропусна Санта Марта, Макрон - който очевидно не се притесняваше да се появи заедно с Петро - пътува от Бразилия до Мексико Сити този уикенд, за да се срещне с мексиканския президент Клаудия Шейнбаум, която също не присъства на срещата на върха ЕС-CELAC, въпреки че изрази критики към ударите по американски кораби.

Заместник-министърът на външните работи на Колумбия Маурисио Харамийо Джасир заяви миналата седмица, че предстоящите президентски избори в Чили и Хондурас също затрудняват лявоцентристките президенти на тези страни Габриел Борич и Ксиомара Кастро, които са присъствали на минали срещи на върха на CELAC, да се присъединят към своите колеги в Санта Марта. Боливия, която в продължение на 20 години под ръководството на партията „Движение за социализъм“ (MAS) участваше активно в регионалните форуми, в събота встъпи в длъжност нов, десноцентристки президент, Родриго Пас, който също не присъства.

Основана през 2011 г. в Каракас като противовес на базираната във Вашингтон Организация на американските държави (ОАД), CELAC включва всяка страна в Западното полукълбо с изключение на Съединените щати и Канада.

Блокът служи като средство за засилване на връзките на Латинска Америка и Карибите отвъд САЩ, не само с ЕС, но и с Индия, Африканския съюз, арабския свят и Китай.

През май, малко след като пое поста временен председател на организацията от президента на Хондурас Ксиомара Кастро, Петро пътува до Пекин с бразилския президент Лула, чилийския президент Габриел Борич и десетки външни министри, за да председателства четвъртата министерска среща на форума Китай-CELAC заедно с китайския президент Си Дзинпин.

И все пак CELAC е спъван от липсата на постоянен секретариат,

ежегодните промени в ръководството на групата, частичното финансиране, необвързващите решения и постоянните вътрешни разделения.

На срещата на върха на държавните глави на CELAC в Хондурас миналия март, на която се появи рядко мексиканският президент Шейнбаум, вътрешното напрежение относно това как да се реагира на програмата на администрацията на Тръмп за миграция, търговия и сигурност накара Аржентина, Парагвай и Никарагуа да възразят срещу окончателната декларация на органа.

Понижената по важност среща на върха между ЕС и CELAC в Санта Марта този уикенд се проведе само седмица след като Доминиканската република обяви, че десетата среща на върха на Северна и Южна Америка следващия месец, може би по-значима регионална среща, организирана в тясно сътрудничество с Държавния департамент на САЩ и ОАД, ще бъде отложена поради „непредвидими, дълбоки различия, които затрудняват продуктивните диалози в Северна и Южна Америка“.

След като Доминиканската република реши миналия месец, че Куба, Венецуела и Никарагуа няма да бъдат поканени да присъстват на срещата на върха - точно както президентът Байдън направи за срещата на върха през 2022 г. в Лос Анджелис - Петро и Шейнбаум заявиха, че няма да присъстват, въпреки че е против изключването на която и да е държава.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио и редица кубинско-американски републикански законодатели незабавно подкрепиха съобщението на Санто Доминго, което посочи и опустошителното въздействие на урагана Мелиса в Карибите като една от причините за отлагането.

Двете дипломатически разочарования бележат един от най-лошите моменти за регионалните отношения от десетилетия. И все пак, докато администрацията на Тръмп ясно заявява неприязънта си към мултилатерализма, някои страни в региона следват примера, като дават приоритет на двустранните си връзки със САЩ пред по-дълбоката интеграция със съседите си.

Миналата седмица президентът на Еквадор Даниел Нобоа прие министъра на вътрешната сигурност Кристи Ноем, за да проучи потенциални американски бази в страната. Аржентинският президент Хавиер Милей направи четиринадесетото си пътуване до САЩ за по-малко от две години, за да говори заедно с президента Тръмп на бизнес среща на върха в Маями. Президентът на Салвадор Найиб Букеле позволи на американски щурмови самолет да действа от международното летище на столицата му. А премиерът на Тринидад Камла Персад-Бисесар позволи на американски военен кораб да акостира в главното пристанище на страната, само на седем мили от бреговете на Венецуела.