Защо политиката на Франция е разбита и какво означава това за нейната икономика?

В десетилетието, последвало дълговата криза в еврозоната, Франция се открояваше като остров на стабилност на фона на бурната политика в Европа. Испания беше обременена от слаби правителства и поредица от избори, затъналите в безизходица партии в Италия често оставяха управлението на страната на технократите, а Обединеното кралство се бореше с години на вътрешни борби след Брекзит и въртяща се врата на Даунинг стрийт 10. За разлика от това, възходът на Еманюел Макрон на власт през 2017 г. донесе със себе си силна, последователна програма в полза на бизнеса, подкрепена, поне през първия му мандат, от стабилно мнозинство в парламента, пише Bloomberg.

Съвсем наскоро френската национална политика стана поляризирана, гневна и враждебна към компромиси. Страната смени петима министър-председатели за по-малко от две години, докато парламентът многократно се опитваше да блокира законодателната програма на президента Макрон - точно онзи вид хаос, който архитектите на Петата република, създадена през 1958 г., се стремяха да избегнат.

И все пак фискалното затруднение на Франция ще трябва да се влоши много повече, за да предизвика дългова криза, подобна на тази, която разтърси страните от периферията на ЕС от 2009 до 2012 г., или да предизвика скок в доходността на облигациите, подобен на този, който принуди британския премиер Лиз Тръс да слезе от поста си през 2022 г.

Защо френската политика е в смут?

Наблюдава се рязко покачване на популярността на маргиналните партии и разцепване на центристко-дясното и центристко-лявоцентристкото блокове, които дълго време доминираха в Националното събрание. Центристката групировка на Макрон не успя да запази подкрепата, която ѝ осигури широко мнозинство през 2017 г., което доведе до разделяне на парламента приблизително на три части.

Националните проучвания сочат широко разпространено недоволство не само от френското правителство, но и от конвенционалната политика. Това съвпадна с увеличаване на социалното неравенство, въпреки относително преразпределителната данъчна и социална система на страната. Доходите и достъпът до работа варират значително в различните региони, полове и възрастови групи. Нивото на бедност достигна 15,4% през 2023 г., най-високото ниво от поне 1996 г. насам, след като постпандемичният скок на инфлацията предизвика криза с разходите за живот. Работодателите повишиха заплатите, но голяма част от тези печалби бяха погълнати от нарастващите разходи за живот. Франция се нарежда близо до дъното на развитите икономики по социална мобилност, според данни на ОИСР.

Страната сега се конкурира с Италия като най-голям емитент на дефицитно финансиране в ЕС. Партии от крайната левица и крайната десница се изправиха срещу усилията на правителството да овладее дефицитите чрез повишаване на данъците и съкращаване на разходите. С нарастването на дефицита се изискват все по-неприемливи решения, което затруднява постигането на политически консенсус за управляващите.

Той беше преизбран за втори мандат през април 2022 г., само за да може партията му и нейните съюзници да загубят абсолютното си мнозинство на парламентарните избори два месеца по-късно. Необезкуражен, той продължи със спорните си промени във френската пенсионна система, предизвиквайки широко разпространени протести.

След като партията му претърпя поражение на изборите за Европейски парламент през 2024 г., той свика изненадващи предсрочни парламентарни избори. Ходът имаше обратен ефект, тъй като левите партии и крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен грабнаха повече места в Народното събрание, което направи невъзможно за съюзниците на Макрон да приемат годишен бюджет без мълчаливата подкрепа на поне някои опозиционни групи.

Като не предприе по-бързи действия за овладяване на националния дълг, Макрон увеличи както мащаба на необходимите корекции, така и свързаната с тях политическа цена. Той се отказа от първоначалния план за реформа на пенсионната система, който би могъл да осигури подкрепата на най-голямата синдикална конфедерация, и вместо това прокара през парламента различна версия, която се сблъска с широка обществена и политическа опозиция.

Наистина ли е толкова лошо положението във Франция?

Политическата турбуленция не е дерайлирала френската икономика, която се разраства с годишен темп от 0,8%. Bloomberg Economics прогнозира ускоряване на растежа до 1,0% през 2026 г., тъй като падащите лихвени проценти правят инвестициите по-евтини за бизнеса и насърчават домакинствата да харчат повече от спестяванията си. Bloomberg очаква усилията на правителството за овладяване на държавните разходи да бъдат по-малка пречка за икономиката през следващата година.

Сравнително диверсифицираната икономика на страната я прави по-малко изложена на вносните тарифи на администрацията на Тръмп в САЩ, отколкото много от европейските ѝ страни. Покупателната способност на бизнеса и физическите лица се е запазила въпреки пандемията и енергийната криза, предизвикана от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Безработицата е сравнително ниска в сравнение с историческите стандарти - 7,7%, а процентът на участие на пазара на труда се покачва.

И все пак, продължителната политическа несигурност натежава върху доверието на бизнеса и домакинствата и би могла да намали растежа на брутния вътрешен продукт с до 0,25 процентни пункта през следващата година, според Bloomberg Economics.

Въпреки че се очаква френската икономика да се представи по-добре от основните си конкуренти от еврозоната тази година, нарастващите спестявания показват, че домакинствата стават по-предпазливи, което потенциално би могло да забави потреблението и растежа. Политическата несигурност също така подтиква бизнеса да отложи инвестициите.

Колко близо е Франция до по-сериозна фискална криза?

След пандемията и шока от цените на енергията, европейските правителства сега заемат повече, отколкото по време на кризата с държавния дълг в еврозоната, включително във Франция.

Нивото на риск днес обаче е много различно. Институционалната структура се е развила, като правителствата са по-малко склонни да вземат заеми, за да постигнат растеж, централната банка е по-активна, а банковият съюз е по-интегриран, което помага за ограничаване на финансовите рискове. Френското правителство все още може да намери готови купувачи за дълга си благодарение на инвестиционния рейтинг, широката наличност на дълга и диверсифицираната база на собственост.

Въпреки това, без надежден план за овладяване на дефицитите, френският дълг може да поеме по неустойчив път през следващите години, тъй като разходите по заеми се покачват след десетилетие на изключително ниски лихвени проценти, според Bloomberg Economics. (Увеличението на доходността от 2022 г. насам ще се прояви само постепенно, тъй като френският дълг има относително дълъг среден срок на падеж от над осем години.)

Ако политическият компромис по отношение на пенсионната реформа позволи на правителството да постигне споразумение с левоцентристката фракция и да приеме бюджет, това би било положително за дълговите пазари в краткосрочен план. Bloomberg Economics обаче смята, че по-широката реформа на пенсионната система е жизненоважна, ако Франция иска да поддържа дълга си на управляемо ниво в дългосрочен план.