Тръмп презира Европа

Доналд Тръмп описва Европа като „разпадащ се“ континент, а нейните лидери като „слаби“, приписвайки вината за войната в Украйна на страната жертва и европейските правителства.

Бившият топ дипломат на Европейския съюз (ЕС) Жозеп Борел призовава европейските лидери да спрат да се преструват, че Тръмп не е враг, описвайки Националната стратегия за сигурност на САЩ като „обявяване на политическа война“, пише за Bloomberg колумнистът Макс Хейстингс.

Администрацията на Тръмп се стреми към партньорство с Русия, като Тръмп открито е ангажиран с отслабването на ЕС и идентифицира интересите на американските големи технологични компании като свои собствени, борейки се с чуждестранните опити да се овладеят злоупотребите им с власт.

Доналд Тръмп описва Европа като „разпадащ се“ континент, а нейните лидери като „слаби“. Той приписва вината за продължаването на войната в Украйна на страната жертва и на европейските правителства. Последните му забележки в интервю за Politico са драматично засилване на порой от обиди и лъжи, чрез които той провежда международна дипломация.

Още преди този конкретен изблик, полският лидер Доналд Туск беше сред много европейци, които изразиха шок от антиевропейския характер на новата Стратегия за национална сигурност на САЩ:

„Скъпи американски приятели“, публикува Туск в социалните медии миналия уикенд, „Европа е вашият най-близък съюзник, а не вашият проблем... Трябва да се придържаме към това... единствената разумна стратегия за нашата обща сигурност. Освен ако нещо не се е променило.“

Което очевидно се случи. Бившият топ дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел описва документа за НСС като „обявяване на политическа война“. Той призовава европейските лидери да спрат да се преструват, че Тръмп не е наш враг, „криейки се зад съдбоносно и самодоволно мълчание“.

И все пак реакцията на повечето европейски политици на реториката на Тръмп вероятно ще остане приглушена, защото знаят, че той жадува за бой. Президентът и най-близките му колеги взеха изключително, историческо решение. Те са решени да изградят партньорство – стратегическо, политическо и търговско – с Русия на Владимир Путин и да дистанцират Америка от Европа.

Тръмп мрази ЕС, който той характеризира като „рекет“, за да „прецака“ Америка. Той открито е ангажиран с отслабването, ако не и с пълното унищожение на блока. Неотдавнашното налагане от ЕС на глоба от 140 милиона долара на X на Илон Мъск за предполагаеми нарушения на разпоредбите за социалните медии беше описано от държавния секретар Марко Рубио като „атака срещу всички американски технологични платформи и американския народ от чуждестранни правителства“.

Белият дом идентифицира интересите на големите технологични компании в САЩ като свои собствени и се бори с всеки чуждестранен опит да се овладеят злоупотребите им с власт. Освен това Тръмп иска от ЕС гаранция за инвестиции в размер на 600 милиарда долара за САЩ, която да бъде използвана по негова лична преценка.

Стана очевидно, че ентусиазмът му за сближаване на САЩ с Русия не е мимолетно отклонение, както от януари насам лидерите на континента се надяваха. Вместо това, той е в основата на неговата визия за MAGA.

Специалният пратеник Стив Уиткоф го заяви ясно миналата седмица, когато преглеждаше неотдавнашната си среща в Маями Бийч със зетя на Тръмп, Джаред Кушнер, и пратеника на Кремъл Кирил Дмитриев:

„Русия има толкова много огромни ресурси, огромни земи.“ Ако Русия, Украйна и Америка станат бизнес партньори, „всички просперират и всички са част от това, и има полза за всички.“ Подобни забележки накараха Туск да коментира, че текущите преговори между Русия и САЩ не са за мир за Украйна, а „за бизнес“.

Би било глупост европейските лидери да отговорят по същия начин на злоупотребите от Вашингтон.

Това би отговаряло на тактиката на Тръмп и почти сигурно би провокирало нов кръг от атаки на САЩ чрез увеличени мита. Никакви дипломатически действия от страна на европейците вероятно няма да променят гледната точка на администрация, която вижда партньорството с Русия като критично важно в противопоставянето на Китай и смята, че това, което се случва с Европа и Украйна, не е в законен интерес на САЩ.

Липсва както в документа на NSS, така и във външнополитическата реторика на администрацията всякаква претенция за морално измерение. Става въпрос за пари и „Америка на първо място“ – нищо друго.

Хората на Тръмп презират либералните европейци, които доминират политиката на континента от 1945 г. Те негодуват за тяхното културно снизхождение, което е достатъчно реално. Повечето висши европейски политически и дипломатически фигури лично гледат на настоящите лидери на Америка като на невежи грубияни.

Бившият френски посланик в САЩ, Жерар Аро, характеризира „зашеметяващия раздел“ в документа на NSS за Европа като четим „като крайнодесен памфлет“, с ентусиазма си за „патриотични европейски партии“, които „култивират съпротива срещу настоящата траектория на Европа“.

Европа сега е изрично идентифицирана от администрацията като враг, световният регион, където демокрацията и свободата на словото са уж най-сериозно застрашени. Белият дом изглежда нехае за статута на Русия като безсрамна тирания – и за международното мнение, че истината е прогонена от лексикона на правителството на САЩ.

Най-очевидният и спешен отговор на Тръмп и новата Национална стратегия за национална сигурност (NSS) е Европа да се превъоръжи. Много се говори за това. Но все още има малко признаци, че европейците могат да предоставят икономическа и военна подкрепа на Украйна в мащаб, необходим за компенсиране на изтеглянето на САЩ. Отказът на Тръмп да позволи изпращането на ракети „Томахоук“ до Киев, дори ако европейците платят за тях, подчертава решимостта му да работи за партньорство с Русия, в което Украйна ще бъде хвърлена на кремълските вълци.

Междувременно Путин вижда всички причини да поддържа военен натиск върху нацията на президента Володимир Зеленски. С Тръмп на своя страна, той няма причина да прави компромис с искането си за ефективна капитулация на Киев, за да стане васална държава на Русия.

Почти никой замислен европеец сега не вярва, че ако Русия предприеме по-нататъшни актове на агресия, например срещу балтийските държави, администрацията на Тръмп ще спази ангажимента си към НАТО и ще изпрати военна помощ. Американските политолози Робърт Е. Кели и Пол Поаст писаха този месец във Foreign Affairs, че Тръмп „изглежда се придържа към идеята, че съюзите не са стълбове на взаимноизгодна мрежа, а елементи на рекет за защита – и че е крайно време САЩ да пожънат плодовете“.

Повечето европейци, а всъщност и много американски стратегически гурута като Кели и Поаст, очакват, че в крайна сметка САЩ ще бъдат принудени да признаят, че настоящата им външна политика е основана на фантазии. Русия няма да помогне на САЩ да се изправят срещу Китай. Путин няма да уважи никакво споразумение с Вашингтон, което не служи на неговите собствени интереси, които никога няма да бъдат същите като тези на западните демокрации. Той търси само разрешение – което Тръмп изглежда е готов да му даде – да се стреми към създаването на огромна сфера на влияние в Източна Европа.

Но „в крайна сметка“ се усеща далечна перспектива. Засега остава силно съмнително дали Европа може да се обедини и мобилизира огромната си икономическа сила, за да създаде надеждна дъга на самозащита и сигурност.

Някои европейци все още се надяват, че ако континентът някак си успее да се справи до 2028 г., кошмарът на Тръмп ще приключи. След това отношенията между САЩ и техните традиционни съюзници ще се възобновят оттам, откъдето бяха спрели през януари 2025 г. Това изглежда заблуда. Дори ако неговият наследник предложи на бившите си съюзници повече учтивост и по-малко невежество, по-умерен език и по-малко безсрамно тормозене, посоката на движение на Америка вероятно ще се запази.

САЩ притежават уникална сила в света. Тръмп изрично заявява решимостта си да я използва в свой собствен интерес и в ничий друг. Много малко вероятно е неговият наследник да се стреми да потвърди старата роля на нацията като лидер на това, което наричахме Свободен свят.