Растящата цена на жилищата - "новата пандемия", която обхваща Европа

Растящата цена на жилищата е подобна на "нова пандемия", обхващаща Европа, заяви кметът на Барселона, докато той и 16 други градски лидери призоваха ЕС да реагира на кризата, като отпусне милиарди финансиране за най-засегнатите райони.

Очаква се ЕС да представи първия си по рода си план за жилищно настаняване във вторник, след консултации с експерти, заинтересовани страни и обществеността. В продължение на месеци тези, които са на фронтовата линия на кризата, предупреждават, че проблемът е твърде голям, за да бъде игнориран.

"Новата пандемия, засягаща европейските градове, се нарича цена на жилищата", каза Хауме Колбони, кметът на Барселона, който миналата година стартира алианса "Кметове за жилищно настаняване" с подкрепата на своите колеги в Париж и Рим. "И в лицето на тази нова пандемия, европейските институции - както направиха с Covid - трябва да отделят извънредни средства за насърчаване на изграждането на достъпни жилища за младите хора, работещите семейства и градската средна класа."

През последната година алиансът - чиито 17 кметове представляват повече от 20 милиона души - призовава ЕС да направи повече, за да се справи с това, което те описват като "социална извънредна ситуация": рязкото покачване на цената на имотите и наемите, което според тях е посяло неравенство, е напрегнало социалната структура и в някои случаи е допринесло за подкрепата за крайната десница.

През октомври, след продължителна кампания от писане на писма и срещи с висши служители на ЕС, алиансът приветства факта, че жилищната политика – област, в която ЕС традиционно не се е намесвал - е твърдо в дневния ред на блока.

"Сега това трябва да се превърне в ресурси", каза Колбони в интервю.

От Атина до Амстердам и от Болоня до Будапеща, кметовете призовават ЕС да създаде фонд за достъпни жилища

Той може да е подобен на програмата NextGenerationEU от ерата на Covid и трбява да има за цел да помогне за мобилизирането на поне 300 милиарда евро годишно в публични и частни инвестиции за укрепване на социалните и достъпни жилища. Те също така искат служителите на блока да се възползват от местния си опит, като им дадат място на масата за вземане на решения.

Цените на жилищата в целия ЕС са се увеличили с 48% между 2010 и 2023 г., според Евростат, докато наемите са се увеличили с 22% за същия период. До 2023 г. почти един на всеки 10 души е харчил 40% или повече от разполагаемия си доход за жилище, включително 29% от населението в Гърция, 15% в Дания и 13% в Германия.

Колбони описа жилищната криза като безпрецедентна вътрешна заплаха за блока, предупреждавайки, че неспособността да се справим с нея адекватно може да накара хората да се запитат дали демокрациите са способни да решат най-големите си проблеми.

"По същия начин, както войната в Украйна и заплахата от Русия винаги се обясняват като фундаментално предизвикателство за европейските ценности и демокрации, така е и с цената на жилищата", каза той. "Така че трябва да ѝ се даде същият приоритет."

През октомври първият комисар на ЕС по жилищното настаняване, Дан Йоргенсен, заяви, че изпълнителният орган на ЕС се готви да се справи с „огромния проблем“ с краткосрочните наеми.

В Барселона средната цена на жилище се е увеличила с близо 70% през последното десетилетие, принуждавайки някои да напуснат града и оставяйки други да се борят с диспропорцията 

Въпреки високите разходи, Колбони не се съмняваше в ролята, която ЕС и неговите институции трябва да играят в справянето с кризата.

"Що се отнася до въпроса, ние защитаваме правото да останем в нашия град. Тези институции, които в продължение на 40 до 50 години гарантират правото на движение на капитали и хора, сега трябва да ни помогнат да гарантираме правото на престой", обясни той. 

Ако не направим това, предупреди той, рискуваме да отстъпим място на популистите, които се стремят да експлоатират общественото недоволство, като търсят изкупителни жертви, вместо да предлагат работещи решения.

"Не можем да останем заседнали в реториката за защита на демокрацията, приобщаващите общества и равните възможности, ако жизненият стандарт на хората се влошава", каза Колбони. "Ако дори със стабилна работа и стабилна заплата хората не могат да живеят с минимално ниво на нормалност, тогава дискурсът се разпада."

Още новини с автор Нели Христова четете тук