За Европа забавянето е най-скъпият вариант в Украйна

Дори преговарящите да твърдят за напредък в преговорите за прекратяване на войната в Украйна, Европейският съюз остава в патова ситуация относно това как да се поддържа финансирането за отбрана на страната. Това, което лидерите на ЕС трябва да осъзнаят, е, че начинът, по който ще намерят парите, е много по-малко важен в този момент, отколкото фактът, че те наистина имат значение, пише в свой анализ Bloomberg.

С бюджетен дефицит, който се очаква да достигне 18,5% от брутния вътрешен продукт, Украйна може да се сблъска с фискална криза още през първата половина на следващата година. Правителството ще се затрудни да изплаща заплати и пенсии, да поддържа функционирането на основните услуги и да се съпротивлява на продължаващите руски атаки. Сега, след като Белият дом на практика изключи по-нататъшна американска финансова помощ, отговорността да действа е върху Европа.

Според собствените преценки на европейските лидери това не би трябвало да е трудно решение. Те многократно – и правилно – са обявявали Украйна за фронтовата линия на собствената си сигурност. Оставянето на страната да се бори финансово само ще отслаби позициите ѝ на масата за преговори и на фронтовата линия, увеличавайки вероятността тя да се принуди да се задоволи с фалшив мир. Тогава Европа ще се изправи срещу окуражаваща Русия, чиито амбиции са подкрепени от закалена в битки военна и раздута отбранително-промишлена база.

Белгийският премиер Барт Де Вевер представя една пречка пред новото финансиране. Последното предложение на Европейската комисия би отпуснало заем от 90 милиарда евро (105 милиарда долара) на Украйна, обезпечен със замразени руски резерви, държани главно в Euroclear в Белгия. Де Вевер твърди, че тъй като неговата страна държи по-голямата част от резервите, тя би поела непропорционално финансово и правно излагане, ако санкциите отпаднат и Русия поиска реституция. Белият дом също така е призовал Европа да не продължава, надявайки се вместо това да използва активите като стръв, за да привлече президента Владимир Путин да подпише споразумение за прекратяване на огъня.

Нито един от аргументите не е убедителен.

Връщането на руските резерви без репарации би сигнализирало, че агресията се отплаща и би оставило Европа заложник на решенията, взети във Вашингтон и Москва. Междувременно комисията предложи механизми за споделяне на риска на Белгия в целия блок и миналата седмица използва спешни мерки , за да гарантира, че активите могат да останат замразени за целия период на войната, вместо да бъдат подложени на единодушно преодобрение на всеки шест месеца. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също така се ангажира да включи 25-те милиарда евро активи, замразени в други юрисдикции на ЕС, във всеки заем за репарации.

Когато лидерите на ЕС се срещнат в Брюксел по-късно тази седмица, те би трябвало да одобрят заема директно. Непостигането на консенсус обаче не бива да е краят на въпроса.

Макар и от решаващо значение за Украйна, обсъжданите средства са малка част от БВП на ЕС, който е приблизително 18 трилиона евро. Трябва да има множество начини за намиране на парите. Членовете биха могли да преодолеят съпротивата на Унгария и да емитират съвместен дълг, както направиха по време на пандемията от Covid-19 и както наскоро, за да увеличат разходите за отбрана . Като алтернатива, коалиция от желаещи държави би могла да обедини гаранции за набиране на мащабно финансиране, като погасяването е обвързано с бъдещи репарации.

При липса на подобно сътрудничество, ключовите членове на ЕС ще трябва драстично да увеличат двустранните трансфери. Макар че тези държави са изправени пред собствени бюджетни ограничения – да не говорим за избирателите, които не са склонни да гарантират сигурността на ползващите се от безгрижие членове на ЕС – сметката в крайна сметка ще бъде по-евтина от инвестициите, необходими за отблъскване на реваншистка Русия.

Нито една от опциите на ЕС не е лесна. Всички те изискват политическа воля, бърза правна работа, споделяне на тежестта и лидерство от Берлин, Париж и Варшава. Но сигурността, просперитетът, доверието в процеса на вземане на решения и способността на Европа да защитава интересите си срещу доминираща администрация във Вашингтон са заложени на карта. Това, което наистина е недостъпно, е бездействието.