Гаранциите за сигурност на Украйна са в ръцете на Путин

В началото на 2025 г. украинският президент Володимир Зеленски имаше остър дипломатически спор с президента на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс в Овалния кабинет. Оттогава отношенията между Вашингтон и Киев са на приливи и отливи.

Европа, от своя страна, реагира на дипломатическия инцидент със засилени усилия в подкрепа на Украйна и задържане на позицията на САЩ. През март британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон обявиха създаването на "Коалиция на желаещите“ от 34 държави, за да се засили ролята на Европа в осигуряването на бъдещия суверенитет и сигурност на Украйна. 

Въпреки това, независимо от усилията на Европа да подкрепи Украйна, единственото нещо, което наистина има значение, са гаранциите за сигурност на Америка, които Зеленски сега трябва да осигури - дори това да означава отстъпки другаде.

Колкото и Европа да иска да мисли по друг начин, гаранциите на Вашингтон са единственият жизнеспособен път към мир за Украйна. Европа дори не може да разположи многонационалните си сили без логистична подкрепа от САЩ. И с наближаването на края на 2025 г. въпросът за ангажимента на Вашингтон остава фундаментален фактор в усилията за придвижване на руската война към следващата ѝ фаза и, да се надяваме, към траен мир.

И все пак, всичко подсказва, че истинската власт е в ръцете на Русия.

Колективният спомен на Украйна за провалите на Будапещенския меморандум от 1994 г. - гаранции за сигурност, предоставени от САЩ, Русия и Великобритания, за да може Украйна да се откаже от ядрените си оръжия от съветската епоха - хвърля дълга сянка върху настоящите преговори. И в този наистина опасен момент Зеленски има няколко точки за разглеждане.

Зеленски е склонен на компромис

Първо, украинският президент е готов да се откаже от стремежа на Украйна към членство в НАТО - нещо, което алиансът определи като "необратимо“ на срещата на върха на НАТО миналата година - в замяна на стабилни гаранции за сигурност и има признаци, че те биха могли да бъдат предоставени. Досега САЩ са предложили на Украйна "платинени стандартни“ гаранции за сигурност, заедно с уговорката, че те „няма да бъдат на масата за преговори завинаги“, тласвайки Зеленски към приемане на сделката, която в момента е на масата, пише Politico.

Освен това има надежди, че тези гаранции ще включват предоставянето на крилати ракети "Томахоук“, които биха позволили на Украйна да нанесе удари по политическите и военните центрове на Русия, като по този начин потенциално възпира Кремъл от възобновяване на военните действия. Но макар тази допълнителна възможност със сигурност да усложни вземането на решения от руския президент Владимир Путин, тя не е панацея.

Освен техническите подробности на гаранцията, Зеленски с право се надява, че за разлика от Будапещенския меморандум, който беше изпълнително споразумение, всеки ангажимент ще бъде правно обвързващ, изискващ ратифициране от Камарата на представителите и Сената на САЩ – и двете от които широко подкрепят Украйна – и след това одобрение от президента.

Въпреки че Зеленски заяви, че гаранциите за сигурност "съответстват на член 5“, този основен ангажимент към съюза е крехък.

В самолета за срещата на върха на НАТО в Хага това лято Тръмп спомена: "Има многобройни дефиниции на член 5“ – и беше прав. Член 5 е отворен за тълкуване и е формулиран умишлено като такъв през 1949 г., за да се предотврати автоматичното въвличане на САЩ в трета голяма война на европейския континент. Следователно, не става въпрос само за буквата на договора, но и за неговия дух.

Разбира се, НАТО е много повече от просто Член 5. Основан върху пепелта на Втората световна война, той е и съюз, изграден върху икономическо сътрудничество (Член 2), както и върху индивидуален и колективен капацитет за противопоставяне на въоръжено нападение (Член 3). Но ако Член 5 беше лесно възпроизводим, тогава съюзи с подобна сила щяха да бъдат създадени по целия свят. В действителност, гаранциите за взаимна сигурност, подкрепени от надеждна военна сила, са рядкост.

Максима на войната е, че "врагът получава глас“. Тъй като двустранните ангажименти между САЩ и Русия продължават паралелно с европейските и украинските преговори, позицията на Путин ще бъде важна, независимо дали ни харесва или не. Русия иска много по-обширна сделка със САЩ за европейската сигурност – нещо, което тя ясно демонстрира с първоначалния си 28-точков мирен план. И тъй като Путин отказва да отстъпи по отношение на максималистичните си искания до момента, остава неясно какво ще приеме Русия.

В крайна сметка, независимо колко силна според Зеленски е гаранцията за сигурност на Америка, нейната трайност може все още да се основава на тълкуването на Путин.