Изчезващата работна сила на Русия

С наближаването на четвъртата година от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, военната политика на Москва за набиране на войници може да има обратен ефект. Кремъл превърна отдалечените, богати на ресурси региони на Руската федерация в своя икономически двигател и човешки резерв. Тези райони поддържат руския бюджет чрез производството на петрол и газ, но в същото време понасят най-големите загуби на бойното поле на глава от населението. Този дисбаланс сега заплашва самите индустрии, които правят войната на Путин възможна, пише за TNI Линдзи КлифЛиндзи Клиф, изследовател в Американския съвет за външна политика във Вашингтон, окръг Колумбия.

Петролът и газът не само поддържат руската икономика, но и финансират военната машина на Кремъл. През 2021 г. приходите от петрол и газ съставляват почти половината от федералния бюджет и около 20% от БВП на страната. Тези индустрии са концентрирани предимно в Западен Сибир, басейна на Волга-Урал и други периферни райони, богати на ресурси, които никога не са получавали инвестициите, с които Москва обсипва големите градове. Те понасят тежестта на поддържането на руската икономика, без да получават взаимно развитие.

Те плащат и непропорционално голяма част от човешките жертви. Тъй като Русия отказва да публикува данни за жертвите, независими медии като Mediazona са се превърнали в основен източник на информация. Използвайки потвърдени списъци с жертви и данни за населението от Росстат, анализът показва, че регионите, в които се развива добивната промишленост, имат по-висока смъртност от регионите, в които тя не се развива.

Тези по-високи нива на жертви имат редица причини

от тактиката на Кремъл за „месомелачка“ до финансовите стимули, които са много привлекателни за хората в слаборазвитите региони. Но последствията са ясни: именно регионите, на които Русия разчита най-много, губят мъже по-бързо отвсякъде другаде.

Това би било достатъчно лошо в нормални времена. Но Русия влезе във войната, вече изправена пред тежка демографска и трудова криза. Преди повече от десетилетие руската статистическа служба създаде три сценария за населението, зависещи от различни нива на миграция в страната. Най-оптимистичният сценарий изискваше Русия да приема 550 000 мигранти всяка година, само за да предотврати намаляването на населението. Дори и тогава се очакваше размерът на работната сила да намалее.

Войната само влоши това, което някога беше наречено „най-голямото политическо, социално и икономическо предизвикателство за Русия“ до 2050 г. Тази пролет безработицата достигна рекордно ниско ниво от 2,2%, което означава стегнат икономически режим и недостиг на работна ръка. През 2024 г. руският сайт за работа SuperJob съобщи, че 73% от предприятията в страната са с недостиг на персонал.Дори най-стабилните и жизненоважни индустрии в Русия изпитват напрежение; обявите за работни места в нефтената и газовата промишленост са се увеличили с 24% през първото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същия период на предходната година. Когато най-критичните от икономическа гледна точка и традиционно устойчиви сектори в страната се борят да наемат персонал, значи нещо не е наред. Исторически Русия разчита на работници от Централна Азия, за да запълни недостига на работна ръка. Но тази спасителна въже се разпада по три причини.

Първо, ксенофобията е достигнала взривоопасни нива. Омразната или агресивна реторика е нараснала с 720% само през 2024 г. Темата за мигрантите продължава да става все по-популярна в новините и социалните медии, а тонът е 84% негативен, като най-популярните коментари призовават за „преследване“, „убиване“, „биене“ и дори „кастриране“ на мигрантите.Второ, правителството превърна тази враждебност в закон, като прие нови ограничения, които затрудняват влизането, пребиваването или работата в страната. Трето, икономиките на Централна Азия се подобряват. Тъй като качеството на живот и икономическите възможности в тези места продължават да се подобряват, все по-малко хора се налага да ги напускат, за да печелят добри заплати.Русия сега е изправена пред криза, която сама си е причинила. Агресията на Москва в Украйна унищожава работната сила в самите индустрии, които правят амбициите ѝ възможни. Нефтът и газът, индустриите, които финансират руската армия и правителство, не могат да функционират без хора. Единствената група, която би могла да подкрепи работната сила, е била отблъсната и вече не иска да идва. Просто казано, Русия изчерпва икономическото си бъдеще, за да поддържа войната в Украйна.В крайна сметка Кремъл ще бъде принуден да избира между военната си кампания и икономическата си база. Москва може да продължава да изпраща мъже на смърт, но не може да продължава да изтощава периферията в една дълга война, без да опустоши регионите, които захранват икономиката ѝ.