Колективният Запад е мъртъв, международният либерален ред е към своя край

Международният либерален ред е към своя край. Всъщност, той може би вече е мъртъв. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър каза точно това миналата седмица, докато се радваше на американската интервенция във Венецуела и залавянето на диктатора Николас Мадуро:

„Живеем в свят, който се управлява от силата, от насилието, от властта... Това са железни закони на света.“

Но 47-ият президент на Америка е също толкова отговорен за друга смърт – тази на обединения Запад, пише в анализа за Politico сътрудникът Марк Леонард.

И докато европейските лидери се надпреварват да замажат незаконната военна операция на американския президент Доналд Тръмп във Венецуела и да игнорират наглите му изисквания към Гренландия, самите европейци вече са осъзнали, че Вашингтон е по-скоро враг, отколкото приятел.

Това е едно от ключовите заключения на проучване, проведено през ноември 2025 г. от моите колеги от Европейския съвет за външни отношения и изследователския проект „Европа в променящия се свят“ на Оксфордския университет, въз основа на интервюта с 26 000 души в 21 държави. Само един от шест анкетирани счита САЩ за съюзник, докато един от пет ги възприема като съперник или противник. В Германия, Франция и Испания този брой се доближава до 30%, а в Швейцария – която Тръмп избра за по-високи тарифи – достига 39%.

Този спад в подкрепата за САЩ е бил рязък в целия континент. Но с промяната в баланса на силите по света, възприятията за Европа също започнаха да се променят.

Тъй като Тръмп следва външна политика, която поставя Америка на първо място и често оставя Европа настрана,

другите страни вече разглеждат ЕС като суверенен геополитически актьор. Тази промяна е най-драматична в Русия, където избирателите са станали по-малко враждебни към САЩ. Преди две години 64% от руснаците разглеждаха САЩ като противник, докато днес този процент е 37%. Вместо това те насочиха гнева си към Европа, която 72% от тях сега считат за съветник или съперник – спрямо 69% преди година.

Междувременно промяната в политиката на Вашингтон спрямо Русия означава и промяна в политиката му спрямо Украйна. В резултат на това украинците, които някога възприемаха САЩ като най-големия си съюзник, сега търсят защита в Европа. Те правят разграничение между политиката на САЩ и тази на Европа, като почти две трети очакват отношенията на страната им с ЕС да се засилят, докато само една трета казват същото за САЩ.

Дори извън Европа обаче най-голямото дългосрочно въздействие на първата година от мандата на Тръмп е това, че той е отблъснал хората от САЩ и ги е приближил към Китай, като се очаква влиянието на Пекин да нарасне във всички области. От Южна Африка и Бразилия до Турция мнозинството очаква отношенията на страната им с Китай да се задълбочат през следващите пет години. И в тези страни повече респонденти виждат Пекин като съюзник, отколкото Вашингтон.

По-конкретно, в Южна Африка и Индия – две страни, които наскоро се оказаха в прицела на Тръмп – промяната в сравнение с миналата година е забележителна. В края на 2024 г. цели 84% от индийците смятаха победата на Тръмп за нещо добро за страната си; сега само 53% мислят така.

Разбира се, това проучване е проведено преди намесата на Тръмп във Венецуела и преди изказванията му за поглъщането на Гренландия. Но сега, когато дори най-близките съюзници се притесняват, че могат да станат жертва на агресивните действия на САЩ, тези тенденции – страни, които се отдалечават от САЩ и се приближават към Китай, и Европа, изолирана от своя трансатлантически партньор – вероятно ще се ускорят.

В същото време, изправени пред агресията на Тръмп, но ограничени от собствената си липса на влияние, европейските лидери са принудени да се справят с огромната пропаст между личните си реакции и това, което си позволяват да кажат публично.

Регламентираният ред отстъпва място на свят на сфери на влияние, където силата е право и Западът е разделен отвътре. В такъв свят или си полюс със собствена сфера на влияние, или си страничен наблюдател в чуждата. Европейските лидери трябва да се вслушват в избирателите си и да гарантират, че континентът принадлежи към първата категория, а не към втората.