Американският удар срещу Иран: Риск без гарантиран успех

Иран разполагаше с време да се подготви добре за евентуална военна операция на САЩ. Западните медии са пълни със съобщения, че САЩ в близко време могат да нанесат масиран удар по Иран, като същевременно отбелязват, че президентът Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение.

Американският президент действително е изправен пред изключително труден избор, тъй като рисковете за него са огромни, а успехът на операцията далеч не е гарантиран, коментира украинската медия "Страна ua". 

На първо място стои крайно спорният въпрос каква изобщо може да бъде целта на подобни удари. Сваляне на режима на аятоласите? Но САЩ не разполагат с достатъчни сухопътни сили в Близкия изток, за да завладеят Иран, така че подобен сценарий е възможен само ако ударите провокират нови масови протести и сериозно разклатят целия ирански държавен апарат, лишавайки го от възможността да ги потуши. Или ако предизвикат бунт сред част от силовите структури, които да действат в координация със САЩ.

Всъщност именно на това, съдейки по публикациите в западните медии, залага американското разузнаване, заявявайки, че властта на аятоласите в момента е в най-уязвимото си състояние от революцията през 1979 г. насам и че при нанасяне на мощен „обезглавяващ“ удар режимът ще рухне. Reuters пише, че Тръмп обмисля удари по ръководството и силовите структури на Иран, за да „вдъхнови протестиращите да завземат правителствени сгради“.

Но дали тази сметка ще се оправдае, никой не може да каже със сигурност. Опитът както от миналогодишната 12-дневна война с Израел, така и от наскоро потушените протести показва, че иранската власт е доста устойчива в кризисни ситуации благодарение на скелета на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), който обхваща цялото държавно управление. И дори убийството или отвличането на аятолаха (по подобие на Николас Мадуро) и други ръководители на ислямската република може да не доведе до промяна на курса на страната.

В такъв случай е напълно възможно ударът на САЩ да не доведе до падане на режима, а до неговата консолидация, максимално затягане на вътрешната политика и засилване на позициите на най-радикалните кръгове.

Възможно е обаче да бъдат поставени и по-ограничени цели. Например чрез удари да се принуди Техеран да се съгласи на споразумение за урана и балистичните ракети. Но, първо, САЩ не разполагат с никакви средства за контрол върху изпълнението на такива споразумения, докато аятоласите остават на власт. А второ – и най-важното – съществува огромен риск Техеран да не приеме никакви договорености, режимът да не рухне бързо и САЩ да се окажат въвлечени в продължителна война в изключително неудобна стратегическа ситуация, при която ще трябва да действат далеч от собствената си територия и от територията на единствения си надежден съюзник – Израел. При това голяма част от американската военна логистика в Персийския залив е обвързана с Ормузкия проток, който, между Техеран може да минира и блокира.

Продължителна война би била катастрофа за Тръмп, който дойде на власт с миротворчески лозунги. Американското общество изобщо не приема войни, започнати по инициатива на Вашингтон, и още по-малко с големи жертви в такива войни.

С оглед на това всякакви военни действия Тръмп може да осъществи само във формат на венецуелски вариант – светкавична операция без жертви сред американците.

Ако обаче САЩ бъдат принудени да се въвлекат в продължителна война с Иран с голям брой загинали, това ще означава политическа смърт за Тръмп, за трампизма, а вероятно и за Републиканската партия като цяло, която в момента почти изцяло подкрепя удар по Иран. Съществува и голям риск от сериозни вътрешни сътресения в самите Съединени щати, където и без това атмосферата е изключително напрегната. Тоест последствията биха били крайно негативни както за Тръмп лично, така и за САЩ като цяло.

Разбира се, големият въпрос е дали Техеран е способен да нанесе болезнен удар по американската армия. По време на миналогодишната война иранските въоръжени сили не показаха висока ефективност. Но трябва да се има предвид, че тогава израелското нападение беше внезапно и още в първия ден военното ръководство на Иран беше обезглавено. Сега иранците имаха време да се подготвят за удар. Засега обаче не е ясно как точно са се подготвили: дали са успели да натрупат значителни запаси от ракети и дронове, включително морски, и дали са укрепили системата си за противовъздушна отбрана.

В немалка степен отговорът на този въпрос зависи от това доколко активно Китай помага и ще помага на Иран в случай на американско нападение. Що се отнася до Русия, тя едва ли ще може да окаже значителна помощ поради насочването на почти всички свои ресурси към войната в Украйна, както и заради преговорния процес с екипа на Тръмп.

Противопоставянето между САЩ и КНР има екзистенциален характер.

Действията на САЩ с морската блокада на Венецуела и подобни намерения спрямо Иран са изключително тревожен сигнал за Пекин, че рано или късно Вашингтон може да постъпи по същия начин и с него, като ограничи корабоплаването към китайските пристанища и срине цялата външна търговия на Китай. Затова, оказвайки мащабна подкрепа на Иран в случай на американско нападение и въвличайки Вашингтон в продължителна война, Китай би могъл да реши едновременно няколко ключови стратегически задачи.

Първо, да демонстрира на САЩ, че стратегията им на морска блокада не работи и че на американския флот може да бъде нанесен огромен ущърб. Второ, да покаже на целия свят, че американците не са всемогъщи и че не бива да се страхуват от водене на политика, противоречаща на изискванията на САЩ. Трето, да получи опит във война срещу американския флот. Четвърто, да отклони вниманието на САЩ от помощта за Тайван, което би улеснило евентуална военна операция на Китай на острова. Пето, рязко да отслаби позициите на Тръмп и да предизвика сериозни вътрешнополитически сътресения в самите Съединени щати, което няма да позволи на Вашингтон да се съсредоточи върху по-нататъшното засилване на противопоставянето с Китай на международната сцена.
При това подкрепата на Китай за Иран е технически възможна дори ако американският флот напълно блокира корабоплаването към Ислямската република. В такъв случай доставките могат да се осъществяват по суша през Туркменистан или Пакистан.

Но не е ясно дали Пекин ще се реши на подобна игра. Досега китайците на световната сцена действаха изключително предпазливо и се стараеха да не се въвличат във военни конфликти, които биха довели до рязко влошаване на отношенията със САЩ.

Въпреки това за американците съществува риск, че при подкрепа от Китай Иран може да окаже продължителна съпротива на САЩ.. Вероятно във Вашингтон отчитат този риск, поради което засега не дават заповед за атака. Все пак не може да се изключи, че такава заповед може да бъде дадена в най-близко време.

След свръхефектната и успешна операция във Венецуела е напълно разбираемо желанието на Вашингтон да повтори този опит в Иран. Особено на фона на очакванията, че в Техеран след американските удари може да се случи вътрешен преврат, както де факто се случи в Каракас след отвличането на Мадуро. Но аналогиите не винаги работят.

През 2014 г. Русия също проведе в Крим светкавична и почти безкръвна операция по анексията на полуострова. И впоследствие именно това стана една от причините за началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г. Вероятно е имало очаквания, че всичко ще мине толкова лесно и бързо, колкото през 2014 г. Но, както е известно, изходът се оказа съвсем различен.