„Хизбула” няма как да победи този път, цената я плаща Ливан

Каквито и да са целите на „Хизбула” за влизането ѝ във войната с Иран, ливанският народ ще понесе разходите за конфликта.

След американско-израелските удари, които осакатиха висшето ръководство на Иран, Техеран не се оттегли - той се адаптира. Проектирайки сила по периферията си, той се обърна към познат инструмент в съседство: „Хизбула” в Ливан, пише за TNI Аднан Насър, независим специалист по външна политика и журналист, базиран в Бейрут и Вашингтон.

И все пак, докато конфликтът се разраства отвъд границите на Иран, възниква по-труден въпрос - такъв, който засяга същината на траекторията на войната: какво е определението на „Хизбула” за победа?

Джошуа Ландис, професор по близкоизточни изследвания в Университета на Оклахома, твърди, че условията, които някога са позволявали на групировката да претендира за успех, вече не съществуват:

„Хизбула” не може да спечели конфликта този път.

Това не е 2006 г. Запазването на шепа ракети не представлява победа. Ливанското общество е категорично против по-нататъшен конфликт.“

Оценката на Ландис отразява по-широка промяна в разбирането на ролята на Хизбула. За разлика от 2006 г., когато самото оцеляване можеше да се разглежда като стратегически триумф, днешното бойно поле се определя от по-дълбоки ограничения. Иран - основният покровител на Хизбула - е изправен пред нарастващ икономически натиск, ограничаващ способността му да финансира възстановяването или да поддържа продължителен конфликт. В същото време вътрешната умора в Ливан ерозира политическото пространство, на което „Хизбула” някога разчиташе, за да оправдае ескалацията.

В този контекст традиционният наратив за „божествена победа“ изглежда все по-труден за поддържане. Но тази гледна точка предполага, че „Хизбула” води собствената си война.

Майкъл Йънг, старши редактор в Близкоизточния център „Малкълм Х. Кер Карнеги“ в Бейрут, предлага различно тълкуване:

„Участието на Хизбула трябва да се разбира в рамките на по-широка иранска стратегия. Това не е единствено решение на Хизбула – то е фундаментално иранско. Основната цел е да се отвори допълнителен фронт срещу Израел, за да се облекчи натискът върху Иран.“

Това тълкуване изцяло преосмисля конфликта. Ако ролята на „Хизбула” е да служи като продължение на регионалната стратегия на Иран, тогава победата не се измерва с ливански термини – териториални придобивки, резултати от бойните полета или капацитет за възстановяване – а с това дали може да промени стратегическите сметки на Израел спрямо Техеран. Според тази логика дори ограниченото ангажиране може да се счита за ефективно, ако принуждава Израел да отклони вниманието, ресурсите или военната си пропускателна способност от самия Иран.

Има и друго обяснение. Али Ризк, анализатор по сигурността и преводач, базиран в Бейрут, обяснява, че целите на „Хизбула” може да са далеч по-непосредствени и тактически.

„Един от елементите на победата е да се демонстрира, че Хизбула все още запазва способността си да налага реални разходи на Израел. Друг би бил да се принуди Израел да спазва условията на прекратяването на огъня от ноември 2024 г. Ако Хизбула успее да обърне постиженията на Израел и да върне ситуацията към нещо, наподобяващо реалността отпреди 7 октомври, това би представлявало голяма победа.“

Тук успехът не е нито символичен, нито стратегически в широк смисъл – той се измерва във възпиране.

Способността да се налагат разходи, да се ограничават израелските операции и да се възстанови предишен баланс по границата се превръща в критерий.

Взети заедно, тези перспективи разкриват по-дълбока истина за настоящия конфликт: победата за „Хизбула” не е фиксирана концепция. На практика „Хизбула” никога не е третирала победата като фиксирана концепция. По-скоро тя последователно е адаптирала определението си за успех, за да се впише в развиващите се политически и военни реалности – засилвайки претенцията си да бъде основната линия на защита на Ливан срещу Израел. Групировката рядко, ако изобщо някога, е признавала публично неуспехите. Дори през 2024 г., след като претърпя значителни удари – включително убийството на дългогодишния лидер Хасан Насралла – неговият наследник, Наим Касем, обяви победа след прекратяването на огъня.

Независимо дали „Хизбула” успее да облекчи натиска върху Иран, да демонстрира остатъчна сила, или да се опита да възстанови възпирането, последствията ще бъдат понесени локално. Щетите по инфраструктурата, икономическият натиск и политическата фрагментация няма да бъдат равномерно разпределени в региона – те ще бъдат концентрирани в самия Ливан.

Въпросът за победата може да е по-малко релевантен, отколкото изглежда. „Хизбула” може да не успее да претендира за победа в традиционния смисъл. Ако във войната бъде въведено прекратяване на огъня, което позволява на иранския режим да остане непокътнат, шиитската партия и паравоенните формирования ще видят това като начин да си възвърнат военния престиж. Въпреки това, в крайна сметка, избирателите на „Хизбула”, хората от Южен Ливан, са тези, които плащат най-високата цена.