Защо „ирационалният“ гамбит на „Хизбула” срещу Израел има смисъл?

„Хизбула” и Израел продължават да си разменят удари в най-тежката ескалация на ливанско-израелския фронт от 66-дневната война в края на 2024 г. Подновените боеве са се отразили особено тежко на Ливан, като към сряда са убити над 500 души, а близо 700 000 са разселени.

Израелските сили са напреднали по-дълбоко в Южен Ливан, като част от това, което израелските власти описват като план за създаване на по-голяма буферна зона в Ливан срещу операциите на „Хизбула”.

Последният кръг на ескалация беше предизвикан от трансгранична ракетна и дронова атака на Хизбула на 2 март по-рано този месец срещу израелския пристанищен град Хайфа, което я прави първата подобна операция на ливанското шиитско движение, откакто беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня през ноември 2024 г.

В писмено изявление „Хизбула” заяви, че операцията е в отговор на убийството на вече бившия ирански върховен лидер аятолах Али Хаменей и на продължаващите израелски атаки срещу Ливан, които продължават почти без прекъсване след споразумението за прекратяване на огъня. Междувременно Израел оправда атаките си с претекст, че пречи на „Хизбула” да възстанови военните си способности, които бяха силно засегнати по време на войната през 2024 г.

Забележително е, че писменото изявление на „Хизбула” започва с позоваване на убийството на Хаменей, преди да се позовава на израелските атаки.

Решението на „Хизбула” да предприеме този курс на действие е разгневило ливанското правителство, което впоследствие обяви безпрецедентни репресии срещу групировката.

„Това налага незабавна забрана на всички дейности на Хизбула, свързани със сигурността и военните действия, като ги счита за извън закона и ги задължава да предадат оръжията си“, заяви премиерът Наваф Салам след извънредно заседание на кабинета.

В безпрецедентно развитие тази мярка получи подкрепата на министри от шиитското движение Амал, водено от председателя на парламента Набих Бери. Амал е най-близкият съюзник на „Хизбула” в Ливан; подкрепата му за решението на правителството подхрани спекулациите за възникващ разрив между двете страни, пише за Responsible Statecraft Али Ризк, журналист с магистърска степен по борба с тероризма от австралийския университет Маккуори.

Президентът Джоузеф Аун също се обяви категорично срещу ливанското шиитско движение, обвинявайки го, че дава приоритет на иранските интереси за сметка на Ливан.

По време на виртуална среща с висши европейски служители Аун разкритикува Хизбула, заявявайки, че „не цени интересите на Ливан, нито живота на неговия народ“ и че действията му са „в името на изчисленията на иранския режим“.

Аун предложи план, според който да се проведат преки ливанско-израелски преговори. Планът предвижда Израел постепенно да се изтегли от ливанските територии и да прекрати атаките си, и изисква международната общност да подкрепи оборудването на армията с необходимите способности за разоръжаване на „Хизбула”, което ще доведе до примирие между Ливан и Израел.

Позицията на Аун е особено забележителна, като се има предвид, че той често е възприемал по-мека линия към „Хизбула” в сравнение с премиера Салам. Ливанското шиитско движение, за разлика от него, е заело предизвикателна нотка, обещавайки да продължи операциите си срещу Израел.

„Нямаме друг вариант да запазим честта, гордостта и достойнството си освен опцията за съпротива“, заяви лидерът на парламентарния блок на Хизбула Мохамад Раад по време на телевизионна реч, в която подчерта, че групировката няма да отстъпи, независимо от цената.

На пръв поглед и предвид баланса на силите, тази позиция изглежда необмислена.

Но решението на „Хизбула” да възобнови операциите срещу Израел може да не е толкова скъпо, колкото изглежда. Що се отнася до връзките му с Амал, медийните съобщения сочат, че гласът на последния в подкрепа на решението на правителството е бил по-скоро за защита на ливанските шиитски политически интереси, отколкото за сигнализиране на истински разрив между двете партии. Според тези съобщения, гласът на Амал е бил предпазна мярка за запазване на ливанското шиитско ръководство, в случай че Хизбула бъде унищожена.

Служител на „Хизбула”, пожелал анонимност, е заявил пред RS, че връзките с Амал са възстановени, очевидно признавайки, че решението за възобновяване на операциите срещу Израел в този момент първоначално е причинило известно триене между двамата политически съюзници.

Междувременно служител от Амал категорично отрече всякакво напрежение между двете партии.

От своя страна, ливанската армия все още изглежда неохотна да предприеме действия срещу „Хизбула” от страх, че това може да разпали граждански конфликти.

По време на среща с ливански военни представители, командирът на армията Родолф Хайкал подчерта важността на запазването на националното единство.

„Военната институция полага максимални усилия за защита на вътрешната стабилност и националното единство“, каза той, добавяйки, че армията „стои на еднакво разстояние от всички ливанци“.

„Хизбула” може също така да продължи да разчита на подкрепа от своята шиитска база, независимо от непропорционалните страдания, понесени от ливанските шиити – които са около 31% от общото население на Ливан – в резултат на продължаващия конфликт.

Голяма част от тази популярна база следваше Хаменей като религиозен „Марджа“, чиито религиозни постановления трябва стриктно да се спазват. Следователно е вероятно немалък брой шиити да са видели в убийството му акт на война срещу вярата си, който налага действия.

Вероятно е също така групата да продължи да разчита на продължаваща шиитска подкрепа, предвид ситуацията в Сирия след Асад. С падането на династията Асад много ливански шиити виждат в „Хизбула” най-надеждния си защитник срещу това, което те възприемат като антишиитска салафитска джихадистка заплаха, произтичаща от новото ръководство в Дамаск. Зверствата, извършени срещу малцинствата в Сирия след Асад, само засилват тези настроения.

Не е изненадващо тогава, че сирийският президент Ахмад ал-Шараа изрази подкрепата си за усилията на Аун за разоръжаване на „Хизбула”.

„Ние сме редом с ливанския президент Джоузеф Аун в разоръжаването на „Хизбула“,” заяви ал-Шараа. Подобни изявления вероятно ще затвърдят допълнително ливанската шиитска подкрепа за „Хизбула”.

Решението на „Хизбула” да възобнови трансграничните операции може би не е ирационалният рискован гамбит, за който някои биха го представили, особено като се има предвид, че войната срещу Иран представлява екзистенциална заплаха за самата групировка.

На фона на тези развития някои във Вашингтон изглежда насърчават още по-твърд подход срещу „Хизбула”. Според Axios, сега във Вашингтон има двупартиен натиск за замяна на Хайкал с някой, който е по-склонен да се противопостави на групировката.

Републиканският сенатор Линдзи Греъм дори стигна дотам, че призова президента Тръмп да се присъедини към Израел в бомбардировките срещу „Хизбула”.

От гледна точка на американските интереси, тези политически препоръки имат дори по-малко смисъл от решението за война срещу Иран.

Макар че има аргументи, че свалянето на Ислямската република служи на американските геополитически интереси, предвид тесните връзки на Техеран със съперничещи си суперсили като Китай и Русия, в случая с „Хизбула” и Ливан не съществува такава геополитическа обосновка.

Като избира да се нахвърли толкова енергично върху ливанското шиитско движение при липсата на ясна геополитическа обосновка, Вашингтон допълнително би засилил вече съществуващото шиитско възприятие, произтичащо от убийството на Хаменей; а именно, че Вашингтон участва в антишиитски кръстоносен поход.

Това би могло да има потенциално опустошителни последици, не на последно място появата на твърд антиамерикански шиизъм, който би могъл да съперничи на антиамериканизма, възприеман от салафитско-джихадистки групировки като ИДИЛ и „Ал Кайда”.