Залита ли Обединеното кралство към катастрофален разпад?

Анкети показват, че три от четирите нации, съставляващи Обединеното кралство, ще бъдат управлявани от сепаратистки партии, отдадени на разпадането на съюза. Възходът на националистическите партии в Шотландия и Уелс може да не се дължи на засилена подкрепа за независимост, а по-скоро на желание за нанасяне на удар на управляващия естаблишмънт.

Успехът на националистическите партии, съчетан с възхода на Reform UK на Найджъл Фараж, може да отбележи опасен момент за Обединеното кралство и потенциално да доведе до неговата балканизация.

Ако не се случи безпрецедентен обрат, след няколко дни всяка от четирите нации, съставляващи Обединеното кралство, ще бъде управлявана от различна политическа партия. Анкетите показват, че три от четирите ще бъдат сепаратисти, отдадени на разпадането на съюза на Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, който съществува от отделянето на Ирландия през 1922 г.

Ако спечелят, би било погрешно да се гледа на това като на присъда за състоянието на съюза или като на индикация за огромна подкрепа в по-малките нации за разделяне. И все пак може би стъпваме на ескалатор, който води до този резултат.

Процесът вече е започнал. Шин Фейн, политическото крило на вече несъществуващата Ирландска републиканска армия, е най-голямата партия в Асамблеята на Северна Ирландия от 2022 г. насам, след като се отказа от пушката Armalite в полза на урната за гласуване, за да настоява за обединена Ирландия след Споразумението от Разпети петък през 1998 г.

На критичните избори тази седмица Шотландската национална партия (SNP) се стреми да разшири мнозинството си в децентрализирания парламент на страната, а Plaid Cymru се надява да откъсне Уелс от управляващата Лейбъристка партия на Обединеното кралство. И двете може да получат мандат за започване на процеса на напускане. Но изобщо не е ясно какво искат избирателите. При скорошни посещения в големи градове във всяка от четирите нации на Обединеното кралство срещнах хора, които искаха да нанесат ритник на управляващия елит, а не на самия съюз. Трудният урок от напускането на Европейския съюз остави следа.

Според проучване на YouGov независимостта е едва шестият по важност въпрос за шотландците на тези избори след икономиката, здравеопазването, имиграцията, образованието и жилищата. В Уелс тя беше 14-та. Конституционният въпрос се смята за толкова нежелано разсейване, че лидерът на Plaid Cymru трябваше да отрече, че ще предприеме стъпки към отделяне в скоро време.

Джон Суини, лидерът на Шотландската национална партия и първи министър на Шотландия от 2024 г., беше по-смел, обещавайки да внесе законодателство за втори референдум за независимост още в първия ден, ако бъде преизбран. Това почти сигурно ще бъде блокирано от правителството на Обединеното кралство. Около 55% от шотландците гласуваха за оставане в последните избори през 2014 г., като се предполага, че това ще реши въпроса за цяло поколение.

Въпреки че подкрепата за сепаратизма в Шотландия и Уелс не се е променила много през последните години, това, което се е променило, е сривът в популярността на лейбъристите в Обединеното кралство след убедителната им победа на общите избори през 2024 г. Те доминират в Уелс от поколения и се надяваха да си върнат шотландското събрание от разтърсената от скандали Шотландска национална партия. Вместо това те се готвят за разгром в традиционните си центрове, включително Шотландия и Уелс.

Причините са различни. Годините на управление на лейбъристите в Уелс доведоха до приблизително 15% по-високи разходи на глава от населението, отколкото в Англия, с малка полза. Обществените услуги там са по-лоши, както и училищните постижения. Броят на хората, получаващи социални помощи, е много по-висок. Междувременно Шотландската национална партия (SNP) успя да прехвърли вината за собствените си провали върху лейбъристкото правителство в Уестминстър. Докато премиерът Киър Стармър е непопулярен в цялата страна, той е мразен в Шотландия. Кандидатите на неговата партия страдат от асоциация с него.

Възходът на крайнодясната партия Reform UK на Найджъл Фараж е още един благодат за неанглийските националистически партии. В Уелс много прогресисти искат да гласуват за когото смятат, че е най-вероятно да се справи със заплахата от Фараж. Специални избори в Керфили през октомври показаха, че това може да е Plaid, а не Labour. Това обаче не е вот за независимост.

Това е също толкова вярно и в Шотландия, където възходът на Reform изглежда разделя гласовете против независимостта между партията на Фараж, лейбъристите, консерваторите и либералните демократи. Печалбата на SNP от това не бива да прикрива непопулярността ѝ или да предполага, че подкрепата за съюза е намаляла.

Има и друг, обезпокоителен аспект на възхода на Reform. Ако продължи да се представя добре на национално ниво и ако изглежда вероятно Фараж да стане министър-председател на Обединеното кралство, подкрепата за националистическите партии ще нарасне още по-рязко. Това няма да е защото независимостта сама по себе си става по-популярна, а защото като цяло по-либерално настроените келти ще искат да се дистанцират от Reform. Шотландия и Северна Ирландия гласуваха против Брекзит. Настаняването на неговия знаменосец на Даунинг стийт, номер 10 може да направи независимостта да изглежда неизбежна.

Противниците на деволюцията, която се случи в края на 90-те години по инициатива на лейбъристкото правителство на Тони Блеър, твърдят, че пари са били хвърлени към по-малките нации, което не е оказало голяма разлика в живота на техните жители. Част от тази критика е основателна. Прехвърлянето на пари от Англия към нейните съседи не винаги - или дори обикновено - може да бъде решението.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria