НАСА преследва затъмнението със самолет, за да изследва слънчевата корона

Докато Северното полукълбо потъва в полумрак по време на слънчевото затъмнение днес, малък самолет ще преследва настъпващата тъмнина.

НАСА изпраща специализиран изследователски реактивен самолет на голяма височина, над 15 км над земната повърхност, за да наблюдава явлението далеч от атмосферните водни пари, облаците и турбуленцията, които биха могли да попречат на научните измервания.

По време на полета над Исландия, където ще се наблюдава пълно слънчево затъмнение, мисията ще се фокусира върху наблюдаването на тънкия светлинен ореол, обгръщащ Луната - т.нар. "слънчева корона", пишe The Telegraph.

Короната представлява външната атмосфера на Слънцето, простираща се на милиони километри в космическото пространство. Обикновено тя е невидима, тъй като повърхността на звездата е изключително ярка.

По време на затъмнение обаче тя се откроява ясно на тъмния фон, което позволява на учените да наблюдават свръхгорещите плазмени примки, издигащи се от повърхността, и да измерват ускорението на слънчевия вятър.

Нови проучвания

Това също така ще позволи на изследователите да проучат "парадокса на нагряването“ - явление, при което слънчевата атмосфера е с милиони градуси по-гореща от повърхността на Слънцето поради причини, които остават загадка.

В носовия обтекател на реактивния самолет WB-57 е разположен комплекс от четири камери, които ще заснемат короната с висока разделителна способност в няколко различни дължини на вълната на видимата и инфрачервената светлина, улавяйки динамичните промени в слънчевата атмосфера.

Преследването на пътя на затъмнението със скорост от около 740 км/ч ще удължи времето за наблюдение на короната до близо три минути, в сравнение с малко над две минути при наблюдение от земята.

"От нашата уникална гледна точка на Земята по време на пълно слънчево затъмнение учените могат да изследват слънчевата корона по начин, невъзможен от никое друго място в Слънчевата система“, заяви Кели Корек, ръководител на програмата за слънчеви затъмнения в централата на НАСА във Вашингтон.

"Слънцето оказва влияние върху ежедневието ни, както и върху спътниците и астронавтите в космоса, и ние можем да се възползваме от този момент, за да задълбочим разбирането си за това въздействие", добавя ръководителят на програмата.

От древността до днес

Затъмненията са изиграли ключова роля за научните открития през цялата история. Още през IV в. пр.н.е. Аристотел стига до извода, че Земята трябва да е кълбовидна, след като внимателно наблюдава лунни затъмнения.

Гръцкият философ и енциклопедист отбелязва, че сянката на Земята, падаща върху лунната повърхност, винаги е извита, независимо от мястото или ъгъла на наблюдение - характеристика, присъща единствено на сфера.

През 1868 г. френският астроном Пиер Жансен провежда спектроскопски изследвания по време на пълно слънчево затъмнение в Индия, за да установи какви химични елементи съдържа Слънцето, когато се натъква на нещо, което изглежда като напълно нов газ.

Същите необичайни данни са регистрирани по-късно същата година и от британския астроном Норман Локиър. Той нарича елемента "хелий“ - по името на гръцката дума "хелиос“ (Слънце). Така е открит вторият най-разпространен елемент във Вселената.

Пълното слънчево затъмнение от 1919 г. също се оказва от решаващо значение за потвърждаването на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн.

Айнщайн предполага, че мощното гравитационно привличане на обекти като Слънцето е толкова силно, че изкривява тъканта на пространството и времето. Светлината би трябвало да следва тази кривина, като изглежда, че описва дъга в близост до масивни тела като Слънцето.