България е най-големият износител на ток в Европа за момента

България е в по-добра позиция от Румъния и Унгария по отношение на риска от недостиг на вода за охлаждането на АЕЦ "Козлодуй", но абсолютни гаранции няма. Климатичните промени вече трябва да бъдат отчетени като реален фактор при оценката на бъдещите ядрени проекти. Това заяви Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Попов коментира решението на Румъния да взриви скално образувание в река Дунав, за да осигури достатъчно вода за охлаждането на АЕЦ „Черна вода“. По думите му подобен случай вероятно е безпрецедентен, но самата мярка не е толкова драматична, колкото изглежда на кадрите.

Причината е, че централата не използва директно вода от Дунав, а се захранва чрез канала Дунав - Черно море. При ниски водни нива се затруднява подаването на необходимите количества вода и е необходимо освобождаване на препятствията в канала.

Защо Унгария е по-засегната от България

Според Попов най-сериозните проблеми са в Унгария, където по-ниският дебит на Дунав и високата температура на водата ограничават работата на АЕЦ "Пакш". Освен количеството вода, значение има и температурата ѝ, тъй като всяка атомна централа има строги екологични ограничения за температурата на водата, която връща обратно в реката.

Това вече оказва сериозен натиск върху биоразнообразието и ограничава възможността реакторите да работят с пълна мощност.

По думите на Попов България засега е значително по-защитена. Причината е по-високият дебит на Дунав при Козлодуй, по-дълбокото водовземане за охлаждане и близостта до хидрокомплекса "Железни врата", който частично регулира речния отток.

Въпреки това той предупреди, че абсолютни гаранции няма.

„Ако нивото на Дунав спадне прекалено много, може да се наложи спиране на един или два реактора. Засега подобен сценарий не изглежда вероятен, но трябва да има планове за действие и заместващи мощности“, подчерта той.

Попов отбеляза, че

в момента България е най-големият нетен износител на електроенергия в Европа спрямо собственото си потребление.

Заедно с Гърция страната играе ключова роля за балансирането на електроенергийната система в региона.

Въпреки високото производство вътрешните цени също се повишават, тъй като България е част от интегрирания европейски електроенергиен пазар.

Бившият екоминистър подчерта, че сушите и последващите наводнения трябва да се разглеждат като свързани явления.

Продължителните периоди без валежи водят до силно пресъхване на почвите, а последвалите интензивни дъждове причиняват разрушителни наводнения.

Според него България трябва спешно да актуализира стратегията си за климатична адаптация, да подобри управлението на реките, да възстанови системите за отвеждане на поройни води, да преоцени ролята на язовирите и да прекрати строителството в речните корита.

Необходим е нов подход към ядрената енергетика

Попов смята, че климатичните рискове вече трябва да бъдат включвани в икономическата оценка на всеки нов ядрен проект.

По думите му въпросът не е дали ядрената енергетика трябва да бъде изоставена, а дали реалната цена на адаптацията към все по-честите екстремни климатични явления е правилно оценена.

Той допълни, че България трябва да развива балансиран енергиен микс. В момента соларните мощности и батериите подпомагат стабилността на региона, но страната изостава в развитието на вятърната енергия, която е важен елемент за сигурността на електроенергийната система през различните сезони.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.