Страх от сделка без Европа: Франция, Германия и Великобритания търсят място в преговорите за Украйна

Загрижени, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да ги изключи от каквито и да било преговори за прекратяване на войната между Русия и Украйна, три европейски държави работят заедно, за да гарантират, че Европа ще има място на масата за преговори, пише NYT, позовавайки се на европейски длъжностни лица.

Европейските дипломати работят по формат за бъдещи преговори за защита на европейските интереси, които ще бъдат ръководени от Франция, Германия и Великобритания.

Франция и Германия поемат водещата роля в изработването на европейската позиция, според двама висши европейски дипломати и висш европейски служител, който следи усилията. Великобритания, която има нов министър-председател, е по-колеблива, отчасти защото се притеснява да изпита отношенията си с Тръмп, казаха дипломатите.

Няма много признаци, че руският президент Владимир В. Путин е готов за сериозни преговори. Европейците очакват, че всякакви преговори с Русия по въпроса за Украйна ще бъдат ръководени от Съединените щати, а тъй като Русия засилва атаките си с балистични ракети срещу украински цивилни, те настояват Тръмп и неговите пратеници да възобновят диалога с Москва.

Но уреждането на конфликта в Украйна и отношенията с Русия са твърде важни за Европа,

за да бъдат безкрайно възлагани на администрацията на Тръмп, която изглежда все по-непредсказуема, заявиха длъжностните лица, всички от които говориха при условие за анонимност поради деликатността на въпроса. Те искат да гарантират, че Вашингтон и Москва няма да сключат споразумение зад гърба им.

Западни длъжностни лица и анализатори очакват войната да стане още по-разрушителна, тъй като Путин настоява за зимна офанзива срещу украинските линии и гражданската инфраструктура, а Украйна изпитва сериозен недостиг на средства за противовъздушна отбрана. Някои очакват Путин да разпореди скромна, макар и непопулярна мобилизация на нови войски, но едва след парламентарните избори в средата на септември. А други дори се опасяват, че Путин, чувствайки се притиснат, може да се опита да ескалира войната и да тества солидарността на НАТО, като отиде отвъд хибридните атаки в Европа.

Путин заяви, че Русия трябва най-малко да установи пълен контрол над региона Донбас в източна Украйна. Ако руснаците не успеят да постигнат това до есента на 2027 г., според официални лица и анализатори, преговорите ще станат по-вероятни. А ключовите решения трябва да бъдат взети предварително.

Помолено за коментар, британското външно министерство заяви, че дискусията остава в сферата на спекулациите, докато представител на ЕС настоя, че различните дипломатически усилия се допълват, а не си конкурират, и че разделителна дискусия за представителството в този момент не е полезна.

За Европа залогът е огромен. Украйна представлява сериозно предизвикателство за сигурността, а руска победа там би имала огромни последствия. В същото време Тръмп ясно заяви, че Украйна е отговорност на Европа. Европа вече финансира войната в Украйна и се очаква да предостави гаранции за сигурност на Украйна след евентуално уреждане на конфликта. Президентът на Украйна Володимир Зеленски "иска Европа да бъде на масата за преговори", заяви Александър Габуев, директор на изследователския институт "Карнеги Русия".

Европейският съюз с 27-те си членки, който е приел 21 пакета санкции срещу Русия и притежава по-голямата част от замразените руски активи, ще трябва да играе роля. И двата въпроса ще бъдат от централно значение за всяко дипломатическо решение.

Великобритания, Франция и Германия смятат, че трябва да бъдат основните преговарящи в подкрепа на Украйна, заявиха трима европейски служители. Трите държави, известни като "Е3", са сърцевината на "коалицията на желаещите", подкрепяща Украйна, и са изготвили варианти за военни и гаранции за сигурност за страната след постигането на споразумение.

Полша, Италия и скандинавските държави също трябва да бъдат консултирани, а Европейският съюз – информиран и впоследствие включен, заявиха длъжностните лица, тъй като някои по-малки държави, особено съседните на Русия и Украйна, като балтийските държави и Унгария, не се доверяват напълно на Германия и Франция да представляват техните интереси.

През юни се проведе поредица от срещи и дебати по въпроса, докато Зеленски настояваше да се подготвят преговори с Русия и Съединените щати.

Зеленски се обърна към Великобритания, Франция и Германия и се срещна с техните лидери в Лондон на 7 юни, за да обсъди ролята на Европа в бъдещите преговори с Русия и да определи принципите за евентуално споразумение. Четири дни по-късно посланиците на трите европейски държави проведоха необичайна среща в Москва с Михаил Галузин, руски заместник-министър на външните работи, отговарящ за Украйна.

Кая Калас, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика, потвърди, че Зеленски е потърсил контакт с Великобритания, Франция и Германия и заяви, че трите държави зачитат "основните европейски интереси в областта на сигурността", включително облекчаването на санкциите и размразяването на руските активи. Тя добави, че все още е твърде рано да се дава окончателна оценка за представителството, но тези основни интереси трябва да бъдат взети под внимание.

След това Европейският съюз (ЕС) предприе някои предпазливи стъпки за отваряне на канали за комуникация с Русия, след като Зеленски помоли Антонио Коща, председателят на междуправителствения орган на блока – Европейския съвет, да повдигне въпроса за Украйна пред Москва.

Неизбежно опитите на Коща за диалог предизвикаха различия: Франция и Германия го критикуваха за прекалена амбициозност, Австрия и Белгия го подкрепиха, а балтийските държави отхвърлиха всякакъв подход към Москва като играещ в ръцете на Русия.

От своя страна френският президент Еманюел Макрон заяви, че "когато има преговори, европейците ще трябва да бъдат на масата за преговори".

Канцлерът на Германия Фридрих Мерц подчерта, че трите държави действат "по изрично искане на Украйна".

Предвид липсата на интерес от страна на Путин, европейците се отдават на самозаблуда, заяви Норберт Рьотген, германски депутат и експерт по въпросите на сигурността. 

Други смятат, че европейският подход към Русия е закъснял отдавна. Залогът е толкова голям, че липсата на преки канали за комуникация между Европа и Русия, откакто тя нахлу в Украйна през 2022 г., „е почти престъпно неспазване на задълженията“, заяви Марк Леонард, директор на изследователския институт "Европейски съвет по външни отношения".

Ханс-Дитер Лукас, бивш германски дипломат, който е бил посланик в НАТО, Франция и Италия, заяви, че има поуки от многостранните преговори с Иран по ядреното споразумение от 2015 г., в преговорите за което той е участвал.