Кой ще е президентът на Европа?

Честита европейска конституция. След като Конституционният съд на Чехия отхвърли жалбата на местни сенатори срещу Лисабонския договор, окончателното му приемане е чиста формалност (Чехия е последната страна членка на ЕС, която не е ратифицирала договора).

Освен всичко друго, което договорът ще промени в Обединена Европа, скоро ще ни е честит и европейският президент.  

Въпреки че длъжността има предимно административни функции, човекът, който я заеме, на практика ще бъде лицето на ЕС. И по тази причина – кандидати много.

След като критичният референдум в Ирландия за одобрение на Договора от Лисабон мина успешно, като абсолютен фаворит за поста изпъкна Тони Блеър. Изключително популярен, със сериозно влияние в световната политика, бившият премиер изглеждаше като „човекът президент”.

Самият Блеър не заявяваше официално мераците си за престижната длъжност, но и не отричаше. Зад гърба му твърдо бяха Гордън Браун и Силвио Берлускони. Никола Саркози също поиска влиятелна фигура, макар да имаше резерви дали на върха в съюза трябва да застане представител на страна, която не е въвела еврото.

Всичко за Блеър обаче приключи с преизбирането на Ангела Меркел. „Желязната лейди“ на Германия (която има право на вето при избора на президент) се обяви против кандидатурата му с аргументите, че ЕС има нужда от обединение. Малките държави трябва да се почувстват част от съюза. С други думи президент би трябвало да е компромисна фигура от тези държави, а не поредният, до болка познат, политик от големите сили.

Освен това Блеър не е част от дясноцентристкото пълно мнозинство в Европейския парламент.

Най-голямата черна точка в биографията на Блеър обаче се оказа ролята му на основен съюзник на Джордж Буш във войната срещу Ирак. Войната, която, меко казано, не беше подкрепена от ЕС.

Именно от близките отношения на Блеър с Вашингтон започнаха размислите дали той е правилният избор за президент на Европейския съюз и приключиха с „Не!”.

С отпадането на фаворита състезанието става оспорвано. Финалът ще е до края на годината. Дотогава Европейският съвет ще избере човека, който с 2,5-годишен мандат ще стане първият европрезидент в историята.

Той ще има право на два мандата, ще ръководи срещите на върха на ЕС, ще координира и контролира работата на общоевропейските институции и ще представлява Съюза на световната сцена.

На състезателната писта са няколко утвърдени политици.

Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер има сериозни шансове. С изключителен опит (той е евродепутатът с най-дълъг стаж) Юнкер оглавява Групата на финансовите министри от Еврозоната. Малките страни членки виждат в негово лице някого, който би изслушал и би взел предвид техните позиции. Недостатъкът му е, че е от „старите муцуни”, а нова Европа иска и нови лица. Ако бъда номиниран и избран, няма причина да откажа, е позицията му.  

Като скрит фаворит е посочван и друг премиер – този на Холандия. Ян-Петер Балкененде демонстрира изключителни политически умения, като оглавява цели четири поредни кабинета и издигна страната си до важен фактор на световната сцена (договори покани за Холандия на срещи на върха на организации като Г-8 и Г-20). Оприличаван от критиците на Хари Потър, Балкененде е много популярен в Европейската десница, което е силен коз.

Жената сред кандидатите е Вайра Вике-Фрейберга. Бившият президент на Латвия се ползва с подкрепата на своята страна и съседна Литва. Шведският еврокомисар Маргот Валстрьом категорично се застъпи за президент жена. Управлявала като държавен глава два мандата, 71-годишната Вике-Фрейберга си спечели репутацията на безкомпромисен, целеустремен политик с ясни идеи (сред малкото европейски лидери, твърдо подкрепили инвазията в Ирак). И все пак едва ли Брюксел ще заложи на жена за първи президент. Може би за втори?

Утвърдени политици, ползващи се със статут на ветерани, допълват списъка с кандидати. Бившият австрийски канцлер Волфганг Шусел не е за подценяване, още повече че има вероятност да получи подкрепата на Германия. Черната точка в неговата биография се казва Йорг Хайдер. През 1999 година Шусел влезе в коалиция с вече покойния краен националист.

Задържалият се цели 14 години на премиерския пост в Испания (1982–1996) Фелипе Гонзалес също се споменава сред претендентите, но шансовете му са минимални. Сред плюсовете му са огромният опит и влиянието в ЕС. Той е човекът, вкарал Испания в Съюза.

Друг опитен политик, който фигурира сред кандидат-президентите, е Джон Брътън. Бившият ирландски премиер заслужи уважение с ключовата си роля в Северноирландския мирен процес. В момента той е в края на 5-годишния си мандат като посланик на ЕС във Вашингтон.