Колко струва един облак?

Колко струва един облак? Първите оценки се очакват по-късно днес от Европейската комисия, която в присъщия си Херкулесовски стил се нагърби да изчисли паричния еквивалент на вулканичната прашна гъба, надвиснала над Европа преди близо две седмици.

Междинните анализи за икономическите загуби на транспортния сектор са първата публична изява на работната група, назначена от президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да очертае финансовите последици от безпрецедентното шестдневно затваряне на европейското небе между 15 и 20 април.

100 000 хиляди полета бяха отменени, а прекъсването на въздушния трафик засегна над 9,5 милиона души, които трябваше да се справят с невъзможността да пътуват или да се приберат вкъщи.

Международният съвет на летищата изчисли загубите си на 250 милиона евро, предупреждавайки, че щетите ще растат заради закъсали пътници. Превозвачите също се надпреварват с цифрите, превръщайки ги в мерило за позициониране на пазара. За обезщетение настоява и туристическия бранш, въпреки че хотелиерите прибраха доста от допълнителните нощувки на закъсалите пасажери.

Извънредността на ситуацията отвори работа на политиците в Брюксел, въпреки че те продължават старателно да заобикалят съмненията в преиграване в кризата. Небето беше отворено също така неаргументирано, както беше затворено, а Ейяфялайокул изчезна от новините точно толкова внезапно, колкото се появи .

Още повече, че дори високопоставени служители на Европейската комисия признават, че освен сателитните снимки, на които се вижда димната следа от исландския вулкан, не са разполагали с други данни за движението и плътността на облака, както и че не съществуват научни доказателства за концентрацията на прахови частици, която е опасна за двигателите на самолетите.

Притисната от нуждата да дава неудобни отговори и от натиска на авиопревозвачите, Европейската комисия дори сама предложи да компенсира щетите им, сравнявайки ги с тези след атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ.

Брюксел има няколко инструмента, чрез които може да изпълни обещанието си. Най-безпроблемен към момента изглежда политическият: ускоряване приемането на директивата „Единно европейско небе”. Чрез нея управлението на въздушния трафик от национален, ще се превърне в европейски въпрос. Така ще се избегнат некоординирани действия при кризи и не на последно място, ще стане възможно съкращаването на дължината на полетите средно около 50 км.

По-сложен изглежда въпросът с финансовите компенсации. За Брюксел по-приемлива изглежда възможността обезщетенията да са за сметка на бюджетите на страните членки.

Това може да стане чрез временно разхлабване на режима за предоставяне на държавни помощи. Европейските правила разрешават на правителствата да подпомагат сектори, засегнати от природни катаклизми  и извънредни обстоятелства. Условието е подкрепата да се дава като възмездяване на реални щети, да не позволява скрито преструктуриране на компаниите и да не е дискриминационна.

В кризисните времена, когато почти всички бюджети са на червено, тази перспектива изглежда не особено привлекателна за европейските столици, които трябва да вземат от другаде, за да дадат на авиокомпаниите.

Затова много правителства вече пишат молби за подкрепа от европейския фонд „Солидарност”, който се управлява от Брюксел. Неговият бюджет от 1 милиард евро годишно е предназначен за гасенето на пожари, пресушаването на наводнения, възстановяването от трусове и други бедствия и аварии.

Тази възможност е примамлива за правителствата, но пък не се харесва на еврокомисията, която се опасява, че ще остане с вързани ръце, ако се случи голям катаклизъм или производствена авария, а фондът се окаже опразнен.

В сложните сметки на балансиране на интереси, все по-малко се чува за най-добре защитения потребител на света – европейският. Седем дни след възстановяването на полетите, все още има хора, които не са се прибрали у дома.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.