Банкок – не усмихнати туристи, а окървавени протестиращи

От седмици по улиците на тайландската столица Банкок се водят битки между антиправителствени демонстранти, армия и поддръжници на властта. Опозицията, в своето традиционно червено облекло, иска оставката на кабинета, предсрочни избори и елиминиране на влиянието на военните в политическия живот.

В асоциираната най-вече с евтини удоволствия и евтини стоки екзотична столица на Тайланд ежедневието от 14 март е побоища, взривове, палежи, окупирани правителствени сгради и панически напускащи туристи. Десетки са убитите, стотици стоят по барикадите, но премиерът Абхисит Вейджаджива така и не се поддава на натиска.

Външният министър обяви пред света, че кризата е овладяна. Въпреки всекидневните новини за насилие, Касит Пиромя подчерта, че властите държат протестите на „червеноризците” под контрол и няма нужда от международна намеса в конфликта.

Тайландците са горд и свободолюбив народ. Не случайно страната им е единствената в цяла Югоизточна Азия, която не попада под колониално управление. В същото време успява да хване вълнàта на азиатския икономически бум и се развива повече от добре за стандартите в региона.
2840 долара е брутният вътрешен продукт на глава от населението по данни от 2008 година. По този показател страната се доближава до Топ 100 в света. Основният износ са селскостопански продукти, офис оборудване, дрехи и каучук. Истинската златна мина за Тайланд обаче е туризмът.

Дори мощното цунами, което преди 6 години помете редица екзотични острови, в това число и ключова дестинация като Пукет, не можа да спре огромния наплив от туристи от цял свят. Ниски цени и много удоволствия привличат чужденците.

Това носи и рискове – сексът в Тайланд се продава, но увеличава значително и носителите на ХИВ вируса. Властите в страната предприемат драстични мерки – евтини лекарства за болните от СПИН и превенция, които вече дават резултат.

Зад кулисите на будистката идилия обаче ври напрежение заради неизбежното разделение на класите. Хората в големите градове се ползват с привилегии, недостъпни за останалата част на страната. В резултат се изгражда стабилна средна класа, която окупира властта. На по-бедните, които са мнозинство, това няма как да им хареса. И конфликтът е налице. А когато в кюпа са военните и самозабравил се милиадер популист, ситуацията става взривоопасна.   

От близо половин век военните преврати, опити за преврати и масовите граждански протести са част от живота на 68-милионен Тайланд. След приемането на нова конституция, наричана „Конституцията на народа”, в края на миналия и началото на този век на сцената се появява бизнесменът Таксин Шинаватра. Той оглавява популистка партия, която бързо намира одобрението на бедното население, особено в северната част на страната, откъдето е и самият Шинаватра.

Ползващ се с подкрепата на мнозинството, премиерът е първият в съвременната история на страната, който изкарва пълен мандат. През 2005 година печели изборите с цели 60 на сто от гласовете. Корупция, злоупотреби с властта, купуване на гласове, преследване на опозицията обаче правят победата пирова и военните организират безкръвен преврат, с който свалят милиардера от власт и той бяга в изгнание. Ако се завърне в страната си, ще трябва да излежи 2-годишна присъда по задочно обвинение в конфликт на интереси.
 
Оттогава насам страната е в абсолютен политически вакуум. Единствената константа е кралят Бхумибол Адулядей, който е държавен глава на конституционната монархия от юни 1946 година (което го прави и най-дълго управляващия монарх в света). Но с краля се изчерпва цялата управленска сигурност. А неговите функции са чисто представителни.   

Така идва червено-жълтата война. „Жълтият” Алианс за демокрация, обединяващ  роялисти, бизнесмени и представители на гражданската средна класа, беше в основата на преврата, с който популистът Шинаватра беше свален от власт.  

Протестите на „жълтите” продължиха месеци след това, защото предсрочните избори след свалянето на Шинаватра бяха спечелени от негови сподвижници. Всъщност Алиансът за демокрация не миряса, докато на власт не дойде Демократическата партия на Абхисит Вейджаджива, а сред „подвизите” им беше блокирането на международното летище в Бангкок в края на 2008 година.

„Червеноризците” са хора от провинцията, подкрепящи бившия премиер Шинаватра и неговата силно социална политика. Преди година те нахлуха в сградата, където трябваше да се проведе срещата на страните от Югоизточна Азия – АСЕАН. Форумът беше отменен, а ден по-късно десетки хиляди превзеха вътрешното министерство и окупираха министерския съвет, но не постигнаха целта си. Сега протестът им отново залива Банкок.

Срещу тях, освен полицията, са и жълтите, които са готови да действат, ако настоящото правителство не вземе радикални мерки срещу „червеноризците”.

С други думи, Тайланд е изправен пред гражданска война. Но кралството е на прага й десетилетия наред. Просто последна капка още не е паднала. Била тя жълта, червена или военна.