Вътрешното обезценяване на лева довело до кошмарен сценарий

За страни като Гърция решението да изоставят еврото и да се върнат към националната си валута бе възприемано като възможно "универсално лекарство" за възстановяване на конкурентоспособността, растежа и стабилността.

България, която обезцени валутата си, за да засили конкурентоспособността, изглежда обаче е попаднала в капана на "изгубено десетилетие", посочва помощник-редакторът Холи Елиат в материал на сайта на американската телевизия Си Ен Би Си.

До неотдавна България бе хвалена като "остров на стабилността" на фона на сътресенията в еврозоната. През есента на 2012 г. българският президент Росен Плевнелиев в ефира на Си Ен Би Си се похвали, че страната му има конкурентен данъчен режим, добро фискално положение и бюджетен излишък след огромния срив, последвал финансовата криза.

Икономистите обаче си позволяват да са на друго мнение, посочвайки, че вътрешното обезценяване на националната валута е довело до кошмарен сценарий, при който България "изглежда е затънала в порочен кръг от слаб растеж, мерки за бюджетни икономии и устойчиво високи равнища на държавния дълг", отбелязва Елиат в коментара си.

В доклад, озаглавен "Изгубеното десетилетие на България", който бе публикуван днес, икономистите на Кепитъл икономикс Нийл Шиъринг и Лайза Ермоленко посочват, че корените на българските беди могат да бъдат свързани с дисбалансите, натрупани в периода на бум на националната икономика, както и с подхода, който трябваше да спре "загниването": вътрешното обезценяване.

Работи ли девалвацията?

Докладът отбелязва, че опитите на България да възстанови конкурентоспособността си и да улесни прехода към икономически модел, насочен по-силно към износа, са били обречени, тъй като българският лев е обвързан с еврото, посочва авторката.

"Фиксираният валутен курс на България означава, че вместо това страната трябва да понесе процес на "вътрешно обезценяване" и следователно конкурентоспособността е възстановена чрез спад на заплатите и цените. Както стоят нещата, въпреки няколкото години на бюджетни икономии този процес все още продължава", пишат Шиъринг и Ермоленко, цитирани в материала на Си Ен Би Си.

"Ако страната разполагаше с плаващ валутен курс, то възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде постигнато чрез поевтиняване на валутата, което пък би улеснило прехода към модел на икономически растеж, насочен по-силно към износа", посочват експертите.

"Вътрешното обезценяване" е създало в България друг вид проблеми, като търсеното понижаване на възнагражденията и цените е започнало да повишава реалната стойност на вътрешния дълг, работейки по този начин срещу крайно необходимото свиване на дълга" - фактор, който води до посочения "порочен кръг от слаб растеж, икономии и устойчиво висок дълг", отбелязва Елиат.

Вместо да подпомогне боксуващата икономика на България, която според прогнозите на Шиъринг и Ермоленко ще отчете растеж от 2 процента годишно, този подход може до 2015 г. да доведе до връщане на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до равнището от 2008 година.

"По този начин българската икономика ще загуби близо едно десетилетие", отбелязват експертите, цитирани от Си Ен Би Си.

Съавторите на доклада посочват, че корените на проблемите са свързани с дисбалансите, натрупани в страната преди финансовата криза от 2008 година. Тогава България отчиташе силен приток на капитали, най-вече към сектора на недвижимите имоти. Това доведе до голямо натрупване на кредити от частния сектор, бум на вътрешното търсене и съответното увеличаване на дефицита по текущата сметка.

В същото време високата инфлация и бързият растеж на заплатите доведоха до силно намаляване на конкурентоспособността, пишат експертите на Кепитъл икономикс.
 

(БТА)