Българските компании са толерантни и могат да изтърпят забавено плащане до седем месеца. В същото време опитът показва, че след втория-третия месец на просрочието дълговете трудно се събират. Това на практика означава, че българските фирми често се превръщат в кредитори за своите клиенти и част от дълговете никога не могат да бъдат събрани, дори и с помощта на съда или колекторски фирми.
Това показват данните от последното маркетингово проучване за междуфирмената задлъжнялост, изготвено по поръчка на колекторската компания „ЕОС Матрикс“. Фокусът му е насочен към експортно ориентираните малки и средни предприятия, чиито 50% от оборота идва от износ. Проучени са над 4 хил. компании, като изводите са направени на базата на извадка от 300 фирми, които отговарят на търсения профил.
Получените данни показват и една добра новина за развитието на българския бизнес. Повишава се финансовата култура и компаниите започват по-внимателно да проучват своите контрагенти, макар и процентът да е все още нисък - около 30 на сто. 70% от тях обаче правят това само в интернет, където информацията може да бъде изкривена. 23% от фирмите изискват препоръки и около 10% купуват кредитни отчети, за да проверят финансовото състояние на своите клиенти.
Анализите показват, че средно 1/3 от клиентите на тези компании бавят плащанията, дори и с една седмица след падежа. „Това ниво е близо до средното за Източна Европа“, коментира търговският мениджър на „ЕОС Матрикс“ Светла Петрова. Средно отложеното плащане у нас е в рамките на 38 дни, докато за другите държави от региона е 40 дни, допълни още тя.
Всяка фирма има по средно 20 клиента, които бавят плащания, средно в размер на 84 хил. лева. Простата математика показва, че това означава задлъжнялост от около 1,6 млн. лева за фирмите. Около 6% от тях или 100 хил. лева се отписват годишно от компаниите като несъбрани задължения, коментира управителят на „ЕОС Матрикс“ Райна Миткова – Тодорова.
Основната причина за забавените плащания са финансови затруднения на клиента (82%). При 15% от анкетираните фирми става въпрос за бавени плащания от страна на държавата или общински структури. При 8 на сто пък става въпрос за опит за измама.
Част от проблемите идват от факта, че фирмите не дефинират ясно какво е забавено плащане. Малко български компании (под 15%) имат и специализирано вътрешно звено, което да се занимава с просрочени задължения. Въпреки това компаниите прибягват до собствени ресурси (основно от счетоводния или финансовия отдел) за събиране на задълженията си. 84% от компаниите се обаждат по телефона на своите клиенти с напомняне за дължими суми, 78% изпращат напомнящи писма за това.
Малко над половината от компаниите, които участват в проучването, се обръщат към съда, и едва 13% се обръщат към колекторски фирми. На въпрос на Investor.bg Райна Миткова –Тодорова уточни, че малкият брой фирми, които се обръщат към специализирани компании за събиране на задължения, е чисто българска специфика. „В Германия например този процент е 40 на сто“, допълни тя.
Основната причина за това е лошата слава на колекторските фирми и опасенията, че тяхната намеса ще прекрати взаимоотношенията с клиентите.
Методите ни на събиране на задълженията изключват личния контакт, обясни от своя страна Светла Петрова. Тя обясни, че основно компаниите изпращат напомнящи писма, обаждат се по телефона на задлъжнелите лица. Успехът идва от упоритостта на търсенето на задълженията, смята още тя.
51% от фирмите се обръщат към съда при просрочени задължения на свои контрагенти, но дори и със съдебно решение, вземането на парите понякога така и не се случва. В общия случай процедурата отнема почти 17 месеца, показват още данните от проучването. Освен това при съдебно дело се заплащат съдебни такси и хонорари на адвокати, при това предварително, още преди да е започнал процесът.
Колекторските компании заделят процент от размера на вземането като такса за услугата. Той варира от 8 до 20 на сто, в зависимост от бранша, от който е вземането, просрочието и други фактори, коментираха още от „ЕОС Матрикс“. Това, което е положително за бизнеса обаче е, че средствата се плащат след събирането на задължението и то само, ако действително има възстановени плащания. Данните от проучването показват, че при обръщане към колекторска фирма събирането на задълженията отнема малко повече от 7 месеца.
Всъщност най-бързо се връщат вземанията с вътрешните ресурси на компанията – за около 3 месеца.
Още новини четете в Investor.bg

Отказът на Исландия да преговаря за членство подкопава ЕС в критичен момент
Какво (не) знаем за "най-голямата петролна сделка в историята"?
Кадър на деня за 30 август
Сътрудничеството с Ford се обръща срещу Volkswagen
Лондон е столицата с най-скъпите имоти в Европа
Легитимна военна цел ли беше газопроводът "Северен поток"?
Лятната ваканция не трябва да се превръща в сезон на опасни експерименти
Витилигото засяга кожата, стигмата - самочувствието
На път с деца: Задължителен списък за аптечката
Верижна катастрофа с няколко автомобила блокира АМ "Тракия"
Сърбия стартира масово производство на хуманоидни роботи
България разби Румъния, Везенков над всички с 36 точки
Спортът по телевизията днес, 31 август
Фратези пак донесе победа на Лацио
Интер изпусна много, но надви Каляри
Илиан Илиев след загубата от ЦСКА: Разочарован съм, улеснихме ги с лесни голове
Кирил Домусчиев взима ЦСКА!
Христо Янев отговори на призивите за оставка в ЦСКА
Таро карта за 31 август, понеделник – Влюбените
Дневен хороскоп за 31 август, понеделник
Седмичен хороскоп за 31 август – 6 септември: Везните да не бързат
Защо семплите тоалети изглеждат скучни – и как лесно да ги направите по-стилни
Ябълков сладкиш с глазура за Симеоновден
Седмична таро прогноза за 31 август – 6 септември
Създадена е най-голямата карта на аутизма
Двойно кафе и кратка дрямка помагат за ободряване при шофиране за кратко
Имунните профили при шизофрения и разстройствата на настроението – различни
Първична аменорея – кога цикълът изобщо не идва?
Правителството отпусна допълнителни близо 5 млн. евро за въздушната спешна помощ
Колики при кърмачето – докога ще плаче бебето?
Когато човекът изчезне, а държавата мълчи: 30 август e Международният ден на жертвите на изчезвания
От дуумскролинг до номофобия: Как дигиталният свят променя поведението ни
Предстои ли тежка зима за Европа: Газовите хранилища са опасно празни
228 души дариха кръв във Варна за седмица, нужни са дарители с А- и АВ-
Най-високите температури през септември у нас ще бъдат между 31 и 36 градуса
Варна е най-посещаваният от туристите град в България, Париж е лидер в Европа