Защо държим лошите акции дълго?

Това, което отличава добрия от лошия инвеститор, е способността на първия да се отърве от лошите инвестиции на време, дори ако това включва продаване на загуба, каза по време на среща на клуб Investor.bg дългогодишният инвеститор Алекси Андонов.

Защо обаче толкова много начинаещи инвеститори развиват един вид пристрастяване към дадена инвестиция и са склонни да не продават, дори когато се обезценява? Защо имаме склонност да развием тази странна „връзка“ с нашите инвестиции?

Може би отговорът се крие в нашето еволюционно минало и може би част от т.нар. „манталитет на шимпанзето“ не е напуснала дори най-големите трейдъри на Уолстрийт и лондонското Сити. Изследвания, цитирани от The Economist, навеждат именно на тази мисъл.

Бихейвиористичният икономист от Чикагския университет Ричард Талер преди години представя едно възможно обяснение за това.

Хората (както и някои животни) са склонни да поставят по-висока стойност на неща, които вече притежават, отколкото на нови неща. Това свое наблюдение той нарича „ефектът на даряването“ (the endowment effect).

Според неокласическата икономика обаче консуматорите (Хомо икономикус или икономическия човек) са рационални агенти, които правилно определят стойността на всеки един продукт (стока или услуга) и това, дали е тяхно притежание или не, не би трябвало да има какъвто и да е ефект върху тяхната рационална преценка за правилната му стойност.

Вижте още