ДНК на ръба на закона: Те се влюбиха, после трябваше да проверят дали не са брат и сестра

В продължение на години Артур Кермалвезен, дете на донор на сперма, виждал потенциални бащи навсякъде, където отивал.

"Представях си, че може да е моят учител, хората, които виждах в автобуса и бях много ядосан, защото беше невъзможно да живея така."

Когато, като възрастен, се влюбил в Одри, друго бебе от донор на сперма от Париж, въпросът станал още по-належащ.

Одри описва момента, в който се запознали на събиране на активисти през 2010 г., като "любов от пръв поглед" - но дали тази връзка била романтична или генетично привличане?

Когато двамата се родили, в Париж имало само две банки за сперма и много мъже били правили множество дарения - така че имало реална възможност да са полубратя и сестри. Затова, преди да изградят съвместен живот, Артур и Одри трябвало да знаят дали са роднини. Но във Франция законите, регулиращи генетичното тестване и анонимността на донорите, направили намирането на отговора изключително трудно.

Във Франция само изследовател, лекар или съдия може да назначи и контролира генетичен тест, а хората могат да бъдат глобени с над 3500 евро за притежание на домашен комплект за тестване. В резултат на това компании като 23andMe, Ancestry и MyHeritage не предлагат своите комплекти във Франция. Поддръжниците на закона, който е в сила от 1994 г., казват, че той спира предоставянето на чувствителни генетични данни на търговски компании и предотвратява семейни спорове, причинени от неочаквани резултати. Но Артър посочва, че Франция е единствената страна в Европа, която криминализира използването на такива тестове.

Незабавна химия

Още преди родителите ѝ да ѝ кажат като възрастен, че е зачената от донор, Одри се е квалифицирала като адвокат, специализирана в биоетическото право. Поради това тя напълно разбира, че френското законодателство гарантира анонимността на донора, дори след смъртта му. Но Одри е зачената през 1979 г., преди да съществува подобно законодателство.

Докато е търсила други хора, заченати от донор, родени преди 1994 г., Одри се натъква на Артър. Той е написал книга, в която подробно описва желанието си да научи повече за биологичния си произход.

Одри казва, че е била поразена от това колко точно е изразил чувствата, които самата тя се е мъчила да формулира. И двамата имаха любящи семейства, но и двамата се оказваха привлечени от въпроси за непознатите хора, които са помогнали за създаването им.

Когато се срещнали лично, химията била незабавна. Това беше и проблем.

Преди да могат да преминат от платонично приятелство към романтична връзка и дори да изградят съвместен живот, те трябваше да знаят истината за бащите си. Но никой от властимащите не беше склонен да им я каже.

В търсене на истината

След месеци търсене те намерили лекар в Южна Франция, който срещу 900 евро в брой провел генетичен тест, който установил, че не са роднини. Но безпокойството им останало, тъй като лекарят нарушавал закона, споделяйки този резултат с тях.

"Притеснявахме се, че е шарлатанин", казва Одри, цитирана от BBC.

Те обмисляли да използват домашен комплект за тестване, за да потвърдят резултата, но като адвокат Одри била решена да действа в рамките на закона. Така че от 2010 г. тя започнала серия от съдебни предизвикателства срещу френската система.

Тя искала да знае дали донорът ѝ е все още жив и ако е така, дали все още желае да остане анонимен. Може ли да получи достъп до неидентифицираща информация за това колко пъти е дарявал генетичен материал и дали Артър може да е сред нейните полубратя и сестри?

Усилията ѝ се провалили.

След три години съдебни спорове, двамата все пак се оженили. 

През 2015 г. най-висшият административен съд на Франция отхвърлил окончателната жалба на Одри.

Малко преди раждането на първото им дете, лекар се съгласил да проучи каква информация може да съществува за съответните им донори. Съгласно френското законодателство, лекарят има достъп до тази информация за своите пациенти, но няма право да я споделя с тях. Той установил, че донорите им са родени в различни години - и следователно не е възможно да са един и същ човек. Информация, която променя живота им, но такава, която спечелиха само защото един лекар се съгласи да наруши правилата.

"Това е странно", казва Одри, "защото това означава, че лекарят може да знае повече от мен... за мен."

Дори с тази нова информация, Артър все още се притеснявал, че може да са роднини, така че след години на съпротива, най-накрая направили домашен ДНК тест.

Активисти казват, че френската забрана не е направила много, за да спре хората да си правят домашни тестове, като застъпническата група DNA Pass изчислява, че над милион французи са направили такъв. Много от тях ги поръчват чрез приятели в страни, където са законно достъпни - или чрез използване на препращащи услуги в съседни страни.

Тестът също показал, че не са роднини.

ДНК шок

Резултатите от ДНК скоро отворили още врати. След 30 години в очакване кой може да е баща му, Артър най-накрая се свързал с донора на сперма на Коледа през 2017 г. Но Одри преживяла най-големия шок. Сред нейните ДНК съвпадения беше жена на име Софи, която тя представляваше в съда. Двете жени се бореха за подобни законни права.

"Открих, че Софи - жена, чието дело защитих в съда - е моята биологична сестра", казва Одри.

Одри и Артър бяха направили своя ДНК тест заедно с осем други активисти, заченати чрез донорство, които се борят за достъп до произхода си. От 10-те деца четирима се оказаха с един и същ донор: Одри, брат й Питър, Софи и братът на Софи, Дейвид - което подчертава колко реален е бил рискът тя и съпругът й да са от един и също донор. 

Много години по-късно, генетично съвпадение с американец доведе Одри до нейния баща - мъж на име Филип - но той вече беше починал.

Майката на Одри написала писмо до семейството на Филип, благодарейки им за неговия "дар", който тя описала като "неизмерим".

Семейството му посрещнало Одри на гости.

"Всички имаха сълзи в очите", спомня си тя. Сестрата на Филип не знаела, че той е донор.

Откритието даде на Одри отговори, които тя търсеше от десетилетия. Тя научи подробности за медицинската история на биологичното си семейство. Видя снимки и видеозаписи на Филип.

"Мога да го гледам, да видя как се движи и да чуя гласа му."

Правната кампания на Одри и книгата на Артър заедно помогнаха за промените във френските закони за донорските зачевания, позволявайки на хората, заченати след април 2025 г., да имат достъп до идентифицираща информация за своите донори, когато достигнат зряла възраст. Засега обаче Франция остава една от малкото страни в Европа, където домашното ДНК тестване все още е забранено. Което означава, че за Одри по-широката борба продължава.

"Всеки човек има право да знае произхода си и правото да знае историята си", казва тя.