FT: Престъпността е черна точка в бележника на процъфтяваща България

Увеличението на чуждестранните инвестиции, които миналата година достигнаха почти 2 милиарда евро, равни на 10% от брутния вътрешен продукт, доведе до разкриване на нови работни места в сектори като информационни технологии, където България възвърна ролята си от времето на Съветския съюз на център за ИТ развитието.

Външният дълг на страната намаля наполовина за четири години и в момента е 7.3 милиарда евро или 35% от БВП, а официалното ниво на безработица падна от 19% на 12%.

България се присъедини към НАТО миналата година и според Соломон Паси, външен министър на страната: „България никога не е имала толкова продуктивни отношения с всичките си съседи на Балканите“.

Но успехът на правителството в икономическата и външната политика не отговаря на този в борбата с престъпността и корупцията. През последната година около 60 лидери на организираната престъпност бяха убити, често в стрелби посред бял ден в центъра на София. Иван Искров, управител на Българската народна банка, предупреждава: „Много важно е политиците да подобрят драстично съдебната система“.

Дори растежа в ИТ сектора има тъмна страна. България се смята за център за изработка на фалшиви евробанкноти, кредитни карти и паспорти. Бойко Борисов, главен секретар на вътрешното министерство заяви, че България си сътрудничи тясно с Великобритания, Испания (където има много българи) и САЩ в борбата с тези престъпления.

„Залавянето на престъпници, които се занимават с кражба на идентичност, е приоритет“, заявява Борисов.

Но много предполагаеми престъпници отървават официалните обвинения заради корупцията на прокурорите, казва Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, която е независима неправителствена организация. „Организираната престъпност, корупцията и съдебната реформа са трите главни проблема от гледна точка на присъединяване към ЕС. Но основният фокус в следващата година трябва да падне върху превръщането на прокурорите в независими и надеждни“, допълва той.

Междувременно, преструктурирането в промишлеността и приватизацията предизвикаха носталгия у по-възрастната и уязвима част от населението, която си припомни дните на планова икономика по време на комунизма.

Почти една четвърт от българските граждани са в пенсионна възраст, което прави страната рекордьор в Европа. Неудовлетворението от пенсиите, които са под 100 евро на месец и нарастващите здравни разходи обяснява увеличаващата се подкрепа за социалистите (бивши комунисти) в скорошните социологически проучвания.

Според Николай Василев, вицепремиер на страната, шансът за съставяне на коалиционно правителство след парламентарните избори на 25 юни е 50:50. Подобна коалиция би рефлектирала и върху стесняването на идеологическата пропаст между политическите партии, които се наложи да спазват едни и същи условия за влизане в ЕС.

35-годишният Василев, който е бивш банкер от Лондонското сити, казва: „Повечето партии се приближиха към общо взето еднаква икономическа политика – социалистите просто копираха нашите идеи“. Но това, на което Брюксел ще обръща голямо внимание, е дали следващият кабинет ще има свежи идеи за съдебната реформа.