Индустриалното производство в България е нараснало с 0,4% през юни спрямо май, но на годишна база страната продължава да отчита спад. Докато производството в Европейския съюз се е увеличило с 0,6% спрямо юни 2025 г., в България то е намаляло с 2,6%, сочат най-новите данни на Евростат.
Месечният резултат носи известно подобрение за българската индустрия. През юни производството се е повишило с 0,4% спрямо предходния месец, при ръст от 0,2% за ЕС и без промяна в еврозоната.
На годишна база обаче картината остава значително по-слаба. През юни 2026 г. индустриалното производство у нас е с 2,6% под нивото от същия месец на 2025 г. За същия период ЕС отчита ръст от 0,6%, а еврозоната - от 0,1%.
Така България остава сред държавите, в които индустриалното производство продължава да се свива на годишна база, въпреки положителния месечен резултат.
Юни прекъсна двумесечния спад
Движението на българската индустрия през 2026 г. остава нестабилно. След спад от 3,6% през януари производството се повишава с 1,6% през февруари и с 5,3% през март.
След това идват два поредни месеца на понижение - с 4,6% през април и с 0,6% през май. Ръстът от 0,4% през юни прекъсва тази серия, но сам по себе си не е достатъчен, за да се говори за устойчиво възстановяване.
В ЕС индустриалното производство също се увеличава през юни, но по-слабо - с 0,2%, докато в еврозоната остава без промяна.
Най-силен месечен ръст е отчетен в Дания - 5,4%, следвана от Хърватия с 5,2%, а Литва и Финландия отбелязват увеличение от по 2,1%.
България остава сред страните с годишен спад
По-съществената разлика се вижда при сравнението с юни миналата година. Българското индустриално производство е намаляло с 2,6%, което поставя страната сред държавите с по-сериозно годишно свиване.
По-големи спадове са отчетени в Люксембург - 7,9%, Румъния - 5,6%, и Естония - 4,6%.
На другия полюс са Литва с годишен ръст от 7,7%, Дания с 6,1% и Полша с 4,9%.
Така България остава в по-слаба позиция спрямо общата тенденция в ЕС - европейската индустрия като цяло нараства с 0,6% за година, докато българската се свива с 2,6%.
Слабостта не е само през юни
Данните от началото на годината показват, че отрицателният годишен резултат не е еднократен ефект. През януари производството в България е било с 9,9% под нивото от същия месец на 2025 г., а през февруари спадът е 8,7%.
През март е отчетен годишен ръст от 4,7%, но още през април производството отново намалява - с 3,8% спрямо година по-рано. През май спадът достига 5,3%, а през юни се свива до 2,6%.
Това показва известно подобрение спрямо по-слабите пролетни месеци, но все още не и връщане към устойчив годишен растеж.
За сравнение, индустриалното производство в ЕС също започва годината на отрицателна територия, но от април насам отчита положителни годишни стойности - 0,9% през април и по 0,6% през май и юни.
Европейската индустрия също се възстановява неравномерно
Общата картина в Европа не показва силен индустриален бум. През юни производството в ЕС нараства с 0,6% на годишна база, а в еврозоната - едва с 0,1%.
В рамките на ЕС производството на междинни стоки се е увеличило с 1%, на капиталови стоки - с 0,9%, а енергийното производство - с 0,3%.
При потребителските стоки тенденцията е обратна. Производството на трайни потребителски стоки намалява с 0,9%, а при нетрайните спадът е 0,3%.
Данните показват, че възстановяването на европейската индустрия остава неравномерно, докато България продължава да е сред държавите с годишно свиване.
Месечният ръст от 0,4% през юни е положителен сигнал след спадовете през април и май, но годишното понижение от 2,6% показва, че индустриалното производство у нас все още не е излязло от зоната на свиване.
Евростат уточнява, че данните са първи оценки и могат да бъдат ревизирани. За май 2026 г. например месечната промяна беше коригирана от първоначално отчетен спад до ръст от 0,3% както за еврозоната, така и за ЕС.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

„Главболгарстрой“ постави акцент върху стратегическите инвестиции в енергетиката на COP31 в Турция
Русия предлага евакуацията на Костянтинивка, за която все още се водят активни боеве
Йордан Господинов: Войната прогони рибарите от Черно море, риболовът е паднал с 50%
S&P 500 и Nasdaq Composite започват търговията със спадове след оставката на Хуанг*
УЗФ отваря врати за бъдещите студенти на 19 ноември
OTP Group запазва силното си финансово представяне през първите 9 месеца на 2026 г.
На живо в "България сутрин" по Bulgaria ON AIR: Българин атакува рекорд на Гинес с 45-тонен самолет
Прокуратурата предаде на съд Благомир Коцев за неизгодна сделка
Георги Пеев обяви пакет от 31 мерки за пътна безопасност след катастрофата на АМ "Тракия"
НАП и Академията на МВР обединяват усилия в борбата с финансовите измами и прането на пари
Маха ли се от Англия? Тухел направи голямо разкритие
Наполи продава Де Бройне през зимата
ОФИЦИАЛНО: Никола Цолов е трети пилот на два отбора!
Шефовете на Ман Юнайтед се подиграха с Майкъл Карик
На Араухо не му пука за Барса, иска да остане в Ливърпул
Барса вади 20 млн. евро за 18-годишен защитник
Гръцка баница с праз лук и фета
Дневен хороскоп за 13 ноември, петък
10 поверия за петък 13-и
3 зодии привличат богатство и успех в седмицата 16 – 22 ноември 2026
Къде да държим орхидеята през зимата – до прозореца или далеч от него?
От сладка до туршии: 6 хитрини за домашна зимнина като на баба
Проф. Йотова: Сензорите и инсулиновите помпи дават на децата с диабет шанс за дълъг и здрав живот
Защо пневмонията може да отключи предсърдно мъждене при възрастните?
Предупреждение за риск за зрението от GLP-1 изиска FDA
Български учен се завръща от Торонто, за да развива изкуствен интелект за откриване на лекарства
ИСУЛ отбеляза 90-годишнината си с конференция за автоимунните заболявания
Как куркумата и джинджифилът подпомагат организма?
Арестуваха трима с дрога във Варна
Разкриха мандра на ужасите, бълвала сирене, кашкавал и извара (СНИМКИ)
Радев от Дъблин: България трябва да превърне географското си разположение в стратегическо предимство
Арестуваха млад провадиец за палежа на две партийни коли в Търговище
УЗФ отваря врати за бъдещите студенти на 19 ноември
Близо 9,5 млн. евро струват на варненци безплатните карти за пенсионери и учащи