Индустриалното производство в България е нараснало с 0,4% през юни спрямо май, но на годишна база страната продължава да отчита спад. Докато производството в Европейския съюз се е увеличило с 0,6% спрямо юни 2025 г., в България то е намаляло с 2,6%, сочат най-новите данни на Евростат.
Месечният резултат носи известно подобрение за българската индустрия. През юни производството се е повишило с 0,4% спрямо предходния месец, при ръст от 0,2% за ЕС и без промяна в еврозоната.
На годишна база обаче картината остава значително по-слаба. През юни 2026 г. индустриалното производство у нас е с 2,6% под нивото от същия месец на 2025 г. За същия период ЕС отчита ръст от 0,6%, а еврозоната - от 0,1%.
Така България остава сред държавите, в които индустриалното производство продължава да се свива на годишна база, въпреки положителния месечен резултат.
Юни прекъсна двумесечния спад
Движението на българската индустрия през 2026 г. остава нестабилно. След спад от 3,6% през януари производството се повишава с 1,6% през февруари и с 5,3% през март.
След това идват два поредни месеца на понижение - с 4,6% през април и с 0,6% през май. Ръстът от 0,4% през юни прекъсва тази серия, но сам по себе си не е достатъчен, за да се говори за устойчиво възстановяване.
В ЕС индустриалното производство също се увеличава през юни, но по-слабо - с 0,2%, докато в еврозоната остава без промяна.
Най-силен месечен ръст е отчетен в Дания - 5,4%, следвана от Хърватия с 5,2%, а Литва и Финландия отбелязват увеличение от по 2,1%.
България остава сред страните с годишен спад
По-съществената разлика се вижда при сравнението с юни миналата година. Българското индустриално производство е намаляло с 2,6%, което поставя страната сред държавите с по-сериозно годишно свиване.
По-големи спадове са отчетени в Люксембург - 7,9%, Румъния - 5,6%, и Естония - 4,6%.
На другия полюс са Литва с годишен ръст от 7,7%, Дания с 6,1% и Полша с 4,9%.
Така България остава в по-слаба позиция спрямо общата тенденция в ЕС - европейската индустрия като цяло нараства с 0,6% за година, докато българската се свива с 2,6%.
Слабостта не е само през юни
Данните от началото на годината показват, че отрицателният годишен резултат не е еднократен ефект. През януари производството в България е било с 9,9% под нивото от същия месец на 2025 г., а през февруари спадът е 8,7%.
През март е отчетен годишен ръст от 4,7%, но още през април производството отново намалява - с 3,8% спрямо година по-рано. През май спадът достига 5,3%, а през юни се свива до 2,6%.
Това показва известно подобрение спрямо по-слабите пролетни месеци, но все още не и връщане към устойчив годишен растеж.
За сравнение, индустриалното производство в ЕС също започва годината на отрицателна територия, но от април насам отчита положителни годишни стойности - 0,9% през април и по 0,6% през май и юни.
Европейската индустрия също се възстановява неравномерно
Общата картина в Европа не показва силен индустриален бум. През юни производството в ЕС нараства с 0,6% на годишна база, а в еврозоната - едва с 0,1%.
В рамките на ЕС производството на междинни стоки се е увеличило с 1%, на капиталови стоки - с 0,9%, а енергийното производство - с 0,3%.
При потребителските стоки тенденцията е обратна. Производството на трайни потребителски стоки намалява с 0,9%, а при нетрайните спадът е 0,3%.
Данните показват, че възстановяването на европейската индустрия остава неравномерно, докато България продължава да е сред държавите с годишно свиване.
Месечният ръст от 0,4% през юни е положителен сигнал след спадовете през април и май, но годишното понижение от 2,6% показва, че индустриалното производство у нас все още не е излязло от зоната на свиване.
Евростат уточнява, че данните са първи оценки и могат да бъдат ревизирани. За май 2026 г. например месечната промяна беше коригирана от първоначално отчетен спад до ръст от 0,3% както за еврозоната, така и за ЕС.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Коментарите на Кевин Уорш за инфлацията изнервиха Wall Street
Как AI може да насочи образованието към практически умения и персонализирана подготовка
Икономическата комисия одобри на първо четене промени в Кодекса за застраховането
Канадците са разочаровани от САЩ и приветстват задълбочаване на връзките с ЕС
Еврозоната засили интереса към българския капиталов пазар, смята анализатор
Кадър на деня за 16 септември
Рецепта за хрупкава туршия от зелени домати с чесън и целина
Русия и Украйна имат огромни проблеми с износа на зърно през Черно море
Чаят и кафето крият риск от рак, ако ги пием по неправилен начин
Кая Калас към Европа: Отворете очите си, Русия е пречката пред мира
Късна емисия
Даниел Моралес: Имахме един обяд, днес беше вечерята, а сега отиваме за десерт
Спортът по телевизията днес, 17 септември
Верстапен изпревари 100 съперници на картинг за 35 минути
Мачовете по телевизията днес, 17 септември
Барса полудя и качи Расинг на седмото небе
Любимата на Мората иска втора сватба + СНИМКИ
Добра новина за Левски: Слаб Милан падна от Бенфика в Италия
Честит празник на Вяра, Надежда, Любов и София!
Нумерологична прогноза за 17 септември
3 поверия за 17 септември: Вяра, Надежда, Любов и София
Таро карта за 17 септември, четвъртък - Петица жезли
22, 26, 27 и 30 септември: 4 дни, които ще разтърсят зодиака
Сладки амарети с течен шоколад и кафе
Разследва се връзка между инжекционно желязо и риск от костни проблеми
Експериментално съединение може да промени лечението на розацея и екзема
Много горещият чай и кафе са свързани с три пъти по-висок риск от рак на хранопровода
Учени откриха как „зомби клетки“ поддържат възпалението с напредването на възрастта
Защо едната гърда може да е по-голяма от другата?
Първичен хиперпаратиреоидизъм в напреднала възраст – защо диагнозата се поставя късно?
Крадци "берат" кабели от зарядните за EV
Цените в училищния стол, като в ресторант
ЕК иска забрана на социалките за деца под 13 години
Профилактика на тол камера променя движението по пътя София - Варна
Евростат с мрачна прогноза за България: Страната се топи
Стартира международен турнир по спортна стрелба във Варна