Пръстените на Сатурн са образувани от разрушаването на луна с размера на Титан, чиито горни слоеве са били разкъсани, докато е падала по спирала към младата планета, съобщи сп. "Нейчър", позовавайки се на американски учени.
Един от проблемите при определянето на произхода на пръстените на Сатурн е техният състав, обяснява Робин Канъп от Северозападния институт в Боулдър, Колорадо. 90-95 процента от тях е воден лед. Това е странно, защото първичната Слънчева система се е състояла от приблизително равно количество лед и скали.
Освен това пръстените събират междупланетен прах, откакто са образувани. Затова в началото те би трябвало да са се състояли предимно от чист лед. Вътрешните луни на Сатурн също са нетипични. Тяхната плътност е толкова ниска, че би трябвало да са почти от чист лед.
Според предишните теории пръстените са образувани от разрушаването на малка луна, придърпана от Сатурн, или от разграждането на много голяма комета, сполетяна от същата съдба. Малката луна обаче не може да обясни наличието на толкова малко скалист материал. Разграждането на комети пък би трябвало да е често явление на Сатурн.
Хипотезата на Канъп е, че пръстените са образувани, когато голяма луна със скалисто ядро и мантия от лед е паднала върху Сатурн. Силите на гравитацията са откъснали част от мантията й, докато е падала спираловидно и са я разпределили в пръстените.
Скалистото ядро се е ударило в планетата и се е разбило. Затова в пръстените е останал чист лед. След това част от ледените фрагменти са се събрали отново и са образували нови луни. Заради промени в еволюиращата система на Сатурн те са били изтласкани в спираловидно движение по-скоро навън, отколкото да са били привлечени навътре.
Ако теорията на Канъп е правилна, Сатурн първоначално е имал много по-голям пръстен от сегашните. Това би означавало, че е съдържал достатъчно материал, от който да се образуват Енцелад, Диона и Тетида.