Хидетоши Онозука между Изтока и Пътя: Един живот, посветен на духовното търсене

Автор: Елица Пенова

Хидетоши Онозука, духовно познат като Джаянанда даса, е уважаван японски духовен учен, културен посредник и ревностен пазител на древните традиции. Още от ранна възраст духовният път започва да го привлича. На едва четири години започва да рецитира будистки мантри, а на дванадесет се посвещава на хатха йога – пътешествие, което се превръща в негова постоянна духовна практика.  Неговият духовен стремеж го отвежда през множество култури и континенти, над 10 000 книги и повече от 1000 лични срещи със световно признати духовни учители. Това дълбоко пътешествие води до трансформиращо вътрешно пробуждане през 2014 г., белязало нов етап в неговото служене като духовен водач и културен мост между Изтока и Запада. Онозука е автор на над 50 книги и преподавател по ведическа философия, йога и мантра медитация. Потомък на древния държавник Каматари Накатоми, той обединява мъдростта на японската традиция и дълбочината на източните учения. Със светло присъствие и искрено слово, той вдъхновява хора по цял свят да поемат по своя вътрешен път.

Как бихте описали същността на японската духовност - от какво се състои тя? Какво я отличава от другите източни традиции?

Същността на японската духовност е в хармонията и приемането, където различните вярвания се съчетават. Тя е уникална сплав от два основни стълба: Шинто е основата на "живота в хармония с природата", като се вярва, че боговете (ками) съществуват във всички природни неща. Будизмът, от друга страна, въвежда философията, че "всички неща са непостоянни" (shogyo mujo), която еволюира в уникалната японска естетика за намиране на красотата в преходността, известна като "mono no aware".Основната разлика от други източни традиции е как тези две вярвания се сливат безпроблемно в така нареченото "Shinbutsu-shugo". Повечето японци по естествен начин включват в ежедневието си както шинтоистки, така и будистки практики. друга отличителна черта е акцентът върху "До" (Пътя) - като например в чаената церемония или бойни изкуства - което е практика за усъвършенстване на духа чрез физическа дисциплина, а не само чрез философско изучаване.

Каква е ролята на дзен-будизма и шинтоизма в ежедневието на съвременните японци? Има ли основни принципи на японската култура, които според вас са актуални за съвременните хора, независимо от културния им произход?

За съвременните японци шинтоизмът и будизмът са не толкова религии, колкото начин на живот. Шинтоизмът възхвалява живота, а будизмът се занимава с живота и смъртта и те съжителстват естествено. Тази култура предлага две универсални мъдрости: Уаби-саби - откриването на красотата в несъвършенството, и Ма - естетиката на възприемането на празното пространство като "богата празнота". Това са съвети за всеки, който иска да намери баланс в съвременния свят.

Какво е значението на ритуала, тишината и съзерцанието в японската духовна култура?

В японската духовна култура ритуалът, тишината и съзерцанието са три стъпки за подготовка на ума и свързване със същността. Чрез "формата" на ритуала (Ката) вие успокоявате шума на мислите си; чрез "пространството" на тишината (Ма) засилвате чувствителността си; а чрез "окото на ума" на съзерцанието възприемате истината такава, каквато е. Това е практическа мъдрост за съвременните хора, която им помага да възвърнат вътрешния си покой. 

Има ли връзка между йога и японската духовност?

Връзката между йога и японската духовност е дълбоко преплетена в самия й източник. Например японският дзен произхожда от индийската практика на медитация - дхяна, така че в основата им стои общ път на търсене. Думата "йога" първоначално означава "свързвам" - свързвам нашата индивидуална душа с нейния източник, Върховната душа (Бог). Основното "ръководство" за този процес е свещеният текст "Бхагавад Гита". Макар че Гита описва различни пътища, като Карма-йога (йога на действието) и Джнана-йога (йога на познанието), тя учи, че Бхакти-йога (йога на любовта и предаността) е най-висшият път и най-прекият начин за реализиране на Бога. Вярвам, че този дух на чиста любов и отдаденост, бхакти, е крайният отговор, който японците са търсили в стремежа си към "До" (Пътя). Отдадеността на майстор и посвещаването на един-единствен път, които се наблюдават в японските бойни изкуства и чаената церемония, резонират с духа на Бхакти, дори и формите им да са различни. Благодарение на моята съдбовна среща с това учение намерих отговорите на въпросите на живота си. Сега съм се посветил да споделям същността на Бхакти-йога.

Смятате ли, че духовността е свързана повече с дисциплината или с вътрешната мекота?

Духовността не е едно или друго; от съществено значение са както дисциплината, така и вътрешната мекота. Мислете за нея като за връзката между почвата и цветето. Дисциплината е "почвата", която култивира сърцето и премахва плевелите на умственото бърборене. Подобно на японската практика "До"(Пътят), тя подготвя основата за израстването на нежното цвете на любовта. А вътрешната мекота - чистата любов и преданост - е "най-висшето цвете", което разцъфтява в подготвената почва на дисциплинираното сърце. Дисциплината е основата на любовта, а любовта е цветето, което разцъфтява върху нея. Истинската духовност е пътуване, което обединява и двете.

Как японската духовност и йога могат да помогнат за възстановяването на вътрешния баланс в света на скоростта и цифровизацията?

Коренът на страданието в съвременното общество, както учи ведическата философия, е в това, че забравяме, че сме вечни души, и се отъждествяваме погрешно с материалните си умове и тела. Японската духовност и йога предлагат мощно средство за защита. Първо, практики като контролирането на дишането в йога (пранаяма) и японските дзадзен и "ма" (дълбоко пространство) ни откъсват от външните дразнители. В тази тишина можем да осъзнаем истинската си духовна природа. След това, със спокоен ум, можем да преследваме крайната цел на йога: любящо единение с Божественото. Този път, преподаван в Бхагавад Гита, дълбоко резонира с духа на отдаденост, открит в японското понятие "До" (Път). Накратко, японската духовност осигурява "тихия съд", а йога - "универсалната мъдрост", която го запълва. Тази комбинация е ключът към намирането на истинско вътрешно равновесие и блаженство в съвременния свят.

Кои са най-често срещаните препятствия по духовния път днес - и как можем да ги преодолеем?

Най-големите духовни пречки днес са умственият шум от постоянното стимулиране и привързаността към материалния успех. Ведическата мъдрост учи, че първопричината е да забравим, че сме вечни души. Ето три стъпки за преодоляване на това:

• Потърсете учител: Намерете надежден водач, за да научите истинската си същност: "Аз съм душа."
• Дисциплина на практиката: Използвайте практики като дзадзен или контрол на дишането, за да успокоите ума си и да намерите вътрешно спокойствие.
• Действайте с отдаденост: Посветете ежедневните си действия "за удоволствие на Божественото", както се учи в Бхагавад Гита. Песнопеенето на свещените имена е мощен начин да направите това. Японската духовност предлага "метода", докато йога разкрива "целта".

Могат ли съвременните хора да възвърнат чувството си за връзка с природата, дори ако живеят в голям град?

Да, възможно е да възстановите връзката си с природата, дори ако живеете в голям град. Това е така, защото тази връзка не съществува извън нас, а вътре в нас. Практикуването на тази японска мъдрост не е просто техника за релаксация. Тя е най-достъпният и красив път за успокояване на ума и подготовката му за крайната цел на йога: единение с Божественото. Шумът на града не може да изтрие природата, а само ни разсейва да я видим. Ако успеем да отворим очите на ума си, природата ще ни разкрие свещената си форма навсякъде и по всяко време.

Световноизвестните японски духовни учители Хидетоши Онозука и Казуе Матсумото пристигат в София по покана на фондация „Калпатару“, за да изнесат поредица от лекции, посветени на духовността, културата, здравословния начин на живот  и пътя към вътрешна хармония. Те ще предадат японския опит за справяне със стреса и постигане на баланс между професионален и личен живот.

Откриващото събитие е на 20 юни (петък) в Софийска градска художествена галерия от 19 часа. Първата тема е Японска традиция, духовност и връзката с йога. В тази специална вечер, Онозука и Матсумото, ще се представят в традиционни японски кимона, за да споделят лични преживявания и философски прозрения от своята дългогодишна духовна практика в Япония и Индия. Ще бъдат разгледани теми като съвременното значение на духовността, връзката между култура и вътрешен път и ролята на учителя в съвременния свят. Ще откриете как да събудите личния си икигай – онова, което придава смисъл на живота ви и ще научите как да разчетете пътя си чрез ведическа астрология.
 
На 21 юни ( събота) от 19 часа в Йога студио Дивали, Хидетоши Онозука ще води мантра медитация с жив киртан. Той ще говори за влиянието на звука и мантрата върху съзнанието и живота. 

Програмата на японските гости включва още две публични събития.

На 22 юни в клуб „Сохо“ от 14 до 16 часа е ИКИГАЙ за целта на живота и връзката с астрологията на Япония и Индия с водещ Казуе Матсумото. Тази среща ще ви насочи към личния ви икигай- онова, което изпълва живота със смисъл. Чрез древната мъдрост на ведическата астрология ще разберете по-добре своя път и потенциал.

На 24 юни японската програма, организирана от фондация „Калпатару“ продължава с лекция/ уъркшоп на тема „Същността на астрологията от Изтока и 4-те стълба на ИКИГА“ с водещ Казуе Матсумото. 

Входът за лекциите е 35 лв., местата са ограничени, а билети можете да закупите тук.