Присила Пресли разказа за ада в последните мигове на Лиса Мари

Сега, повече от всякога, Присила Пресли е "решена да поеме контрола над своята история".

В новите си мемоари "Softly, as I Leave You: Life After Elvis", които излизат на 23 септември, 80-годишната Присила говори откровено за бурите, през които е преминала след смъртта на Елвис Пресли. Те се развеждат през 1973 г., а само четири години по-късно той умира едва на 42 години. Но истинският кошмар за нея идва много по-късно — със загубата на единствената ѝ дъщеря, Лиса Мари, преди две години на 54-годишна възраст.

"Това беше вторият най-болезнен ден в живота ми, след като загубих Елвис. Отне ми дълго време да приема факта, че Лиса вече я няма", споделя тя пред People.

На 12 януари 2023 г. Лиса Мари получава сърдечен удар. След извършването на аутопсията, стана ясно, че виновникът за трагичния ѝ рай е непроходимост на тънките черва, усложнение след бариатрична операция, извършена години по-рано. Бившият ѝ съпруг Дани Кийоу беше този, който я откри в безсъзнание у дома и се обади на Присила да ги посрещне в болницата.

"Бяхме там през целия ден. Лиса на практика не дишаше, беше на апарат. Часове наред чакахме, молехме се и се надявахме, докато лекарят не дойде и не каза: "Присила, съжалявам, тя почина." Не можехме да повярваме. Не искахме да повярваме. Беше непоносимо за всички ни, и още е“, спомня си Присила.

В мемоарите си тя разказва не само за последните мигове на дъщеря си, но и за другата тежка загуба — смъртта на внука ѝ Бенджамин Кийоу, който сложи край на живота си през 2020 г. на 27 години. Говори и за усилията си да помогне на сина си Наварон, от връзката ѝ с Марко Гарибалди, да се пребори със зависимостите.

"Не беше никак лесно. Но трябва да намериш сила", признава тя.

Днес тази сила идва от семейството ѝ. Наварон вече е трезвен и "на добро място в живота си", а Райли Кийоу, дъщерята на Лиса, е до нея. Присила се радва и на ролята си на прабаба.

"Това ме прави щастлива. Да знам, че всички се справят добре", казва тя.

Прочетете откъс от "Softly, as I Leave You", в който Присила описва последните часове на Лиса Мари, публикуван ексклузивно от списание People:

"Знаех още от първия момент, в който влязох в болничната стая на Лиса, че тя вече си е отишла. Беше закачена на машина, която дишаше вместо нея, и имаше сърдечен ритъм. Но мозъчната активност беше минимална. Духът ѝ, винаги толкова жизнен и буен, просто го нямаше.

Райли по-късно ми каза, че докато е била още в самолета, е усетила как духът на майка ѝ си тръгва. Но нито един от нас не беше готов да се предаде.

Медицинска сестра дойде да ми каже, че Наварон е пристигнал. Помолих я да го доведе в стаята. И тогава започна чакането.

В крайна сметка Наварон зададе въпроса, който всички носехме в главите си: „Колко време ще мине, докато разберем дали ще започне отново да диша сама?“ Лекарят отвърна: „Може да са две минути. А може да са два дни.“

След два часа напрежение Наварон вече не издържаше. Излезе в другата стая.

На останалите беше позволено да влизат по един или двама. Дани и аз останахме вътре. Държахме ръцете на Лиса, милвахме лицето ѝ, казвахме ѝ, че я обичаме.

В един момент сестрата ме изведе в другата стая, където ме чакаше братовчедка ми Айви. Сестрата ѝ каза да се погрижи да хапна и да пия нещо. Айви ме хвана под ръка, но в същия миг чухме аларма от стаята на Лиса. Код син — сърцето ѝ беше спряло.

Когато тръгнах обратно към дъщеря си, сестрата задържа Айви и ѝ прошепна: „Ела с нас. Застани зад нея. Тя ще падне, ще трябва да я уловиш.“

Следващото, което помня, беше лекарят, който говореше с мен. Попита ме какво искам да направи. Сърцето на Лиса беше рестартирано, но без гаранция, че ще остане така.

Попитах: „Какъв живот ще има, ако я държим на машината?“ Той ме погледна със съчувствие и каза: „Никакво качество на живот.“

Тогава си помислих за моето момиче — диво, бунтарско, страстно — да лежи вечно в това състояние. И знаех какво трябва да кажа.

„Изключете апарата, докторе.“ Гласът ми беше едва шепот.

Сестрата започна да маха тръбите, които караха гърдите ѝ да се вдигат и спускат. Погледнах към Дани и казах: „Трябва да им кажем. Трябва да се сбогуват.“

Но когато се опитах да изляза към вратата, чух отчаяния вик на Дани: „Не, нона (обръщение на зет към тъща)! Не я оставяй сама!“ Беше непоносимо. Започнах да плача неудържимо. Не помня как паднах. Знам, че Айви ме хвана. След това всичко потъна в мрак. Не помня. Не искам да помня."