Безизходица в Украйна, недоволството у дома: Путин е готов да ескалира войната

Изправен пред патова ситуация на бойното поле в Украйна и нарастваща умора от войната сред руснаците, президентът Владимир Путин изглежда готов да се опита да промени наратива около конфликта.

Изглежда все по- вероятно той рязко да ескалира руските въздушни атаки срещу украинската столица с надеждата, че това ще укрепи спадащите му вътрешни рейтинги и ще убеди все по-песимистичната публика у дома, че Москва печели войната, която вече е в петата ѝ година, пише АР.

Предупреждението на Русия да извършва "последователни и систематични“ ракетни удари срещу Киев, придружено от призив за евакуация на чуждестранни посолства от столицата, сигнализира за намерението на Путин да разшири руския бараж въпреки високите разходи и потенциалното международно възмущение.

Мащабните учения на руските ядрени сили по-рано този месец и серия от войнствени изявления от Москва, предупреждаващи европейските съюзници на Киев за евентуално отмъщение за това, което Кремъл определи като участието им в украинските атаки с дронове, подчертаха намерението на Путин да вдигне залога.

Украйна засилва ударите на далечни разстояния

След серия от успехи миналата година, настъплението на Русия по фронтовата линия от над 1000 километра наскоро почти спря, а въоръжените сили на Украйна предприеха успешни контраатаки и си възвърнаха част от териториите.

"Характерът на войната се променя в полза на украинските сили, поне засега“, заяви базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната в скорошен анализ и добавя: "Темпото на настъпление на руските сили е в застой, докато украинските сили използват нови тактики и оперативни концепции в усилията си да се откъснат от позиционната война".

Застоят на бойното поле подкопава обявената от Путин цел за бързо превземане на източния Донецки регион, който все още е под украински контрол. Киев отхвърли исканията му за изтегляне от региона като условие за прекратяване на огъня.

В същото време Украйна значително разшири ударите си на далечни разстояния по руски енергийни съоръжения и оръжейни фабрики, нанасяйки все по-големи щети.

Путин намали ежегодния парад за Деня на победата на 9 май, страхувайки се от украински удари с дронове. Няколко дни по-късно, масирана атака с дронове срещу московските предградия уби трима души и показа, че дори гъсто защитената столица не е напълно имунизирана срещу нападения, разбивайки усилията на Кремъл да представи конфликта като нещо далечно, което не засяга обикновените руснаци.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че атаките "значително променят ситуацията, в по-широк смисъл, възприятието на света за руската война“.

Признавайки нарастващата заплаха от дълбоки удари на Украйна, руските законодатели тази седмица одобриха законопроект, според който банките на страната трябва да поемат разходите за инсталиране на системи за заглушаване на дронове в своите помещения, вместо да разчитат на военните.

"От гледна точка на Русия, тези атаки само ще се влошават“, каза Томас Уитингтън от Кралския институт за обединени сили в Лондон. Той добави, че все по-дръзките атаки с дронове на Украйна "нанасят не само политическа, но и икономическа цена на Русия“.

Войната се отразява на руската икономика и морал

Руската икономика е в застой, тъй като първоначалният тласък от огромните военни разходи отшумя. Правителството повиши данъците и увеличи вътрешните заеми, за да държи бюджетния дефицит под контрол. И въпреки че войната на САЩ в Иран означаваше неочаквани приходи от петрол за Русия, остават фундаментални икономически предизвикателства.

Очаква се Путин да омаловажи негативната динамика на международния икономически форум в Санкт Петербург следващата седмица, ежегодно събитие, предназначено да покаже постиженията на Русия.

Найджъл Гулд-Дейвис от лондонския Международен институт за стратегически изследвания заяви в анализ, че "подхранваните от войната високи цени на капитала, труда и стоките, както и нарастващите данъци, са започнали да потискат гражданския сектор“, което води до "двойна икономика на прегрято военно производство и гражданска стагнация“.

Въпреки че Русия разчита на доброволчески войници за водене на войната, предлагайки им сравнително високи заплати и други придобивки, Гулд-Дейвис твърди, че "има признаци, че този стимул може би вече не работи ефективно и че Русия е започнала да губи повече войски, отколкото може да набере“.

За да поддържа войната, Кремъл ще трябва насилствено да мобилизира човешки и материални ресурси, което ще изисква от него да "ограничи последните останали постсъветски пазарни свободи, свободата на труда и свободата на движение“, каза той.

В знак за нарастващо недоволство, някои инфлуенсъри в социалните медии, които преди това бяха лоялни на Кремъл, започнаха открито да критикуват правителствените политики.

Ходът на властите да ограничат мобилния интернет и да блокират популярни приложения за съобщения наруши ежедневието на милиони хора, предизвиквайки открито недоволство. Наталия Касперская, известен IT предприемач и твърд поддръжник на Кремъл, остро критикува спирането на мрежите и опитите за блокиране на виртуалните частни мрежи, предупреждавайки, че те причиняват огромни щети на технологичния сектор.

Новите заплахи на Русия към Украйна и Запада

Позовавайки се на атака с украински дрон срещу студентско общежитие в окупираната от Русия Източна Украйна на 22 май, за която Москва твърди, че е убила 21 души, Путин нареди масиран ракетен удар срещу Киев и околностите му. Неделният бараж, включващ новата руска хиперзвукова ракета „Орешник“, уби двама души, рани десетки други и разруши или повреди много сгради.

В понеделник руското външно министерство заяви, че Москва ще предприеме „последователни и систематични“ удари срещу Киев, насочени към съоръжения за производство на дронове и „центрове за вземане на решения“. То призова чуждестранните дипломати да напуснат столицата – искане, отхвърлено от съюзниците на Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров се обади на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, за да го предупреди за предстоящите удари и да настоява за евакуацията на дипломатите си.

"Опасността във всички тези войни, докато те продължават и след това се засилват, е, че те винаги носят заплахата от ескалация, от разпространение в нещо ново“, каза Рубио пред репортери след разговора.

Войната с Иран на практика спря посредническите усилия на САЩ в Украйна и изтощи американските ракетни арсенали, забавяйки доставката на произведените в САЩ ракети Patriot, от които Украйна отчаяно се нуждае, за да отблъсне руски атаки.

Базираният в Москва военен анализатор Сергей Полетаев заяви, че Русия вижда недостига на средства за противовъздушна отбрана в Киев като възможност. "Противовъздушната отбрана на Киев е достатъчно изчерпана, за да направи масирана атака ефективна“, каза той в скорошен коментар.

Съпътствайки обявеното блиц нападение срещу Киев, Русия отправи поредица от заплахи, насочени към европейските съюзници на Украйна.

Министерството на отбраната публикува списък с предприятия в Европа, за които твърди, че участват в производството на дронове и техните компоненти за Украйна. А Службата за външно разузнаване на Москва предупреди балтийските държави, че членството им в НАТО няма да ги защити от ответните мерки на Москва, ако позволят на Украйна да извършва атаки от тяхна територия. Тези съюзници осъдиха твърденията на Москва.

"Всъщност сме много, много близо до пряка военна конфронтация“, каза Дмитрий Полянски, пратеник на Русия в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.