Защо се връщаме при партньор, който ни наранява?

В любовта червените флагове може да са пред нас още на ниво флирт или да си проличат с времето, докато развиваме връзката си. Понякога ги забелязваме трудно или пък не желаем да си признаем, че ги има, защото е болезнено да приемем, че човекът, когото обичаме, не ни обича по начина, по който би трябвало.

Но защо се връщаме отново при някого, който ни кара да се чувстваме зле, който е токсичен за нас?

Хората, които попадат в този капан сами, обикновено се борят с няколко неща:

Забравили са собствената си стойност

Когато започнем да губим усещането за собствената си стойност, губим и границите си, както и разбирането си за това кое е здравословно и правилно. Да бъдем с партньор, който ни разрушава, само ще продължи да изчерпва енергията ни и усещането ни за собствена ценност, просто защото това е едностранна връзка и именно ние ще бъдем тези, които полагаме всички усилия.

Когато някой се възползва от щедрата ни природа, от чувствата ни, той започва да придобива власт над нас, която ни кара да го желаем още повече.
Колкото повече някой взема, толкова повече започваме да си мислим, че сме нужни и желани. Но токсичната връзка изобщо не е въпрос на даване и получаване. Тя е само вземане, което не оставя нищо за този, който дава.

Мислят със сърцето си вместо с ума си

Лесно е да се случи, особено когато човек все още не е продължил напред. Връзката „събираме се, разделяме се“ с токсичен човек обикновено е управлявана от бурни и нестабилни емоции. Тази постоянна драма и преследване могат да се превърнат в нездравословна мания. Смятаме, че негативното внимание е по-добро от липсата на внимание, затова продължаваме да се връщаме за още.

През повечето време знаем, че това не е правилно, но успяваме да убедим себе си, че любовта, която изпитваме към този човек, е достатъчна причина да продължаваме да търпим насилието.

Източник: Защо се връщаме при партньор, който ни наранява?