Бившият поддръжник на Зеленски, който сега иска Украйна да се предаде

Някога тя беше изключително лоялен прессекретар на президента Володимир Зеленски, застанала плътно до него, докато той внасяше - по нейните думи - "глътка свеж въздух" в украинската политика. Но днес Юлия Мендел е един от най-изявените критици на украинския лидер. Профилите ѝ в социалните мрежи и интервютата ѝ изобилстват от непотвърдени твърдения за пране на пари и употреба на наркотици. Тя също така критикува Зеленски за това, че не е успял да "постигне мир" с Русия - въпреки че президентът Путин заяви, че войната в Украйна ще приключи единствено при условията на Москва.

Тази седмица Зеленски наложи мащабни санкции на Мендел заради разпространението на "дезинформация и руска пропаганда" и подкрепата ѝ за "агресивната политика на Русия спрямо Украйна". Мендел определи санкциите - включващи блокиране на профилите ѝ в социалните мрежи на територията на Украйна и запор на активи - като противоконституционен опит да бъде заглушена.

Въпреки че в книгата си "Битката на живота ни" (The Fight of Our Lives), публикувана през 2022 г., тя пише за плановете на Русия да "изтреби" украинците, сега Мендел твърди, че по-нататъшната съпротива е форма на "национално самоубийство", която само ще донесе още страдания на обикновените украинци и ще превърне страната в провалена държава, подобна на Афганистан.

"Страната ми умира... ако изберем лош мир пред лоша война, можем да се опитаме да запазим независимостта си и да възстановим икономиката и демокрацията си", казва тя пред TheTimes. "Винаги обвиняваме само Путин. Никога не виждаме гредата в собствените си очи."

Според Мендел, при евентуално мирно споразумение в Украйна, бъдеща военна агресия от страна на Русия би могла да бъде предотвратена чрез призиви към "разум, дипломация и човечност". Коментарите ѝ дойдоха в същия ден, в който Путин нарече "истински патриоти" руските войници, обвинени в извършването на зверства в Украйна.

Промяната в позицията ѝ относно войната породи подозрения в Украйна, че тя е руски агент, натоварен със задачата да подкопае западната подкрепа за Киев. Мендел отрича подобни твърдения.

"Нямам никакви контакти с Кремъл", заявява тя. "Можете да проверите телефона ми."

Родена в Херсонска област в Южна Украйна - части от която понастоящем са окупирани от Русия - Мендел е работила за американски медии, включително "Ню Йорк Таймс", преди да бъде назначена за прессекретар на Зеленски малко след изборната му победа през 2019 г. Тя беше обект на сериозни критики заради това, че физически изтласкваше украински и западни журналисти, опитващи се да зададат въпроси на Зеленски.

Тя напусна поста си няколко месеца преди началото на руската инвазия през 2022 г. и понастоящем живее в САЩ със съпруга си Павло Кухта - бивш заместник-министър на икономиката на Украйна. Тя не е посещавала Украйна от миналата година.

В сряда Мендел трябваше да говори в Европейския парламент в Страсбург на събитие, озаглавено "Осмелете се да постигнете мир - дипломация, а не ескалация". Участието ѝ беше организирано от "Алтернатива за Германия" (AfD) - крайнодясна германска политическа партия, която настоява Берлин да спре всякаква финансова и военна помощ за Украйна и да отмени санкциите срещу Москва. Охраната обаче не допусна Мендел в сградата на парламента - решение, което тя свърза с наложените ѝ от Киев санкции.

Когато я попитаха дали подкрепя позицията на AfD за прекратяване на всякаква помощ за Киев, тя отказа да даде директен отговор.

"Надявам се да повлияя на позицията на AfD и се надявам, че те ще намерят начин да сложат край на тази война", каза тя. "Вие на Запад често смятате, че войната е холивудски филм и че ние притежаваме несломим дух. Но това е абсурдно."

В речта си, чието копие предостави на The Times, Мендел възнамеряваше да заяви пред Европейския парламент, че надеждите, според които Путин може да бъде принуден да прекрати инвазията си чрез западни санкции или друг вид натиск, са погрешни.

"Пожеланото мислене е капан, а в родината ми този капан се измерва в хиляди човешки животи", гласи текста.

В сряда Конгресът на САЩ гласува за одобряване на законопроект, който позволява на президента Тръмп да налага мита от 100% върху държави като Китай, купуващи руски петрол и газ, както и да предприема мерки срещу "сенчестия флот" от петролни танкери на Русия.

Макар да не отрича, че Путин е започнал войната, Мендел обвини западните лидери, че се интересуват повече от "унищожаването на Русия, отколкото от спасяването на Украйна". Тя също така обвини Зеленски, че превръща Украйна в "по-мека версия" на нацистка Германия чрез принудителна мобилизация и военното положение, въведено в началото на пълномащабното руско нахлуване. Риториката й е основен елемент от кремълската пропаганда.

В дълга тирада тя също така заявява, че Зеленски някога ѝ е споделил в личен разговор, че е почитател на Йосиф Сталин - съветския диктатор, отговорен за глада, отнел живота на милиони украинци през 30-те години на миналия век. Тя не беше споменавала по-рано за това твърдение. Това твърдение е едно от няколкото абсурдни обвинения, отправени от Мендел през последните месеци. През май, по време на интервю с Тъкър Карлсън - бивш водещ на Fox News, тя заяви без доказателства, че Андрий Ермак (главен съветник на Зеленски до ноември) се занимава с черна магия.

В същото интервю, позовавайки се на неназовани източници, тя каза още, че през 2022 г. Зеленски е заявил пред Москва, че е готов да отстъпи региона на Донбас. Канцеларията на Зеленски отхвърли твърдението с думите, че "тя отдавна не е на себе си".

Подготвената реч на Мендел в Страсбург включваше и похвали за Тръмп, чиято администрация често заема страната на Москва, а не на Киев. В нея се казваше:

"Само силен лидер може да сложи край на тази война. Сърцата на милиони са изпълнени с благодарност към Доналд Тръмп за смелостта да постави под въпрос статуквото, обричащо украинския народ."

Подобно на Тръмп, Мендел също е наричала Зеленски диктатор

Подобни коментари породиха предположения, че тя може би работи с фигури от движението на Тръмп "MAGA", а не директно с Москва.

Тя сподели, че не е разговаряла със Зеленски от втория месец на войната насам.

"Защо да разговарям с него?", пита тя. "Той просто намира какъвто и да е аргумент, за да каже, че тази война не може да приключи."

Зеленски е заявявал, че Украйна би се съгласила на прекратяване на огъня, взаимно изтегляне на руските и украинските войски от фронтовата линия и създаване на буферна зона. Той също така е казвал, че Киев би бил готов да се откаже от амбициите си за членство в НАТО в замяна на сериозни гаранции за сигурност от страна на западните държави. Путин заявява, че Украйна трябва да отстъпи изцяло регионите Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, както и че ще вземе на прицел всички западни войски, разположени в страната. През август Москва също така се зарече, че няма да се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна, което би оставила сегашното правителство в Киев на власт. Кремъл отхвърли и предложенията на Зеленски за преговори "лице в лице" с Путин в трета страна.

Мендел не посочва кои територии Украйна трябва да отстъпи в замяна на мир, позовавайки се на опасността от обвинения в държавна измяна, нито очерта други стъпки, с които да се гарантира, че Москва няма да нахлуе отново. Критиците ѝ твърдят, че отстъпването на земи би обрекло милиони украинци на живот под брутална руска окупация, включително в родния ѝ регион Херсон.

Олександър Толоконников, заместник-ръководител на военната администрация на Херсонска област, заяви:

"Тя би трябвало да разбира по-добре от мнозина какво означава руската окупация и какво е причинила Русия на нашия регион. Много е лесно да се говори за отстъпки пред Русия, когато се намираш на безопасно място."

Проучване на общественото мнение, публикувано във вторник от Киевския международен институт по социология, установи, че 77% от украинците биха отказали да се предадат на Москва, дори ако руските атаки оставят хората без електричество, отопление и канализация през зимата. Мендел твърди, без да представи доказателства, че резултатите от проучването са били фалшифицирани.

Проучване на "Галъп" от юни показа, че 66% от украинците искат мирни преговори за прекратяване на войната възможно най-скоро, но в него не е бил зададен въпросът какви територии - ако изобщо има такива - биха били готови да отстъпят на Москва.