Cherry Poppin' Daddies - на ръба на еволюцията

Оттогава имат няколко албума в широк спектър от стилове – през суинга, с който публиката ги свързва, до ска, рокабили, пънк, фънк, рок и др.

Идват за втори концерт у нас (21 януари в Парти център 4КМ), след като преди 2 години срутиха от танци публиката и залата, заедно с повторно събралите се специално за случая КГБ и Шкода.

Този път ще ги подгряват Уикеда с обновен в суинг вариант репертоар.

Дни преди концерта им разпитахме какви ги вършат напоследък основателят и вокалист на групата Steve Perry...

Как е, готвите ли багажа за турнето?

О, много сме нетърпеливи! Макар че малко ни притесняват снеговете!

Спокойно, в Източна Европа положението със снега не е страшно, но виж мъглата е проблем. Какво помниш от миналия път?

О, всичко – въпреки че добре се позабавлявахме, нищо не е в мъгла, ха-ха. Беше страхотно, изкарахме си невероятно наистина. В края на шоуто направо срутихме сградата – някаква част от тавана падна...

Последният ви албум Skaboy JFK е втората компилация в кариерата ви след суперуспешния Zoot Suit Riot. Имайки предвид колко разностилови са албумите ви, от всички жанрове ли да чакаме колекции?

Ха-ха, не. Просто искахме да подарим нещо за нашите ска фенове, защото трудно си представям да направим цял албум само със ска музика. Така че действахме по системата със Zoot Suit Riot – събрахме най-доброто, прибавихме една-две нови и така... Между другото, когато издадохме суинг компилацията, хората изобщо не се досетиха, че е такава. Докато сега е напълно ясно за всички.

До момента всичките ви студийни албуми са изключително разнообразни, а наскоро обявихте, че ще направите един изцяло суинг и един изцяло поп R'n'B албум – разкажи за тях!

Да, винаги съм смятал, че концептуалните албуми са по-скучни от предизвикателството да чуеш няколко тотално различни песни една след друга. Но напоследък решихме да направим точно обратното. В момента записваме новия проект и излиза много суинг – нашата версия на класическия ретро американски рок и суинг, със силни сайкобили елементи.

Със сигурност забавната част за нас е рокабили частта – до момента сме правили няколко такива песни, но идеите, които са се натрупвали, излизат на повърхността едва сега. Колкото до R'n'B албума, още не сме записали нищо от него, само песните са готови. Определено ще е нещо неочаквано. На концерта ще чуете няколко парчета от следващия албум и сами ще прецените каква е посоката.

Вие сте група, която е част от ветераните на ренесанса на американския суинг. Как гледаш на индустрията сега – на бързите промени, които буквално на 6 месеца изваждат суперуспешен проект, вдъхновен от миналото?

Мисля, че хората на изкуството винаги са гледали назад към миналото за вдъхновение, което не значи, че са черпили идеи без критичност. Хората определено усещат нещо, което липсва в съвременната музика и опитвайки да правят музика на бъдещето, неизменно се обръщат назад, когато това се е получавало и дадени групи и личности са обръщали хода на музикалната история. 20 век в крайна сметка е постоянно повторение на това, както и самата история на изкуството от Ренесанса насам – първо към Античността, после към Средновековието, а през 20 век периодите се скъсяват.

Тоест ти вярваш, че няма нищо ново под прожекторите?

Със сигурност няма проект или жанр, който идва от нищото.

Неведнъж си казвал, че мразиш мейнстрийма, но си очарован от странни явления в него като новия суинг, глем рока, футуристичните космически визии в синтпопа от 80-те. Има ли нещо, което в момента ти харесва?

Ще го кажа така: Ако бях филмов режисьор, нямаше да правя блкобъстъри, а жанрово кино, което да радва окото с качество, а не с грандомания. Например – като Братята Коен и техните филми ноар. Ска, суинг, R'n'B, джаз и рап – това са стилове, които харесвам. Не поп. Харесвам глем рока заради странността, андрогинността, факта, че е интересен. Не конкретно музиката, а идеята. Силно ме привличат явления, които разширяват границите на еволюцията.

Което се връзва и с магистърската ти степен по молекулярна биология, която наскоро завърши. Нещо интересно от света на науката напоследък?

Да, следя изданията за молекулярна биология, генетика и сродните им науки. Например наскоро генни инженери са създали клетки, които възстановяват ДНК структурата. Което не просто означава, че спират стареенето, а и че го обръщат на подмладяване – организмите, върху които са изпробвани, не само спират да остаряват, а и си възвръщат окосмяването, сексуалните и възпроизводителните възможности...

По времето на Zoot Suit Riot суингът става масова мода, но в момента сякаш се завърна подкрепен от цялата индустрия – със сериали като Mad Men и Bored to Death, в модата, музиката, стайлинга... Как гледаш на тези процеси?

Откакто има интернет, се откриват ниши, чието съществуване е неконтролируемо. Когато ние направихме големия си пробив, имаше няколко големи телевизионни и няколко големи музикални канала. Сега са стотици, плюс Youtube. И дори явление като Mad Men не може да обърне играта и да направи суинг сцената толкова голяма, колкото беше. Сега всичко съществува едновременно и заедно. Без конфликт.

Вие сте свирили на първия си концерт заедно с Nirvana, след което се противопоставяте на гръндж модата и Сиатъл звука. Били сте и ъндърграунд, и мейнстрийм. Имаш ли носталгия към всичко това? Къде сте сега?

Разбира се, всичко изброено звучи много по-възхитително сега, отколкото когато се е случвало. И честно казано не знам къде сме сега. Но бих казал, че сме точно там, където искаме да бъдем.

Със сигурност не живеем в същия свят – най-малкото, когато започнахме, можеше да се изкарват пари от албуми, а сега това е невъзможно. Което всъщност дава свобода – няма значение какво ще правиш и доколко масата хора ще го хареса – сега си свободен ти да го харесваш и да знаеш, че ще имаш достатъчно фенове за концерти.

Самият аз не съм носталгичен тип, въпреки че съм част от банда, възродила ретро звук. Мисля, че настоящето е по-интересно и всяко следващо нещо ме пали, защото генерално вярвам, че в суинг музиката има най-много неща, които да се развиват и до момента – мелодии, ритъм, звук. За мен най-важното е да правя все по-сложни и усъвършенствани песни.

Как запазвате тази енергия на сцената толкова години?

Знам, че е банално, но май е генетично, ха-ха. Истината е, че наистина се забавляваме – танците са в основата на музиката, която правим, и тя ни захранва. Естествено, не всяко шоу е на макс, но се стараем. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.