Kaleidoscope - в търсене на новия стил на Tiesto

Много се изговори в последните месеци за така наречената смяна на стила на Tiesto и като се има предвид неговата неизмерима популярност и огромно значение на световната музикална сцена, това е напълно нормално. Много хора се запитаха защо, след като има милиони фенове по света, холандецът се ориентира към по-комерсиално звучене.

Естествено е обаче за един музикант да се пренасити в даден период от кариерата си и да търси друг вид звучене. Транс феновете посрещнаха това ново звучене доста остро, тъй като повечето от тях са известни с любовта си строго към транс музиката. Тъй нареченият нов стил на Tiesto обаче не бива да ги притеснява – в крайна сметка излезлият на 6ти октомври четвърти негов студиен албум едва ли ще ги разочарова. Да, липсва характерното за последните години uplifting и ballearic звучене, голяма част от песните са с постоянно съпътстващ вокал, но музиката в албума без съмнение е страхотна, а в крайна сметка, това е най-важното.

Както вече ви запознахме в албума гостуват голям брой сравнително известни изпълнители от pop, atlernative и indie сцената. Те му придават още по-голяма тежест, тъй като Tiesto в повечето случаи се е спрял на изключително качествени музиканти.

Първата песен, която за доста ще се стори доста приспивна, е едноименната Kaleidoscope с Jonsi от Sigur Ros. Песента е трудна за възприемане, като при първите няколко слушания не ми допадна. Именно в нейната сложност обаче се крие и нейната магия и в крайна сметка тя се оказва една от най-силните от албума. Тя съчетава умело стиловете и на Sigur Ros, и на Tiesto – започва бавно и меланхолично, но към края неочаквано придобива невероятно бърз ритъм и ще ви накара да потанцувате, като преди това ви е пратила в дълбоки размисли. Определено трябва да я изслушате няколко пъти и да не я спирате преди края и може да ви хареса. Следващият трак – Escape Me с участието на CC Sheffield пък носи именно това ново звучене на Tiesto, което се характеризира с многократно повтаряща се мелодия за фон на вокала, който в тази песен е доста добър и й носи отлична оценка.

Третият трак е You Are My Diamond с участието на Kianna, който има характерни vocal trance eлементи и е приятен. Следва един от безспорните хитове на електронната музика тази година – I Will Be Here, който цяло лято се въртя навсякъде, но за съжаление не прозвуча на Cacao Beach. Песента, макар и вече да придоби комерсиални измерения, си остава все толкова стойностна и бележи със звученето си цялата година за холандския DJ.

Двете следващи парчета са едни от най-спокойните в албума – I Am Strong с Priscilla Ahn и Here On Earth с Cary Brothers, като някои от феновете ги намират дори за прекалено леки. Те са следвани от дългия минута и половина трак Always Near, който е като прелюдия към по-силната част на албума.

Тя започва с едно от най-стойностните парчета в Kaleidoscope – It`s Not The Things You Say с култовия вокалист Kele Okereke от неповторимите Bloc Party – английска инди-рок банда, известна с парчета като Pioneers, Helicopter и One More Chance, което тази година именно Tiesto със своя ремикс направи още по-популярно. Fresh Fruit e 9-тата поред песен и е една от шестте песни в албума без вокали, а е и сред най-добрите. Под номер 10 самото заглавие говори достатъчно за себе си – Tiesto feat. Calvin Harris. Младата звезда от Шотландия е на върха на славата тази година и продължава да доказва защо и тук. Century е една от перфектните песни в албума, невероятна колаборация между невероятни артисти.

Може би най-добрата песен с вокали в албума с изключение на вече познатата I Will Be Here идва като 11-ти трак. Много хора сметнаха, че поканата за участие в албума към дуета Tegan & Sara е само с цел търсене на популярност, тъй като двете еднояйчни близначки са доста известни в родината си Канада с факта, че и двете са хомосексуални, но и със своите певчески данни. Те ни убедиха в своите невероятни гласови възможности още през миналата година, когато записаха заедно с Tiesto Back In Your Head, която за дълго се настани в сърцата на феновете. Песента им в новия албум – Feel It In My Bones e още едно доказателство за техния голям талант.

Най-известното гостуващо име в албума без съмнение е Nelly Furtado. Неочаквано за мен обаче песента с нейно участие не впечатлява особено много – Who Wants To Be Alone. Най-разочароващото е не толкова, че песента не е толкова добра, колкото фактът, че наистина неповторимият глас на канадката с португалска кръв не е използван напълно. След нея идват обаче два страхотни трака на обичайното за Tiesto ниво – LA Ride и Bend It Like You Don`t Care.

Последният вокал в албума е на Emily Haines с песента Knock You Down, която получава средна оценка.

Предпоследна идва и най-добрата песен от албума. Първоначално тя бе приета с присмех от феновете, защото напомняше много на звуците на електронните игри за телевизори от преди 20-тина години, както и на друг странен хит на това лято – Tetris на Elektrixx, и изглеждаше напълно неподходяща да бъде дело на Tiesto. Той обаче доказа, че тази година ще пробва много иноваторски неща и създаде Louder Than Boom, която зае бързо заслуженото място в класациите за download. След нея албума спокойно затваря кратичката Surrounded By Light.

Като цяло, макар да останах впечатлен и радостен след като го изслушах, Kaleidoscope остава зад своите предшественици Elements Of Life, Just Be и In My Memory. Това обаче е очаквано, тъй като тези албуми бяха не само бележити за електронната музика, а и за хубавата и качествена музика като цяло. Дълбочината на песните от тях липсва, но тя е характерна именно за trance-a, който за съжаление Tiesto вече изоставя в търсенето на новия стил. Въпреки това албумът е пълен със страхотни песни. Не липсват такива за пълнеж, но в крайна сметка от него остават голямата част хитове и то не просто плоски, комерсиални хитове, а хитове, които носят заряда на музиката на Tiesto, такава каквото беше и каквато все още е – прекрасна. Приятно слушане пожелавам на всички!