Приключения на пешеходните пътеки

Затова случката, която ме сполетя вчера събуди у мен недоумение и двойнствени чувства.

Редовно се налага да пресичам околовръстното от посока Горна Баня към Овча Купел, за да си хвана 111. Точно пред бензиностнанцията на OMV. Между спирките в едната и другата посока има пешеходна пътека. Улицата от която аз излизам на това място обаче се пада на около 10-тина метра по-надолу от пътеката. Така че, много често съм се изкушавала да пресичам между фучащите коли, за да мина по-бързо на отсрещната страна. Шофьорите обикновено ме пропускат, ама ако някой не спре кой ще ми е виновен? Анонимна пешеходка не спазила правилата и намазала колелата съвсем логично.

С възрастта, макар в някои отношения да продължавам да съм доста луда, поне започвам все повече да се съобразявам с правилата. Правилата са си правила. Не са случайни и всеки е длъжен да ги спазва.

Започнах да пресичам на светофари и пешеходни пътеки.

И ето, вчера пак съм примерна. Извървявам тези десет метра, специално, за да се наглася на обозначеното за пресичане място.
На още 20 метра по-нагоре има светофар. Честно казано, не знам кой го е поставил точно там, а не където хората пресичат между двете спирки, да им се налага да подтичкват на тумби по пътя, въпреки наличието на пешеходна пътека.

В онзи момент други желаещи да пресичат освен мен нямаше, а сфетофарът тъкмо беше пропуснал колите и отгоре връхлиташе мощна ревяща вълна. Реших да изчакам първите коли, въпреки че от другата страна вече се задаваше моя автобус. Колите профучаваха с бясна скорост край мен, сякаш бях невидима.

Аз също съм шофьор и при това не съм си плащала за шофьорска книжка, затова претендирам, че познавам отлично закона за пътищата. А той учи, че пред пешеходна пътека се намалява, когато няма пешеходци и задължително се спира, когато има пешеходец, дори когато още не е стъпил на пътеката. Ама къде ти.

Най-после платната и от двете страни се опразниха и изглеждаше, че мога да пресека, но най-отзад се носеше една полицейска кола. Полицаите караха с висока скорост и БЕЗ включена сигнализация. Аз вече бях в стартова позиция и бях стъпила на пътя. Но никой нито намали, нито подаде сигнал да изчакам. Освен това, те с висока скорост профучаха толкова близо до мен, че ми докоснаха обувките.

По двете спирки се бяха събрали доста хора и ме гледаха странно. Чу се тих ропот, но никой не посмя да изпсува на глас. Спринтирах и все пак успях да се метна през последната врата на автобуса, миг преди да се затвори. Ако това, че все пак успях да си хвана автобуса, а не да мръзна още 15 мин на ветровитата спирка, само защото реших да пресичам на пешеходна пътека, въобще е интересно по някакъв начин.

Според моя житейски опит най-полезни за безопасността на хората са легналите полицаи. Не, онези-спящите по колите си в работно време, а тъкмо легналите, със зебрички на гърба. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.