Да, асфалт не ядем

Преди време (август м. г.) в името на материал за вестника, в който работя, се постарах да направя прецизно, доколкото беше възможно, изследване сред фирмите, чийто бизнес е непосредствено застрашен от завършването на пътната отсечка от АМ „Тракия”, пресичаща община Нова Загора. Тогава повечето хора изразиха своите силни притеснения и днес голям процент от тях са факт. Вече ги няма и малкото смели, които застанаха тогава с имената си зад своите твърдения. Страхът, че една открита дума може да им коства прехраната, се е вселил в сърцата на онези, които вече берат плодовете от поредната прерязана лента на колекциониращия тези своеобразни артикули премиер.

Работници на бензиностанции и магазини под сурдинка издават, че в оборотите им има не просто спад, а истински срив. „От час и половина съм на смяна и Вие сте първият клиент”, споделя служител на един от горивозарядните търговски обекти по пътя. Когато около 180 мин. по-късно минавам да проверя как стоят нещата, разбирам, че след мен е минала още една кола. Общ оборот за 4,5 ч. – 15,60 лв. На други търговски обекти пък освободени работни места не са попълнени от нови бройки, с което биват увеличени задълженията (но не и възнагражденията) на останалите служители. Трети директно се отказаха да развиват дейност. Обикновено в такива случаи се прави следното – връзка с ръководните органи на съответните фирми, за да дадат информация за положението.

Никой обаче не гарантира, че в официалните си отговори те ще бъдат откровени (няма какво да се лъжем, нерядко изявленията „за пред хората” нямат нищо общо с реалната ситуация). И тогава в името на истината ще бъда принудени да цитираме както имената на фирмите, така и разликата между казаното от тях и това, в което лично съм се уверил. По всяка вероятност това ще доведе до вътрешни разследвания кой си е позволил да говори пред медиите и ще бъдат поставени под ненужно допълнително напрежение и угроза да останат на улицата още хора, които и без това поради създалата се ситуация и сега треперят за местата си (журналистиката е много, много кофти професия на моменти, но понякога човекът просто трябва да натика в ъгъла професионалиста). Но така или иначе Нова Загора е малък град, всички се знаем и положението е красноречиво ясно на достатъчно хора, за да се усъмни който и да било в достоверността на твърденията, че нещата са далеч от розови.

Да, магистралите са хубаво нещо. Само че предвиди ли някой строежът им на колко семейства ще се отрази негативно, колко работни места ще погуби и развита ли бе стратегия, чрез която процентът на безработица в общината да не се вдигне? Защото изричащите репликата: „Асфалт не ядем” често са определяни от ентусиазирани, но не особено далновдни личности като неблагодарни ретрогради, които само знаят да плюят и не оценяват нищо добро. Не е така. Към магистралите като такива никой няма нищо против.

Въпросът е струваше ли си заради помпането на рейтинг и едното по-бързо придвижване сума ти хора да бъдат застрашени от загуба на поминък. И дали не е по-добре следващата прерязана лента да е предшествана от стратегия за неповишаване на броя безработни. Защото иначе нищо чудно в скоро време да се окаже, че успешният строеж на магистралите е пирова победа, вследствие на която Видин ще си има сериозна конкуренция в лицето на няколко други общини за титлата „най-беден район в Европа”. И то в рамките на същата държава. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.