Борисов падна, а сега накъде?

Падането на кабинета вече е факт. И основния въпрос пред голяма част от хората е какво ще стане оттук насетне. Гледам по медиите всякакви мнения и всякакви анализатори нищят различните варианти. В някои от тях има известна рация, други са смехотворни. Та реших и аз да направя своите прогнози пък да видя после колко ще съм прав :).

И понеже като анализирам фактите се опитвам да вървя от известното, за да стигна до определен извод за неизвестното няма как да не почна оттам.

Та известното в момента е, че според последните социологически проучвания е, че съотношението на евентуалните избиратели на ГЕРБ и БСП е почти изравнено и е постигнат паритет на ниво от около 20%. С уговорката, че в България социологическите проучвания често са манипулативни няма как да не отбележа, че в случая ги приемам за що-годе обективни. Изводите от тези резултати са ясни - на първо място ГЕРБ е загубил почти половината от подкрепата си след прекараните 4 г. в управлението. Вторият не по-малко значим извод е, че БСП почти не е увеличила своята подкрепа и третия извод е, че и двете водещи партии се ползват с изключително нисък процент на одобрение - т.е. дори и след изборите те ще имат изключително нисък процент на кредит на доверие, независимо от броя депутати в парламента.

При едни подобни резултати на преден план излиза въпроса кой ще състави правителство. Според мен дори и ГЕРБ да е първа политическа сила по изборен резултат възможността те да съставят правителство вече липсва. Причината е, че Бойко Борисов поради паниката си и изключително авторитарния си начин на управление пое неизпълними обещания. Всъщност и точно това е причината за оставката му, а не няколкото набити протестиращи. Той с лека ръка и без да се консултира или замисли за възможностите разпореди на Дянков да намери пари за фермерски субсидии, което беше невъзможно.

Дянков нямаше как да ги намери, защото посягането на финансовия резерв за подобно разплащане директно го пращаше като контингент на прокуратурата за дълъг период от време. На подробности за това няма да се спирам. Който разбира от тези неща ги знае, а другите трудно ще ги разберат. Резонно Дянков напусна кабинета. Второто напълно неизпълнимо обещание беше, че ще понижи цените на тока и ще отнеме лицензиите на ЧЕЗ. Това бяха напълно безотговорни обещания, защото и двете са невъзможни, а като бонус успя да изтрие мита, че ДКЕЕР е независим орган.
Обещанията му обаче са неизпълними поради няколко прости причини. Първо лиценза на ЧЕЗ няма как да бъде отнет, или най-малкото това не може да стане в кратки срокове. Причината за първото е, че реално няма основание за отнемане на лиценза им. Просто опита да се прехвърли вината за скъпия ток на ЕРП-тата и най-вече на ЧЕЗ не е обективната истина. Реално ЧЕЗ и другите ЕРП-та работят в един напълно регулиран пазар - те купуват ток по цени, определени им от ДКЕЕР, т.е. от държавата и го продават на фиксирана цена също определена от държавата. Така че тезата, че ЧЕЗ и ЕРП-тата са виновни за скъпия ток просто е несъстоятелна. Като добавим, че България не е Албания и Чехия е сериозен фактор в ЕС на всеки е ясно, че ЧЕЗ няма как да бъде изгонен.

Втория момент е, че цената на тока няма как да падне. На практика основната причина за скока на тока от лятото не са разните ВЕИ, а една много сериозна дупка от около 2,5-3 млрд. лв. в баланса на НЕК. Причините за този дълг са различни, като най-голям дял има АЕЦ Беляне.  Но това е без значение, защото срещу тези дългове седят кредитори. Увеличението на цените от лятото бяха именно заради тази дупка и тези кредитори, които естествено очакват да получат парите си обратно. Така че не е учудваща и реакцията веднага след изказване на тезата на Бойко Борисов, че ще намалява тока с 8% от страна на кредиторите.

Наред с това така или иначе България трябва да върви към либерализация на енергийния си пазар, защото е поела тези ангажименти към ЕС. А за всички експерти е ясно, че либерализирането ще доведе до поскъпване на тока и то имено за битовите потребители.

По тези причини поетите вече обещания няма как да бъдат изпълнени.
За това дори ГЕРБ да се укаже първа политическа сила на изборите те няма как да съставят правителство, защото за огромната част от електората на ГЕРБ ГЕРБ е Бойко Борисов. Неучастието на Бойко Борисов пряко в управлението просто за тази партия е немислимо. Да, но ако Борисов се включи в управлението той от първата седмица ще бъде грабнат от протести и настояване да изпълни вече дадените обещания, които както вече казах, няма как да бъдат изпълнени.

Така че остава варианта БСП да състави правителство. Това, което със сигурност може да се прогнозира е, че БСП няма да има мнозинство и то не само няма да го има, ами ще бъде много далеч от него. Като се има предвид, че и кредита на доверие към тях е критично нисък най-вероятния вариант е съставяне на "експертно или каквото и да е наречено там правителство", което да е надпартийно. Разбира се подобно правителство ще бъде съставено трудно, защото за всеки от политическите играчи ще е ясно, че то ще има кратък мандат и ще е общо-взето гарант за загуба на последващи парламентарни избори.

Поради тази причина приоритетите на следващия парламент за ужас на самите партии ще е отстъпване от досегашното статукво и необходимост от предприемане на отстъпки и реформа в цялостната политическа система, респ. принудително ще се наложи да отстъпят от безконтролното и безотговорното управление и да въведат минимум механизми за контрол върху изпълнителната власт.

В този период общественото пространство ще бъде оформено в нов вид и вероятно ще излязат на преден план нови лица, които ще имат своите възможности да управляват на един по-късен етап.

Разбира се налице са и възможности за дестабилизация на страната, тъй като в България няма изградено истинско гражданско общество, но предвид това, че България е страна член на ЕС и реално нещата далеч няма да бъдат толкова безконтролни, колкото на някои елементи би им се изкало този вариант ми се струва по-малко вероятен.

Какво ще стане ще видим, но едно е ясно, че България достигна до второ стъпало от своята демократизация. Отвсякъде погледнато това е добре, защото още малко от пътя е извървян. Въпросът е оттук нататък той да бъде вървян по-бързо, защото още 23 г. задържане на второ ниво ще бъде почти пагубно за цялата нация.