Европа може отново да потъне в криза

Фактически кризата с еврото отново се завръща. Това се дължи на противоречивите резултати от италианските избори. Тези избори могат да върнат ЕС отново в тежката многогодишна криза. И то като следствие от изборите в Италия, които завършиха с много противоречиви резултати. Защото тези избори показаха, че гражданите на Италия са не само срещу политиката на строги икономии, но и против Германия, която благодарение на доминиращата си икономика налага, политиката на затягане на коланите. Резултатите от изборите в Италия са смесица от абсурд и анархия.
Да насочим вниманието си към изборния финал. От „политическа смърт” възкръсна скандалният Силвио Берлускони, който получи доста добри резултати. Може да се каже, че на изборите Берлускони почти успя. В същото време една нова партия, оглавявана от комика Бепе Грило спечели 26% от гласовете. Ляво-центристката коалиция на Луиджи Берсани, получила най-много гласове, които обаче не са достатъчни за формиране на стабилно правителство. Наред с това, Берсани и Берлускони теоретично имат заедно достатъчен брой депутати, за да съставят кабинет, но техните различия са истинска пропаст.
Италианците обаче гласуваха не само срещу политиката на строги икономии. Те гласуваха и срещу Ангела Меркел, която от силната позиция на Германия наложи политиката на силно затягане на коланите. Това, че италианците са против политиката на строги икономии е лесно обяснимо. Тяхната икономика се свива за шеста поредна година. Според прогнозите през 2013 г. италианската икономиката  ще се свие с още 1%, а безработицата през декември 2012 г. бе достигнала 11,2%,  сравнено с 6,1% през 2007 г. Очаква се безработица през настоящата година да нарастне още повече. Очевидно строгите икономии не са постигнали целта си.
Данъците вече се покачиха, като данакът върху продажбите се вдигна от 21% на 22%. Възрастта за пенсиониране на инталианците, която бе 65 години за мъжете и 60 години за жените, се вдига на 67г. през 2020 г. И въпреки тези сурови мерки картината не се подобрява. Лихвите нарастват, а БВП се свива, което според икономистите означава, че дълговото бреме се влошава.
Без икономически растеж Италия не е в състояние да създава нови работни места и данъчни приходи, за да намалява дълга си. Нещо повече, дори преди глобалната криза, растежът в Италия бе средно по-малко от 1% годишно за периода 2001-2008г.
По мнението на експетите в Италия съществуват защитени фирми, както и защитени работещи в тях, което създава порочни привилегии, като в същото време задържа растежа. Един пример в това отношение е законът  за работната сила, който прави много трудно уволняването на работниците. Някои експерти твърдят, че ако не можеш да съкращаваш, то не можеш и да се развиваш чрез намаляване на служителите и работниците. Освен това в Италия съществува тенденция фирмите да са малки, което се стимулира от законите. Редица сектори в услугите – адвокати, фармацевти, счетоводители, таксиметрови шофьори имат лиценз и други защити, които ограничават конкуренцията. Бившият премиер Марио Монти ограничи някои от тези привилегии, но му бе попречено да проведе мащабно премахване на привилегиите.
В деня след парламентарните избори в Италия лихвите на 10-годишните държавни облигации подскочиха нагоре от 4,5% на 4,8%, което е прекалено много за един единствен ден. Това все още е по-ниска лихва от тази през миналото лято, която беше 6,6%. Но ако пазарът почувства, че положението в Италия вече не е под контрол, то икономиката на страната ще стане неуправляема.
Италия заедно с Испания – третата и четвъртата икономики в ЕС, могат да изпаднат в положение, в което трябва да бъдат спасявани чрез заеми. В резултат ще пострадат „болните държави” - Гърция, Португалия и Ирландия. С други думи, ситуацията в ЕС рязко ще се изостри. Сега се задава въпросът – може ли Италия, подкрепена от другите държави в ЕС, както е тежко задлъжняла, да промени политиката на сериозно затягане на коланите? Ако ли не, какво ще последва за съдбата на ЕС?