Онази България вече я няма

   Или мълчим и псуваме през зъби или крещим... Не знаем как да отстояваме правата си и предпочитаме да сложим край на живота си. Да избягаме от света, който не харесваме, вместо да се помъчим да го променим...
   Светла им памет на тези, които избраха така да си отидат от този свят. Но те не са герои, те са жертви. Герой е този, който се бори, този, който рискува да бъде убит от враговете си, а не този, който от отчаяние сам слага край на живота си. Поклон пред жертвите... Мир на душите им. Съболезнования към близките им...
    Защо се случва това? Как така толкова години не се научихме да водим диалог, да разговаряме... Нали уж сме умни? Или не? Искаме промяна, но дори не ходим да гласуваме. Чакаме... Чакаме... Писва ни да чакаме... И тогава някой или нещо ни драсва искрата - в преносен и в буквален смисъл, а ние избухваме и помитаме всичко по пътя си... Или сами си драсваме клечката...
   В крайна сметка, благодарение на нашия нихилизъм, успяхме да превърнем един демократичен и справедлив протест в гражданско неподчинение и анархия...
   Сега дали сме по-доволни? Едва ли...
България, която беше тръгнала по своя европейски път, вече я няма... Подаде оставка... Върнахме си старата, в която отвличанията, убийствата, магистралните грабежи, взривовете и рекетът бяха ежедневие.
Казват: "Внимавай какво си пожелаваш..." Какво си пожелахме ние? Дали точно това искахме? Заради това ли бяхме по улиците? Е, ако това сме искали - получихме си го. :(
   Някои със сигурност са доволни... А останалите?

http://www.dnes.bg/politika/2013/03/06/mafiiata-praznuvala-pri-ostavkata-na-borisov.181865

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→