Татко, каква ти е заплатата?

 С плахо гласче и поглед, изпълнен с обожание, малкото момче посрещна баща си, докато той се прибираше от работа.

“Татко, колко ти плащат на час?” – попита го то.

Силно изненадан, той погледна към него и му каза: “Сине, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай сега. Уморен съм!”

„Но татко, моля те, просто ми кажи. Колко получаваш за един час?” – настояваше момченцето.

Бащата най-накрая се предал под натиска на малкото дете и казал: “20 долара на час.”

“ОК, тогава може ли да ми заемеш 10 долара?” – усмихнато помолило момчето.

Показвайки явни признаци на гняв, бащата извикал: “Затова ли толкова настояваше да разбереш колко получавам? Върви да си лягаш и не ме занимавай повече тази вечер!”
  

Изминали няколко часа, всички отдавна вече си били легнали. Бащата обаче не можел да заспи. Въртял се в леглото, мислел си за разговора с обичаното си дете и вина изпълвала съзнанието му. Може би, си мислел той, детето иска да си купи нещо.

Накрая не издържал и в опит да успокои и изчисти съзнанието си, отишъл в стаята на сина си.

“Спиш ли?” – попитал го.

“Все още не татко. Защо?” – промълвило момчето полузаспало.

“Ето парите, които поиска по-рано.” – казал бащата.

“Благодаря ти татко!” – зарадвало се момчето, докато бъркало с ръка под възглавницата и изваждайки още пари от там.

"Защо ми искаш още пари, когато вече имаш?" - ядосал се отново бащата.

“Защото не ми достигаха, но най-накрая имам достатъчно! Имам 20 долара!” – момчето се обърнало към бащата, който гледал сина си втренчено, объркан от това, което току що беше казало . - “Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?”

Бащата замръзнал. Той сложил ръце на главата на детето си и го помолил за прошка.

Това е само предупреждение към всички нас, които работим толкова много през живота си. Не трябва да оставяме времето да се изплъзне между пръстите ни, без да сме прекарали малко време с важните за нас хора, тези, които са близки до сърцата ни.