Проблемът в България е..?

Приемете ме като песимист, като нихилист, като елитарен сноб, но ми позволете за пореден път да ви кажа някои неща.
Новоназначения кабинет не може да направи много неща. Нищо не се е случило за два месеца, а съразмерното търпение е нещо, което ни липсва на всички нас. Ние или режем глава при микроскопична стъпчица в грешната посока или летаргично нехаем, докато водата ни залее пет метра над теметата.
Проблемите в България са всякакви по размери и невероятни в своето разнообразие. Политиците, партиите и олигархията, свързана с тях ни е малък проблем. Пагубното е, че повечето от съгражданите ни бяха духовно ограбени, ценностно изнасилени и духовно разбити. Няма как едно здраво общество да допусне държавата му да бъде затворена в кипърски, швейцарски и панамски банкови трезори. Няма как интелигентни граждани да допуснат децата им да станат едни от най-големите профани, които съществуват. Страната ни е на петдесет и четвърто място по капацитет на нацията си. Изследвани са 186 държави. Никой тук не мисли за бъдещето. Не, не ми сочете директивите на ЕС, забравете дългогодишните договори за търговско сътрудничество и си помислете къде са вашите синове и дъщери, най-кадърните ви съученици, най-добрите колеги от университета? В чужбина? Вярно? А не би ли трябвало Мерцедесите, Ламборгинитата, лъскавите вили и яхтите да са за тях? Америка ни се натрапва за рая. До известна степен е така, защото там добрите актьори не работят на четири места, за да не хранят децата си с въздух, художниците не са продавачи през деня, музикантите не са сервитьори, доказаните литератори не са продавачи на вестници.
Драги, живеем в огледално на нормалното общество. Говорехме, че Бойко направил полицейска държава. Влизали ли сте скоро в полицейски участък? Мизерия, драги, колите са им същите, компютрите, оборудването, всичко. Тъпашките ни управляващи дори и една сносна полицейска държава не можаха да направят. Защото полицейски могат да бъдат наречени две от най-споменаваните по един или друг повод държави в нашата страна-САЩ и Германия. Та не, не живеем в огледална на нормалната държава, ние живеем в отражението на счупено огледало, точно заради това само от време на време виждаме някакви проблясъци на човещина, на държавническо мислене, на доброта, на далновидност или на родолюбие.
В основата на всяко едно общество е културата? Следователно литература, театър, опера, джаз, фолклор, изобразително изкуство, скулптура, зографство, занаяти. И точно това е, което не се случи между Бургас и калотина и между Русе и Капитан-Андреево. Ние изтъпяхме, защото е по-лесно да пуснеш телевизора и да гледаш Есмералда и Листопад, "Биг брадър", от колкото да четеш Умберто Еко ако щете. Нямахме пари, за това с еднакво настървение се радвахме на кича и простотията в чалгаджийските и малкото рапърски клипове. Живота ни беше сив, ориентиран към бизнес и работа, нямахме време за приятели и любов и чалгата ни пасваше идеално, а плюс това ни даваше възможност и да се напием безпаметно. Беемветата, ланците, златото се превърнаха фетиш и момичетата внезапно започнаха да се предлагат. Изведнъж те не предизвикваха, те не съблазняваха, те търсеха достатъчен лъскаж, за да се продадат. Момчетата... Не ми се говори.
Чалгаризма е вид геноцид. Неговото пагубно влияние излезе далеч зад музикална, мелодична и текстова безвкусица. Това е вид болест. Но това е жанра на българската демокрация и българския бизнес.
Кой трябваше да предотврати появяването на този музикален жанр и социално явление? Хората на изкуството. Всички тези, които също се юрнаха да печелят пари. Много малко от тях разбраха една истина, която ни бяга на всички. Тези малко културни дейци обаче постепенно измират, а театралната, музикалната и каквато си щете сцена се изпълва с все повече профани. А истината е тази, че актьора играе в театър, снима се във филми и реклами, озвучава, води шоу програми, музикантът изнася концерти, репетира, участва в записи, дай Боже пише музика, а писателя пише, пази и развива езика. При нас се случи обратното. В много от случаите всички се втурнаха към радиа и телевизии, захванаха се с бизнес, станаха печалбари, от което пострада тяхната творческа дарба. Защото всеки човек е роден, за да бъде или банкер, или басист. Ако се захване и с двете, най-вероятно ще завърши живота си като фалирал идиот, който никой не е разбрал защо е прекратил кариерата си.
И така, проблема в България е в бедата, че ценностите почти са изчезнали, а етиката на обикновения човек е тежко болна и немощна. Проблемът е културен и социален и от там политически.
Дилиян Манолов
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.