Омразата в клептократична република България

Пиша все по-рядко, защото имам чувството, че се повтарям. Все пак от както ни избрахте Тато II за върховен управител повтарях, че това е лошо, че е избор направен от хора с малко умствен багаж, че нещата се влошават, че ГЕРБ са престъпници. Преди около доста време се отказах и от подкрепата си към БСП, обясних ви, че да, те са по-начетени и интелигентни, имат в пъти повече управленски капацитет, но и там се вихри една безпардонно изискана кеч борба за влияние, власт и пари. Казвах ви и нещото, с което псевдо водачите на протестния мехур ни проглушиха ушите "Ние винаги избираме най-малкото зло! Това трябва да спре!". Добър ден дами и господа водачи. Народе, ако се надяваш на толкова "прозорливи" люде да ти сочат пътя...
Ето сега ще ви кажа още един от фактите, които със сигурност са ви известни, но явно не толкова, че да ви попречат и най-сетне да се борите със съществуването им. Нашата "скъпа" в какъвто искате смисъл държава се превърна в едно отвратително място. Място на омразата, на ненавистта, арогантността и нихилизма. Тук интелигентните и перспективните хора мразят държавата, бизнеса, държан от селски бекове, идиотската администрация, скапаните пътища, здравепогазването, пошлия език на нещото, което трябва да се приема за българска култура, селяндурското поведение на инфантилизираните, елементарни посткомунистически и протодемократични човечета, съставляващи 80 процента от нацията. Същите тези интелигентни хора в по-голямата си част или вече ги няма тук, или търсят възможност да избягат от тук при първия удобен случай. Мразят честните ченгета, защото те се оставят да бъдат натиквани в ъгъла от типичните мутро-куки. Ненавиждат честните съдии поради същата причина. Изпитват агресивно несъгласие с всички честни и добри специалисти в областите си, които се оставят да бъдат мачкани от властолюбци, сребролюбци и жено и мъжелюбци с меки гърбове и твърдо решение да са сервилни до гроб. Не понасят и църквата с нейната мъглява пасивност. Мразят и неорганизираните университети и пренадутите им такси и преподаватели.
Вторият фронт на омразата е между богатите и бедните. И понеже тук богатите са много богати, а бедните сме много бедни и омразата не е просто желание да ритнеш по кокалчетата, а е желание ако може всички скапани, страхливи бедняци, които са нямали нито пипе, нито кураж да не си останат царвуланковци да ги хванеш за мършавите вратове и да им затиснеш главите в кофа със спирт, докато всеотдайните ти лакеи прогарят по гърбовете на тъпите прошляци напредничавия и във висша степен хуманистичен лозунг-"Така е в клептократична република България". Богаташите мразят другите богаташи, мразят френските богаташи, защото на онези Мерцедесите не са им крадени и с пренабити номера и най-важното в тях не се возят самите те, а телохранителите им, защото за милионера Жан-Луи има ръчно изработено Мазерати. Богаташите мразят и политиците, но тях по-малко, защото се явяват в ролята на необходимото зло. Не обичат и журналистите, защото напоследък станаха модерни тези, които пишат и говорят това, което им диктува моралната етика, знанията от университета и придобития опит и усет към реалните събития. Но тази порода журналисти са малко.
Обикновения човечец-селяндур мрази интелигентите, защото след като имат пари да се чекнат по барове, клубове, концерти, изложби и други салтанати, то на тях им е широко около врата и изобщо да не смеят да се оплакват от тежкия си труд, защото те през живота си не са побарвали кирка, лопата или мотика, а както е известно това в световен план е най-напрегнатия и изморителен труд, за който можете да се сетите. На тези хорица богаташите са им най-големият трън в очите, но те се разтапят от въшкарско добродушие и злобарска възхита когато някой наперен "бизнесмен" се завърти около тях.
Футболистите мразят треньорите и публиката, защото все по-често им се налага да доказват защо се наричат така, а не космонавти или коминочистачи.
Чалга работниците мразят музикоядните в България, защото те не щеш ли решиха да попреминат на поп и поп-рап хитчета и парите в чалгата секнаха, а нали това е най важното. Прави ми впечатление, че същите тези хора, които до преди две години се хвалеха с притежанието на дайрета, кърпи с пендари и други артефакти от фолклора на близкоизточните страни в момента слушкат нещото, което в пределите на страната ни минава за hip-hop, broooo!
Политиците мразят богаташите, защото те имат това, заради което се захваща с политика почти всеки какво? Полити-и-ик. Политиците мразят и избирателите, защото гласовете поскъпват, а все по-малко хора се навиват да идат до избирателните урни и просто да пуснат гласа си. Тук ми идват на ум две прекрасни идеи:
-Поскъпването на гласовете ни е единствения начин, по който можем да направим някои богаташи по-малко близки до Крес
-Американците са рязко глупави хора. Там можеш да субсидираш предизборната кампания на президента и след това да го молиш за услуга, а тук политиците плащат на хората да гласуват-колкото повече платиш, толкова повече гласове имаш. Защо тогава политическите партии не наемат хора на трудов договор? Така безработицата ще понамалее. Вярно, че става въпрос за няколко дни през година или две, но е по-добре от нищо. Нали?
Левскарите мразят цесекарите. Мразят се скинарите и циганите, циганите и полицаите, учителите и учениците, учениците и шофьорите на автобуси, пияниците и трезвениците. Изобщо всеки мрази другия в много аспекти, планове, пластове и смисли. Противопоставяне, характерно в римските стадиони, на футболните игрища, в лъскавите зали за американски кеч. Всеки от нас е вкаран в съревнование с другите. Но защо? Нали отиваш да гледаш или да се занимаваш с футбол, баскетбол, кеч, борба или каквото си щеш през свободното си време. Но ние тук постоянно сме в нашето свободно време, защото не се занимаваме с истински важните неща-как да сме по-добри не в бизнеса, работата, в университета. Има ли смисъл да знаете всички тези неща, когато не сте достатъчно добри хора? Имаме нужда да се научим да си общуваме. Ние не сме адекватни събеседници, не сме добри приятели, не сме добри гаджета.
Но знаете ли кое пропуснах тук? Че не само в България е така. Но тя ми е най-позната и незнайно защо за нея най-много ме боли.
Дилиян Манолов
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.