Цинизмът на една държава

Макар и аз самата да съм крайно цинична на моменти, но само към себе си, цинизмът у хората не престава да ме изумява. Вчера случайно попаднах на изказване на новата социална министърка Деяна Костадинова, в което тя казва, че за да се увеличат парите за майчински трябва да се съкрати времето на самото майчинство. Това само по себе си е парадокс, защото ако за дванадесет месеца получаваш 240 лв, а за шест 480, то мисля, че сумата е една и съща, но прахта в очите си остава и понякога биваме заслепявани от нея.

Цинично е много мека дума за това, което виждам в това предложение. Едно, че за да станеш днес родител се иска много кураж, търпение и нерви. И тук говоря за двойките, които нямат репрудуктивни проблеми, имат образование, прилични доходи и подкрепа на близките им. Защото да родиш дете не е просто някаква биологична функция като да се храниш по три пъти на ден. Освен, че го носи и ражда жената после има отговорността да го отгледа, да го възпита, да го направи личност. Това няма как да се случи ако го захвърли в ясла на 6-9 месеца. Няма как да се случи и поради друга една много по-простичка причина. Ясли няма. Дори и частни ясли няма много. А и там изискванията са детето да е вече проходило, което на опоменатата възраст няма как да се случи. И какво правим тогава? Идва ред на баби и дядовци. Да, ама има и такива млади хора като мен, които са останали от рано без родители. И тогава? Следва наемането на бавачка. Уви, заплатата и със сигурност ще е по-голяма от заплатите на много жени, които биха имали нужда от услугите и. И пак параграф 22. Като много други неща в тази държава...

И както казах това е при условие, че родителите са нямали репродуктивни проблеми. Но хайде да погледнем към тези, които имат такива. Това, че държавата създаде Фонд е чудесно, но... винаги има уви! Фондът има проблем с парите по договора, молбите се бавят, не всички биват одобрени. И тогава? Тогава освен огромната мъка, болка и разбити надежди всеки месец хиляди млади двойки отчаяно се борят за да сбъднат най-голямата си мечта- да имат дете. А това е не само много, много скъпо ‘’удоволствие’’, то е болезнено, мъчително, трудно. Същите тези двойки не чакат на държавата, а заплащат сами разходите си по всички процедури. Много често не срещат подкрепа от страна на работодателите си, а дори напротив, въпреки че по Кодекса на труда им се полага. И когато най-накрая хилядите сълзи, мъки и страдания се увенчаят с успех и така желаното дете се появи на бял свят то трябва да бъде захвърлено като бройлер за отглеждане в инкубатор, защото пак държавата няма пари. Как питам аз има пари за всички цигански деца, а за децата на работещите български майки няма?! Как ще убедите една майка, която е чакала с години да се сдобие с рожба, че за нея и за детето и е най-добре то да бъде дадено за отглеждане в ясла още на 6-9 месеца?

Някой ден, когато имам дете искам аз да видя първите му стъпки, аз да чуя първото ‘’мамо’’ и пак аз да му разкривам света дума по дума и стъпка по стъпка. Имам правото на това, защото ще съм майка. И никой не може да ме убеди, че една институция като ясла или дестка градина би била по-добра възможност за детето ми от мен самата. Не мисля, че има сума, която може да заплати всеки момент прекаран до детето ти, всяка усмивка, всяка сълза дори.

И да, длъжна ми е държавата. Защото аз съм част от тази държава. Работя за нея, плащам си данъците пак на нея. Раждам децата си, които са утрешните й данъкопладци. И искам от нея да бъде така коректна с мен, както аз с нея. Искам да бъда уважавана за избора ми да стана майка, за мъките, които съм преживяла да зачена, родя и отгледам дете, да го възпитам и направя личност. Имам правото да бъда възнаграждавана за това, а не да бъда унижавана с подаяния!

Цинизмът понякога има и обратен ефект г-жо Костадинова... Все пак внимавайте какво си пожелавате, защото понякога съдбата ни изиграва лоша шега...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.