Няма политик по-прост от българския...!

     Ние българите обичаме България. От една страна изключително красива природа, за каквато по света  могат само да мечтаят..., от друга – ниските цени на къщи, земи, коли и жени…, но и невероятни, контролиращи всичко в живота ни и в държавата ни политици.

     Но българи в чужбина, все още не се връщайте в България, не правете тази грешка, не си купувайте нов имот в България, не стъпвайте тук, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българските политици, защото... от другата страна на везната натежава неумолимо простотията и алчността на българския политик, който е обзет от простотия - убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна, неумолима, потресаваща...!

      Българските политици, аз смея да твърдя, са най-простите на Земята!

      Няма по-прост политик от българския. Под прост политик аз нямам предвид политик неграмотен, неук и необразован.

Не!
Те са грамотни, но са тъпи.

Те са образовани, но бездуховни.

Те са природно интелигентни, но са прости.

       Защото неук е политик, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Българските политици аз наричам прости, защото те живеят в някакъв, макар и примитивен, но собствен техет свят, поддържат се, независимо в коя партия са и търсят път да оцеляват и възпроизвеждат простотията и алчността си.

       А българските граждани – напротив! Те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, упорити са, природата ни е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това политиците ни пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости и алчни!

       В същност те даже не са политици, а сбирщина от прости и алчни хора, защото политиката не е просто принадлежност към дадена политическа теория, защото политиката е съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но точно това при българските политици не съществува. Аз използвам думата политици в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, и то идиоти в гръцкия смисъл на думата.

        Аз дори се съмнявам, че българският политик днес съществува. За мен българските политици са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа от алчни дебили. Те са случайно попаднали на едно място различни хора, но с една цел - парите! Впримчени са във властта, която по една случайност претежават, обременени са с историята на комунистите, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат и чиято вина смятат, че носят, макар, че изобщо не знаят какво е комунизъм.

       Какви политици са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на нашия древен и велик български народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде някога вписано в историческата сметка на народ като българския?

       Долу лапите, политици-простаци, от името българи! Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш духа, волята, силата на един Паисий, на един Раковски, на един Левски. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

      Така, както в скъсаните им войнишки шинели е видял обикновенните българи големият художник Стоян Венев.

      Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези наши политици управляващи, според тях, тази територия наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят политици водещи народ – те са продажници, завистници и крадци, достигнали в лчността си до дебилщина. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. Българските политици се стремят единствено да подобрят своето житие, но дори и да не могат, за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то само това ги прави истински нещастни... 

      Ако някой реши да направи нещо за обща полза, на море или в гора, за деца или за пенсионери, политиците го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила! За пари са готови да направят всичко -да унижат себе си народа си, дари и децата си... За тях понятията чест, законност, морал са просто... празни думи.

      Но защо, ще попитате вие, казваш, че българските политици са прости?

      Защото народа ни им дава всичко, което е необходимо на един политик, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима им информация относно собственото си положение като нация, относно причините, да сме в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да ни избавят от това положение. Въпреки това, те безсействат и се надяват да ни оправят именно онези чужди политици, които са ни докарали до днешното положение. Българските политици протестират само срещу онези чужди политици, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят собственото си бъдеще и това на избирателите си в техни ръце. Те недоволстват искренно само, когато лично станат обект на измама и искренно злорадстват, когато измаменият е някой друг, дори това да са всичките им избиратели..., целия народ...

      Истината за българските политици е, че смятат себе си за тарикати.

     Това е дума, която трудно се превежда на чужд език. Тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник, но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

- Какъв, ако не прост трябва да си, та като политик да се радваш на нещастието на избирателите си, на целия си народ, а не да се бориш за благоденствието му. Как може да злорадстваш, че този или онзи българин са го обрали, измамили, изнасилили и пребили в собствената му къща, в собствената му държава и да очакваш да гласува за теб - ти, който си го изоставил в нещастиета му, че дори му се и подиграваш... Трябва да си много прост, ама наистина мнага прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си... ти самият.

- Трябва да си много прост, пълен дебил като политик, за да се гордееш, че познаваш престъпници и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом като политик виждаш въпиющите беззакония в собствената си държава, но не им се съпротивляваш, самия ти да мародерстваш и да се извиняваш с факта, че друг е крал повече и има вила да теб на морето с повече етажи.

- Трябва да си много прост и наивен като политик за да вярваш, че тези които с дебелооко упорство нарушават закона, а ти си им гласувал доверие като магистрати, че ще съдят честно и по съвест каквата нямат, че ще чертаят бъдещето на избирателите ти и дори твоето – че точно тези разбойници с тоги ще въведат законност.

- Трябва да си много прост като политик, за да се радваш, че гърците щели да станат много, ама много зле, почти колкото твоите избиратели и да не разбираш, че държавата ти продължава безнадеждно да потъва в безрътица, докато те продължават неумолимо и с вяра в бъдещено си да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, по доверие на гражданите си, като политици са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им на дъното на фалита им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния при финансоната ти "стабилност".

- Трябва да си много прост като политик, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за сметка на цялата нация тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия теб като политик, но със сервилна усмивка да им угаждаш във всичко.

     И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен узаконител, мислейки, че криейки главата си в пасъка избирателите ти не ги виждат, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

 „ - Ми аз, кво да напраа…, кат са кофти матрял...?”

- Трябва да си много прост като политик, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш като политик от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг политик трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен, за да вярваш в това.

- Трябва да си много прост като политик, за да вярваш, че някой чуждоземен политик  ще се оправи държавата ти, докато децата ти са избягали на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие в чужда държава, където някой тамошен политик е извоювал за собствения си народ с политиката и кръвта си.

- Трябва да си много прост като политик, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите около теб, които не спираш да ограбнаш и хулеш, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности, въпреки, че притежаваш цялата власт в държавата.

- Трябва да си много прост като политик. Трябва, ама наистина да си много прост като политик и пълен дебил, за да живееш в земен рай, а да го правиш на пустиня.

- Трябва да си много прост като политик, за да вярваш на чужди политици, да оставиш вместо теб да мислят чужди политици, да решават какви да са доходите на избирателите ти, да възприемаш света през очите на чужди политици (борещи се за благоденствието на собствените си народи), а не чрез собствената си преценка на български гражданин, да се бориш точно срещу тези чужди политици, за благоденствито на собственият си народ.

Приятели,

Не гласувайте за тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги със забрава. Те сами като политици, ще се предават най-подло, един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Повярвайте ми, политиците ни на прехода, наистина са толкова прости, а ненаситната им алчност ги е направила пълни дебили…