Приказка за Главен прокурор и още нещо

Селяните решили да се оплачат на царя от нагъл и жесток крадец, който постоянно обирал домовете и добитъка им. Беззащитините хора не можели нито да го спрат, понеже той владеел много добре меча, нито да се обърнат за защита към съда, тъй като изглежда да е бил от богат и влиятелен род.
Царят изслушал жалбата на селяните и се заклел, че докато не хване крадеца, няма да се прибере в двореца.
Срутринта отишъл на църква, помолил се на Бог, като запалил една голяма свещ.
Вечерта отишъл на село, влязъл в къщата, която очаквали че ще обере крадеца, изгасил всички светлин и зачакал.
Крадецът, без да подозира нищо, влязъл в тъмната къща, но бил посякън с един удар на меча от царя.
Царят запалил светлините, погледнал върху жертвата, въздъхнал облекчено и веднага се прибрал в двореца.
На другият ден били заклани сто овце за здраве.

Селяните попитали царя защо се е съгласил той да накаже крадеца; защо първо е отишъл на църква и е запалил свещ; защо е загасил светлините в къщата и защо е заклал тези сто овце за курбан.
Царят отговорил:
- Съгласих се да накажа крадеца, защото първенците и начелниците в едно царство първи трябва да дават пример за добро.
Отидох на църква да се помоля на Бог да ми даде сила да се справя с престъпника, та даже той да ми е и родния син.
Загасих светлините в къщата, защото ако наистина беше синът ми, да не се разколебая.
Когато светнах и видях, че убитият крадец не е синът ми, въздъхнах облекчено.
Прибрах се в двореца и заклах тези сто овце за негово здраве и за вашето благополучие.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→